С всеки изминал ден неяснотите относно предстоящия период на служебно (без)властие нарастват, а не намаляват. Накъдето и да погледнем, картината се замъглява, а не се прояснява. Да започнем с наистина трудния избор на президента Йотова. Когато имаше един или двама кандидати, дали съгласие, беше лошо, но поне бе горе-долу ясно какво да очакваме. Сега на масата има цели пет, което не облекчава задачата на президента.
Петимата си приличат по няколко неща.
Първо, всички са политически обвързани, а повечето бяха специално назначени именно с опцията, че може да се наложи да изпълняват функцията на служебен премиер. Второ, четирима от петимата нямат никакви видими способности, които да ги правят пригодни за тази функция, а от постиженията на вече пробвалия се Главчев трудно можем да бъдем въодушевени. Трето, независимо в каква посока ще ги теглят техните видими и невидими обвързаности, ясно е, че който и да бъде посочен, ще има една основна задача – не реално да ръководи правителството, а да подпише и поднесе на президента състава на Министерския съвет. Четвърто, каквото и да прави назначеният (назначената) за служебен премиер, накрая ще опере пешкира за всичко през тези 60 (90, 120 или кой знае колко) дни, а и за много неща, сторени преди това. Което едва ли ще го (я) мотивира да действа смело и решително.
С това можем да приемем, че е важно не толкова кой ще бъде служебният министър-председател, а
как ще се казват няколко ключови министри,
посочени от него и евентуално приети от президента. Обикновено се извежда на преден план тяхната роля в подготовката и провеждането на изборите. В сегашната ситуация това несъмнено е важно (неотдавна в „Банкеръ“ публикувахме едно добре обосновано мнение какво би могъл и би трябвало да направи, например, служебният министър на вътрешните работи, за да бъдат осигурени относително честни – поне по нашите стандарти – избори).
Мнозина са убедени, че още по избора на служебния премиер и последващото неговото предложение за състав на правителството ще може да се предвиди хода на събитията в следващия период, а дори и поне част от изборните резултати (тези, обусловени от т.нар. контролиран вот). В това отношение не бива да се пренебрегва ролята на редица други институции (прокуратура, ДАНС, някои административни структури, ЦИК и изборната администрация), чието поведение като цяло трудно може да бъде повлияно от работата на правителството, особено с такъв ограничен времеви мандат като служебното.
Но въпреки преобладаващото мнение подготовката и провеждането на изборите в най-прекия смисъл няма да е единствената, а вероятно и не най-важната задача на служебния кабинет. Има
редица други проблеми, пред които ще се изправи управлението,
почти всички от които ще влияят върху настроенията в обществото, а оттук и върху частния аспект на електоралната активност и ориентация на българите. При днешната осакатена конституционна рамка за определяне на служебното правителство не съществуват дори и минимални изгледи в него да бъдат включени хора, които имат способностите, волята и опита да решават подобни сложни проблеми.
Нека посочим само някои от тях. Първият е очевиден – страната няма редовен бюджет и такъв би могъл да бъде приет (при добро стечение на обстоятелствата) едва към средата на годината. Както и да се замазва истината, състоянието на публичните финанси е много тревожно, а типично калната предизборна борба ще заостря масовата чувствителност по темата. При това – в условията на действащ, и то пределно агресивен и хаотично фрагментиран парламент.
Вторият остър проблем, който вече изплува, е усложняването на криминогенната обстановка. Опитни полицаи предвиждат рязък скок както на битовата престъпност, така и на шокиращите случаи на разчистване на сметки и територии в ъндърграунда. (Тепърва ще разберем дали историята с групата от Петрохан случайно е избухнала точно сега.) Поради определени обстоятелства до подадената оставка на редовното правителство тези тенденции бяха сдържани. Сега те не само ще бъдат „отвързани“, но и вероятно ще бъдат насочвани за целите на предизборната битка.
Третото предизвикателство пред служебния кабинет ще идва от
крайно сложната и нестабилна геополитическа обстановка
и нарастващите проблеми в ЕС и водещите държави в него. Липсата на редовно правителство може да бъде удобно алиби за бездействие и отлагане на необходими стъпки, но световните процеси няма да спрат в очакване България да си реши вътрешните проблеми.
Вече посочихме, че работата на служебния кабинет ще протича в условията на действащ парламент, но в настоящия момент ситуацията в Народното събрание, между и в отделните партии и групи е много различна от последните години. Битката за оцеляване ще е безмилостна, в нея ще бъдат въвлечени абсолютно всички парламентарно представени формации, най-вече поради появата на нов играч с големи амбиции и застрашителен (макар и не напълно ясен към момента) потенциал. Допълнителни трудности ще произтичат от вече случващите се странни ситуационни съюзи между уж непримирими доскоро противници.
Българските партии отдавна са се отучили да водят политическа борба със собствени сили и са привикнали да ползват за тези цели институциите и най-вече изпълнителната власт. Тази инерция ще се прояви в пълна сила в предстоящия период, когато в служебната власт ще действат едновременно предварително заложени ангажименти и всекидневни, разнопосочни прояви на партийно-политически претенции и провокации.
Професионалната ни администрация отдавна е загубила способност
да устоява на такова „клатене на лодката“ и да гарантира поне минимална институционална устойчивост и предвидимост. Много е трудно да допуснем, че членовете на служебния кабинет ще имат способностите и смелостта да се противопоставят на предизборната политическа турбулентност, съчетана с нарастващи проблеми, засягащи пряко огромната част от обществото.
Така стигаме до най-големият проблем, породен от идиотските промени в Конституцията – обстоятелството, че за служебното правителство никой не носи отговорност. То може да бъде и ще бъде подлагано на „бой“ от всички страни, ще бъде тласкано по посока на изпълнение на разнопосочни конкретни стъпки, изгодни на едни или други политически и икономически лобита.
В такива обстоятелства и при извършения предварителен целенасочен „подбор“ на възможните служебни премиери е ясно, че „котката в чувала“ не само няма да лови мишки, а най-вероятно ще се окаже поредната плюшена играчка.
Източник: Banker.bg
