Темата за безводието у нас се търкаля в публичното пространство от години. Особено актуална стана тя през последните няколко летни сезона, когато засушаването засегна десетки, да не кажем стотици населени места в страната.
Причините отдавна са ясни, но нашенските управници вместо да се вземат в ръце и да решат проблема, сякаш са „устремени“ да замитат под килима неоспоримите факти за кражбите, загубите по мрежата, разпокъсаното управление във водния сектор и купища фактори довели до сегашната ситуация.
Инак още през миналата година в Народното събрание уж се присетиха за наболяващия от ден на ден проблем. От БСП дори поискаха изслушване на четирима отговорни за управлението на водите министри – на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието и храните, на енергетиката и на околната среда.
Бившият лидер на левицата Корнелия Нинова тогава пресметна, че
200 000 души са на режим на водата,
който засяга 297 населени места в 24 области.
Бившият министър на регионалното развитие Виолета Коритарова по време на своя мандат оповести официалните данни, които по време на нейното управление бяха повече от потресаващи – тя обяви, че 111 000 българи са засегнати от частичен режим на водата. Ставаше въпрос за седем града, 172 села и 51 общини.
Още през пролетта министърът на околната среда и водите Манол Генов заговори за състоянието на водните ни ресурси, които определи така – „не е цветущо“.
И посочи причините: „Безводието, освен на климатичните промени, се дължи и на занемарената политика по отношение на водоснабдяването в годините. Ние сме държава, в която 96% от населените места са водоснабдени. Във времето и поради климатични условия обаче много водоизточници прекъсват и им падат водните нива. Язовирите са алтернатива за такъв вид водоснабдяване“.
Разбира се
смислен отговор на въпроса защо не строим язовири,
след като те са алтернатива на безводието, не беше даден. Министър Генов обясни, че „язовирите и храмовете се строят по няколко десетки години“ иче „един язовир не струва 5 или 10 млн. лв.“. Разбира се нито властта , нито той така и не даде отговор на въпроса, който вече петилетка се задава в медиите „Къде потънаха 500-те милиона лева за спешен ремонт на язовирите, отпуснати от правителството през 2018 г. на Държавната консолидационна компания?“
Но тъй като за безводието само се говори, но реалните действия остават незабележими, очевидно от Сметната палата са решили да разберат какво точно се случва в този сектор.
Държавният одитор обяви, че
започва ревизии в МРРБ и МОСВ заради безводието
Сметната палата ще извърши одит на тема „Осигуряване на достъп до питейна вода на населението в условия на засушаване“ за периода от 1 януари 2021 г. до 31.декември 2025г., заложен в Програмата за одитната дейност на институцията за тази година.
Одитният екип ще изследва как се управляват водните ресурси за питейни нужди, какви са дейностите за подобряване на качеството на услугите по водоснабдяване, какви са рисковете в условия на засушаване и какви мерки се предприемат за гарантиране на устойчиво управление на водите, съобщиха от Сметната палата.
Експертите й ще обърнат внимание и на предприетите действия за ограничаване на загубите на вода и включването на допълнителни водоизточници.
Като
причини за планиране на одита Сметната палата
посочва няколко установени проблема:
1. 4.5% от населението на воден режим
Въпреки че системите за централно водоснабдяване покриват 99,4 на сто от населението, ВиК операторите отчитат, че на режим са 297 населени места, а според данните на Асоциацията на природните паркове в 458 градове и села у нас има часове и дни на безводие. По данни на НСИ за периода 2010-2020 г. относителният дял на населението с режим на водоснабдяване расте – от 1 на сто до 3,9 на сто, а за 2023 г. е 4,5 на сто.
2. Питейната вода у нас намалява
Водните ресурси намаляват, освен това са неравномерно разпределени на територията на страната. През 2019 г. наличните възобновяеми пресни водни ресурси се оценяват на приблизително 85 млн. куб. метра, което е с 15% по-малко спрямо средния обем за периода 1981-2019 г. (над 100 млн. куб. м). Според доклада за опазване на околната среда за 2021 г., недостиг на вода може да възникне в регионите със слаби валежи, голяма гъстота на населението, промишлени производства, използващи много вода, съчетани със специфични природо-географски особености.
3. Язовирите за питейни нужди запълнени на 68 процента.
Министерството на околната среда и водите управлява използването на водите на комплексните и значими язовири в страната – 52 на брой, от които 14 – за питейно-битово водоснабдяване, водохранилищата, прилежащите съоръжения и събирателните им деривации. Тези 14 комплексни язовира, към част от които работят ВЕЦ, са запълнени на около 68 % от общия обем. Към септември 2024 г., по данни на МОСВ, няма въведен воден режим в населените места, които се водоснабдяват от комплексните язовири. Но тенденцията за намаляване на притока се наблюдава вече трета поредна година (от 2022 г.). В началото на 2024 г. МОСВ информира с писма и в работни срещи МРРБ, „Български ВиК Холдинг“ ЕАД, ВиК операторите, Министерство на земеделието и храните и „Напоителни системи“ ЕАД за ниското ниво на запълване на част от язовирите и необходимостта от предприемането на своевременни действия за приоритетно осигуряване на питейно–битовото водоснабдяване на населението и нуждите на земеделието.
4. Хром, манган, магнезий, желязо, нитрати и уран във водата
Макар че качеството на доставяната питейна вода е в съответствие с изискванията на 98.7%, анализите към Националния инвестиционен план за ВиК (НИП) сочат, че продължават да се наблюдават отклонения по редица индикатори, като съдържание във водата на хром, манган, магнезий, желязо и др. Установени са отклонения по показател нитрати в около 309 предимно малки зони на водоснабдяване, предимно в райони с развито земеделие и животновъдство. Други отклонения с по-малък териториален обхват са за съдържание на хром и естествен уран.
5. 60% загуби по мрежата
Водоснабдителните услуги като цяло отговарят на стандартите, но загубите на вода са много високи (60%) и поддръжката на водоснабдителните системи и съоръжения е недостатъчна.
6. Тръбите са на средна възраст 36 години
Тръбите на водопреносната система са на средна възраст 36 години, а над 50% от водата е „неносеща приходи“. Това се посочва в анализите към НИП и към Стратегията на Програма „Околна среда“ (ПОС) 2021-2027.
7. Между 325 и 400 млн. евро годишно са нужни за рехабилитация
Според оценка на Световната банка, заради дела на амортизираната водоснабдителна мрежа необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на тръбите са между 325 и 400 млн. евро годишно, като спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро.
8. Подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от предвиденото
7,3 млрд. лева са необходимите средства за постигане на качество на питейните води в съответствие с Директива 98/83/ЕО на ЕС от ноември 1998 година. 3,5 млрд. лв. от тях са за населени места с над 10 000 жители, 1,6 млрд. лв. – за населени места между 2 000 и 10 000 жители и 2,2 млрд. лв. – за малки населени места (с между 50 и 2 000 жители). Реално направените инвестиции във водоснабдяване обаче са под 200 млн. лв. годишно, което показва, че подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от необходимото.
Очаква се този одит да анализира и оцени:
– доколко политиката в областта на водите, в частност за осигуряване на устойчив и балансиран достъп до води за питейни нужди, се изпълнява съобразно заложените приоритети;
– доколко са предприети ефективни действия за инвестиране във водоснабдителните системи и съоръжения;
– дали извършваните анализи и оценки на потребностите са преразглеждани спрямо настъпилите промени по отношение на климата и засушаването, включително с анализи по региони и населени места, дали разходваните средства за инвестиции са обосновани, адекватни и обвързани с настоящата ситуация в страната и други.
Това съобщиха от държавния одитор, като изрично акцентираха на Резолюция № 64/292 на Общото събрание на ООН, че „правото на безопасна и чиста питейна вода и канализация е човешко право от съществено значение за пълноценния живот и пълното осъществяване на всички човешки права“
И напомнят и
Резолюцията на Европейския парламент от 5 октомври 2022 г.,
свързана с външното измерение на достъпа до вода като право на човека.
В нея Европейският парламент потвърждава правото на безопасна питейна вода и добри санитарни условия като право на човека, като и двете права се допълват взаимно.
В документа се подчертава, че достъпът до безопасна питейна вода е безусловна предпоставка за здравословен и достоен живот и е съществен за развитието на достойнството на човека; подчертава, че правото на безопасна питейна вода представлява основно предварително условие за упражняването на други права и че като такова трябва да се ръководи от логика за обществен интерес и общо обществено и световно благо.
Източник: Banker.bg
