Ако сега тръгне да се коментира повишаването на възрастта за пенсиониране, от Министерството на труда и социалната политика считаме, че това би било грешка.
Това каза ресорният министър Борислав Гуцанов по време на заседанието на парламентарната социална комисия в сряда. На него бе разгледано решението за създаване на пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система на България.
Документът предизвика широк обществен отзвук в последните седмици, след като се напомни на общността, че в бюджетната процедура до 2028 г. е предвидено постепенно увеличение на осигурителните вноски, а с тях се заговори и за евентуален ръст на пенсионната възраст.
Гуцанов за пореден път апелира да се говори внимателно по темата и да има широка дискусия.
Това е изключително консервативна система и хората, започващи трудовия си път, трябва до голяма степен да знаят и как ще го завършат. Затова подобни промени се правят рядко и изключително замислено“, каза Гуцанов.
Той изтъкна, че още не е изпълнена реформата от 2015 г., която заложи до 2037 г. да бъде изравнена възрастта за пенсиониране на мъже и жени на 65 години. „Още не е достигнато нивото на заложената пенсионна възраст от предходната реформа. Този въпрос не следва да се преразглежда, преди да сме изпълнили стъпките на това увеличение“, смята Гуцанов.
От министерството коментираме, че това не е реформа, а надграждане на системата“, добави министърът.
Елегантно решение
Решението за „надграждане“ на пенсионната система задължава общо пет ведомства да направят анализи и да изготвят пътна карта в срок от 6 месеца, в т.ч. ресорното министерство, Министерството на финансите, Националният осигурителен институт, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите.
От Фискалния съвет обаче са поискали също да бъдат включени в този списък.
Ще сбъркаме, ако само в пенсионната система търсим решения“, предупреди проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет.
Според него трябва да се погледне по-голямата картина, а фокусът да не е само върху пенсиите.
Той изтъкна, че в България социалното неравенство е твърде голямо и че за разлика от Европа, където преобладават преките данъци, у нас водещи са косвените. Следователно вместо увеличение на осигурителната вноска, трябва да се помисли за увеличение на ДДС с 1-2 процентни пункта, за да се наваксат структурните дефицити в публичните финанси на България.
Явно е, че при толкова много пенсионери и малко работещи, нищо чудно след 4-5 години пак да се съберем и да говорим за увеличение на вноските, това едва ли е решението“, каза Манов.
Той предупреди, че ако вноските се увеличат, това може да свие конкурентоспособността на българския бизнес и едновременно дори да намали покупателната способност на населението. Десислава Минчева от Българска стопанска камара (БСК) пък изтъкна, че трябва да се помисли дали няма увеличението на вноската да доведе до по-голям дял на вече широката сива икономика в страната.
Деница Сачева, председател на парламентарната ресорна комисия, заяви първо пред медии, а след това и на заседанието, че целта на картата е да има финансова устойчивост и по-високи пенсии.
Нашата цел не е да правим революции и реформи“, каза Сачева.
Тя апелира за задълбочен и смислен дебат по темата.
Заседанието завърши с одобрено решение за изготвяне на пътна карта, подкрепено от 14 депутати, докато един гласува „против“, а трима се въздържаха. Народните представители одобриха и предложението на председателя Сачева Фискалният съвет да бъде включен в списъка с институции, които да работят по документа.
Източник: Economic.bg
