Пакистански танкер е сред прекосилите Ормузкия проток, придържайки се близо до иранския бряг, което предполага одобрен маршрут, показващ затягането на контрола на Техеран върху тесния воден път, над който американците се борят да установят контрол. Плаващият под пакистански флаг „Карачи“ сигнализирал открито, че преминава през тясната пролука между двата ирански острова Ларак и Кешм на 15 март, преди да се насочи към брега в Оманския залив, според данни за проследяване на кораби, събрани от агенция „Блумбърг“. Два плавателни съда за насипни товари, акостирали в ирански пристанища, са поели по същия маршрут в сутрешните часове на 16 март, излъчвайки местонахождението си, докато други кораби предпочитат да изключат транспондерите за безопасност. А многофункционален търговски плавателен съд под флага на Гамбия е напуснал Ормузкия проток във вторник.
Спорадични сигнали са идентифицирали трите кораба близо до Ларак, но пълният маршрут не е могъл да бъде определен поради електронни смущения, които объркват информацията, идваща от водния път в региона.
Ако маршрутът продължи да се използва успешно, това може да означава, че Иран налага система за контрол на трафика, коментира Харисън Претат – заместник-директор и член на Азиатската инициатива за прозрачност в морското дело в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). И че атакува кораби или използва мини по традиционния маршрут, като същевременно поддържа свободен канал за приятелски танкери от другата страна.
„Използването на този маршрут досега изглежда е свързано с очевидното одобрение на Иран за преминаване на определени кораби през пролива, което има известен смисъл, тъй като тази зона би била по-лесна за контролиране от иранските власти“, предполага Претат.
Откакто американските и израелските атаки започнаха преди малко повече от две седмици, Иран удари няколко кораба в и около пролива и почти затвори водния път. Това остави плавателни съдове блокирани в Персийския залив и други, които не могат да влязат в него, създавайки безпрецедентни смущения в търговията с енергия, предизвикали недостиг и скокове на цените в цяла Азия и отвъд нея.
Продължаващите сътресения накараха някои страни да поискат от Техеран безопасно преминаване, за да прекарат поне малко товари. Индийски и турски представители са сред онези, които съобщиха, че са получили зелена светлина за плавателни съдове. Пакистан не е коментирал обстоятелствата около пътуването на своя кораб.
„Това създава система, в която проливът не е официално затворен, но транзитът все повече зависи от политическите договорености с Техеран“, посочват в анализ банкери на „Джей Пи Морган Чейз“.
В нормални времена би било необичайно корабите да плават толкова близо до Иран поради рискове за сигурността. Навигационните правила в региона също така означават, че обичайният път за плавателните съдове, излизащи от пролива, би бил по-близо до противоположната страна на водния път, но миналата седмица кораби, плаващи по традиционния маршрут, са били атакувани.
В момента Индия се опитва да осигури безопасно преминаване за шест танкера, които са в Персийския залив, въпреки че не е ясно кой канал ще следват, за да напуснат.
Транзитните превози насърчиха търговците на петрол, но близостта на този маршрут до Иран все още създава проблеми за застрахователите и за банките, които реално финансират търговията със стоки. Застрахователите често имат специфичен текст в документите си за политики, който подробно описва кои райони се считат за високорискови. Някои банки пък издават предупреждения за риск до екипите за съответствие, когато видят, че кораб, чието пътуване са подкрепили финансово, изглежда близо до Иран.
Западните застрахователи обикновено не са в състояние да отговорят на искове, свързани с Ислямската държава, поради обхватните санкции срещу страната, което увеличава риска от поемане по новия маршрут. По-важното е, че малкото кораби, които преминават през него, са нищожна част от обичайния поток.
„Тези няколко разрешени прохода не се доближават до възстановяването на пълния мащаб на нормалния трафик или енергийните потоци, идващи от региона“, заключава Прета от CSIS.
Източник: Banker.bg
