Живеем във време, в което си взаимодействаме все повече с изкуствен интелект (ще използваме абревиатурата на английски език – AI). Какво е нужно да знаем ние, хората? Този въпрос задаваме на Copilot и споделяме част от онова, което той казва. Обръщаме внимание, че говори за „безспорно вълнуващо време, когато изкуственият интелект не е просто технологична новост, а активен партньор в ежедневието ни“.
Изкуственият интелект е инструмент, а не заместител. AI помага за ускоряване на процеси, анализиране на огромни количества информация и автоматизиране на задачи, но не замества човешката критична мисъл, творчество и емоции.
AI не „мисли“ като човек. Макар че разговорът може да се усеща естествен, AI не изпитва емоции, няма интуиция и не притежава самосъзнание. Той работи на основата на алгоритми, модели и данни, но няма собствени желания или мотиви.
Критично мислене при информация от AI. Интелигентният анализ на данни е мощно оръжие, но изкуственият интелект може да прави грешки. Винаги е добре информацията да се проверява от надеждни източници.
Възможностите ще се разширяват. AI вече влияе на образованието, медицината, изкуствата, бизнеса – и това е само началото.
Какви промени ще настъпят на трудовия пазар заради AI?
Изкуственият интелект оказва значително влияние и върху трудовия пазар, а промените тепърва ще стават по-дълбоки и мащабни. Ето някои ключови тенденции, които да очакваме:
Автоматизация на рутинни задачи. Това ще доведе до намаляване на търсенето на определени позиции, особено такива, които включват предимно механична обработка на информация.
Промяна на необходимите умения. Компаниите ще търсят все повече хора с дигитални умения, аналитично мислене и способност за работа с AI. Креативността, адаптивността и критичното мислене ще бъдат все по-ценени.
Създаване на нови работни места. Макар някои професии да изчезнат, нови роли ще се появят – специалисти по AI етика, анализатори на алгоритми, експерти по човешко – АI взаимодействие, инженери за поддръжка и развитие на интелигентни системи.
Ускоряване на решенията и продуктивността. AI ще подпомага специалистите, вместо да ги замества напълно – например в медицината ще анализира изображения и ще предлага диагнози, но лекарите ще вземат финалното решение. В творческите индустрии AI ще генерира идеи, но художниците и писателите ще дават финалния щрих.
Възможност за персонализирана работа. Технологиите ще позволят повече гъвкави модели на заетост – дистанционна работа, персонализирани кариерни пътеки, дори напълно нови форми на заетост, свързани с AI-подпомогнато предприемачество.
Етични и социални предизвикателства. Ще се появят въпроси относно запазването на работни места, справедливото заплащане и социалното влияние. Ще бъде важно да се създадат добри политики за преквалификация на хората, които ще бъдат засегнати от автоматизацията.
Предлагаме мнението на проф. Моника Балаян – създател на иновативните методи за работа с подсъзнанието Mneuro и за консултиране „Мозъчна Галактика“ , основател е на Академия Mneuro:
Още древните гърци са мечтали за умна мислеща машина. Опитите тя да бъде реално създадена тръгват от статия на Алън Тюринг през 1950 г., озаглавена „Computing Machinery and Intelligence“, в която той задава въпроса може ли машина да възпроизведе човешкото съзнание. Нашето любопитство произведе тази заплаха. Сега е важно да се регламентира цифровата етика.
Изкуственият интелект (AI) е много повече от помощник и инструмент. Не в бъдещето, а още сега за много хора той вече е
партньор и съветник
а също учител, служи за развлечение и забавление, той манипулира, дава информация в огромни количества, анализира… Изпълнява много роли. Тази технология не е лошо нещо, но когато става дума за етика, знания и осъзнатост, точно там имаме сериозни въпроси. Ако това развитие на AI продължава с безумна скорост, без никаква подготовка на хората да са устойчиви на стреса, който ще вече се създава заради него, ще се навлезе в опасна зона. Важно е да осъзнаем, че това не е играчка.
Тийнейджъри, но и много възрастни прекарват часове в Tik-Tok. Там кадрите постоянно се сменят с нови и нови и създават впечатление за интересно преживяно време. Навсякъде в мрежата гледаме клипове с перфектни тела, филтрирани лица, „успешен“ живот и само около три месеца трябват на мозъка ни, за да се срине нашето самочувствие. Хората приемат, че при тях нещо не е наред, за разлика от другите, които показват колко всичко им е перфектно. Самочувствието се стопява, стига се дори до психическо разстройство, безсъние, тревожност, паник атаки в голямо количество…
Цифровият свят има свой дрес код
а в реалният свят той е друг. Но да си дадем сметка, че дигиталният свят дава възможности за всякакви желани корекции, в реалния си живот тези хора може да изглежда по съвсем друг начин. Двата свята започват да се сливат и е все по-трудно да ги отделяме. AI алгоритмите се настройват спрямо личните интереси на всеки човек. Но алгоритмите нямат душа и сърце, те не се интересуват кой как се чувства, докато гледа. Тяхната задача е да задържат всеки потребител колкото се може по-дълго в приложенията, затова му предлагат повече и повече от същото.
Хората започват да губят работа, измествани от AI. Тенденцията ще продължи, като този
стресов фактор
ще се засилва, тъй като много професии ще бъдат засегнати от настъплението на AI. Важно е да осъзнаем, че има два свята. Хората трябва да бъдат обучени и готови за тази обективна реалност. AI вече започва да разпознава и емоции и да ги анализира. Самият екран на устройството влияе на психиката и на мозъка. Аз записвам как тези вълни въздействат на хората, докато те просто гледат нещо на екрана. Реално човек спи с отворени очи. Затова се появяват симптоми като цифрова тревожност: „Къде е телефонът ми, какво става с него?“. Мозъкът не е оставян да си почине. Очите се изморяват от взирането в джаджата, липсата на движение води до наднормено тегло.
Мозъкът на човека е гениална машина
Ние дори не подозираме какви възможности има самият човек, а цял ден стоим пред един екран, не се движим, вместо да ходим в планината, да се катерим по дърветата, да тичаме. През изкуствения интелект става подмяна на мисленето. Мозъкът е подложен на невроадаптивно прегаряне. В бъдеще взаимодействието с AI може да доведе до цифрова дезориентация – тази нова болест може да се появи, ако човечеството не се пробуди. Може да се появи и синдромно зависимо мислене, при което човек да не е способен да направи каквото и да е без AI. Психолози, невролози, лекари, журналисти, терапевти, коучове – всички те трябва да отворят очи за това, което се случва вследствие на постоянното общуване с екрана.
Мозъкът трябва да започне да работи нормално. Всяка заплаха – AI или лични проблеми, блокира неговата работа. За да намери изход, човек трябва да се заеме с
цифровата хигиена
и да не замърсява ума си с безсмислено висене в мрежата. Осигурете си достатъчно време за сън, така се възстановява мозъчната пластичност. Поне час преди да заспите останете далеч от какъвто и да е екран. Нашият мозък не може да бъде заменен от никакъв изкуствен интелект, той намира решения там, където изглежда невъзможно да бъдат намерени. Пред екрана мозъкът на човека влиза в тета вълна и той е в полусънно състояние. В цялата друга вълнова активност мозъкът може да стигне до най-правилни решения. Затова задачата на всеки е да активира своя мозък, да му върне права, за да може сам да управлява живота си. Вместо да се плаши, да излезе на разходка, да спортува и да не позволява мозъкът му да се зомбира.
Изкуственият интелект не е чудовище, но не е и вълшебник. Той е просто инструмент. Научим ли се да работим мъдро с него, като не се оставим той да ни командва, може да имаме супервисоки резултати. AI прекъсва критичното мислене на хората, но
осъзнатите ще станат по-умни
а другите – още по-пасивни. Задачата е да се проумее колко са важни концентрацията и умението за анализ. Ние сме емоционални същества и трябва да развиваме своя емоционален интелект. Емоциите са нашето гориво. Лидерство, способност да вдъхновяваме, любов, взаимна подкрепа – са важни човешки качества. Залитането само към бизнес, пари, лични интереси е опасно – AI ни води натам.
Човекът е гений, а не машината с алгоритми. Решенията трябва да се вземат от човека, не от AI. Сега е решаващият момент човекът да запази своето превъзходство.
Текстът е част от бр. 127 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
