След конкурс и въпреки политическите атаки, арх. Богдана Панайотова официално е назначена от кмета Васил Терзиев за главен архитект на Столична община. Заповедта е подписана в сряда, а самата новина беше съобщена чрез публикация във Facebook. Терзиев подчерта, че решението му е взето, „без да се влияе от натиск“.
Възлагам на нея, с подкрепа от мен, екипа на общината и всички политици, които уважават правилата, да направи нужната промяна в НАГ със спазване на законите и процедурите, с упорит труд и професионални решения, които да носят реална полза за гражданите“, пише Терзиев.
Припомняме, че процедурата по избор премина при засилен обществен интерес. Конкурсът беше публичен, а интервютата с двата кандидати – Панайотова и Георги Славов – се излъчваха публично. Представянето и на двамата беше вяло, но се усещаше известна доминация на Панайотова, докато при Славов – липса на опит.
По-късно партньорите в коалицията – „Спаси София“ – излязоха с позиция, че Панайотова не трябва да бъде избирана за главен архитект. Борис Бонев дори поиска нова процедура.
Още на 4 април стана ясно, че единствено Панайотова успешно преминава изпита.
Нямам съмнения в почтеността на новия главен архитект на София. Това не са само думи. Тя, след мен, доброволно премина през полиграф, за да докаже и по този начин, че корупцията, нерегламентираното влияние и злоупотребата с власт не са част от начина ни на мислене и управление“, пише още кметът на София.
Приоритетите на новия главен архитект
Приоритетите на Панайотова са изредени от Терзиев. По думите му тя поема поста с ясен ангажимент да организира и стартира процеса по създаване на нов Общ устройствен план (ОУП) на София, като приложи нов, по-различен подход в партньорство с професионалната общност, чрез открит диалог и широко обществено обсъждане.
Тя ще предприеме спешни мерки в рамките на закона за ограничаване и регулиране на презастроените територии и застрояването в неурегулирани зони. Сред първите ѝ задачи е и бързото въвеждане на решения срещу презастрояването, включително инициатива за законодателни промени, както и за промени в подзаконови актове и общински наредби, които да осигурят по-добър баланс между новото строителство и натовареността на трафика, транспортната свързаност, социалната инфраструктура, озеленяването и публичните пространства.
Ще бъде създаден фонд „Благоустройство“, чрез който да се осигури изграждането и поддръжката на инфраструктурата в града. В процесите по градоустройство и одобряване на големи инвестиционни проекти ще бъдат активно включени районните кметове и районните архитекти, които познават най-добре нуждите на местните общности.
Предвижда се създаване на разширен експертен съвет и провеждане на редовни професионални консултации за важни проекти, така че да се постигне консенсус по спорни въпроси и да се установят устойчиви практики и единни правила.
Ще се работи за реформа в администрацията на НАГ чрез дигитализация на всяка стъпка от процесите, стриктно спазване на законовите срокове и уеднаквяване на административните практики между централната структура и районите.
Ще се въведе максимална прозрачност относно движението на проектите в НАГ както за гражданите, така и за инвеститорите. Особено важно ще бъде ранното включване на гражданите и районите в процесите по градоустройство, както и гарантирането на пълна прозрачност във всяка стъпка от административната работа.
Сред основните приоритети ще бъде строг контрол върху озеленяването при новото строителство и безкомпромисно спазване на всички законови и подзаконови разпоредби. Ще се създаде „бърза писта“ за общински и районни проекти, свързани със социалната инфраструктура и подобрения в градската среда. НАГ ще отвори данните си и ще изгради платформа с информация, карти и интерактивна визуализация на всички текущи и планирани обекти.
Критиките към Панайотова
Припомняме, че през юли миналата година Панайотова бе назначена временно на поста след освобождаването на арх. Здравко Здравков.
По това време тя получи множество критики заради допуснати редица спорни проекти – одобрението за изграждане на 6-етажна офис сграда в близост до Народния театър, както и разрешението за изграждане на нов комплекс с опасения за събаряне на историческата сграда на „Балкантон“.
Именно тогава кметът Васил Терзиев реши да поеме на ръчно управление строителството в София. Малко след това за временно изпълняващ длъжността главен архитект бе назначен арх. Стефан Аспарухов.
Източник: Economic.bg
