Въпреки нарастващите доказателства, че въглеродните емисии вредят на икономиката, списание Nature установи, че една от публикациите му има сериозни недостатъци. През април 2024 г. престижното издание публикува проучване, в което се твърди, че промяната на климата ще причини много повече икономически щети до края на века, отколкото предполагаха предишните оценки. Заключението привлече заглавия и цитати по целия свят и беше включено в сценарии за управление на риска, използвани от централните банки.
На 3 декември обаче Nature го оттегли, наливайки гориво в дебата за степента на въздействие на изменението на климата върху обществото. Решението дойде, след като екип от икономисти забеляза проблеми с данните за една от изследваните държави – Узбекистан, изкривили значително резултатите. Те са установили, че ако азиатската страна бъде изключена, щетите ще са подобни на по-ранни изследвания. И вместо 62-процентен спад на икономическото производство до 2100 г., ако въглеродните емисии повишат глобалните температури с 8.5 градуса по Целзий, глобалното производство ще бъде намалено с 23 процента.
Критиците на доклада подчертават, че изменението на климата е сериозна заплаха и че трябва да се положат повече усилия за справянето с него, но необичайните резултати трябва да се третират скептично.
„Повечето хора през последното десетилетие смятаха, че 20-процентно намаление през 2100 г. е безумно голямо число“, каза Соломон Сян, професор по глобална екологична политика в Станфордския университет, който е съавтор на критиката, публикувана през август. „Така че фактът, че тази статия излиза с твърдението за 60 процента, е извън графика.“
Оттеглянето на статии стана по-често срещано явление през последните години, според Retraction Watch – организация, която проследява корекциите в научните списания. Но те все още са рядкост и са едва около една на 500 публикувани материали.
Икономистите отдавна се борят да включат подробни, понякога фини въздействия от климатичните промени в модели, които прогнозират далеч в бъдещето, особено когато се комбинират с нещо толкова сложно като световното стопанство. Ръководител на проучването е Леони Венц – икономистка в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия, и Максимилиан Коц – докторант в института.
Екипът е разработил няколко нови техники за по-цялостно улавяне на икономическите последици от изменението на климата. Те са използвали старателно съставен набор от данни за икономическите условия в географски райони, по-малки от държавите, като щати и провинции и са включили редица климатични условия, като валежи и горещи вълни, а не само средни температури. Взели са предвид и ефектите от екстремни метеорологични събития в продължение на десетилетие, вместо да приемат, че те бързо отшумяват.
„Опитвахме се да разберем колко дълго можем да наблюдаваме тези въздействия в данните“, каза госпожа Венц, допълвайки, че това е довело до по-големи размери на щетите в сравнение с анализите, които не са вземали предвид тези по-устойчиви ефекти. Това също така е довело и до поразително сравнение с разходите за избягване на катастрофално затопляне.
Щетите, които по същество ще бъдат натрупани през следващите 25 години, ще струват шест пъти повече отколкото необходимите за намаляване на емисиите в достатъчна степен, за да се ограничи затоплянето в света до 2 градуса по Целзий – целта, поставена от Парижкото споразумение за климата.
Амбициозният обхват на доклада привлече Мрежата за по-зелена финансова система, обхващаща предимно европейски централни банки и финансови регулатори, тъй като актуализира ръководство, използвано за стрес тестове дали банките ще останат стабилни, докато климатичните щети се увеличават. След повдигнатите въпроси, организацията обяви отказ от отговорност към ръководството и обеща да разчита на по-широк спектър от други изследвания за бъдещи актуализации.
Документът беше цитиран и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и беше сред първите 5% от статиите в списания, проследявани от Altmetric – инструмент за измерване на въздействието на изследванията. Carbon Brief – новинарският източник за климата, установи, че това е вторият най-цитиран доклад по темата през 2024 година.
Критиките обаче продължиха да се трупат. Няколко дни след коментара на изследователите от Станфорд, публикуван през лятото, се появи и друг от колега на авторите от Института за изследване на въздействието върху климата в Потсдам, Кристоф Шьоц. Той се фокусира върху често срещан проблем при определяне на въздействието на една променлива за много различни географски точки: близките места често се държат сходно едно с друго.
Неспособността на авторите да отчитат тези корелации, твърди Шьоц, прави резултатите толкова несигурни, че те по същество са безполезни. „Документът не предоставя допълнителни доказателства за икономически щети от изменението на климата, нито може да служи като основа за надеждни бъдещи прогнози“, отбелязва той в имейл.
В отговор на контрааргументите, господин Коц и госпожа Венц направиха корекции, които според тях, са променили резултатите само незначително, с малко по-голям диапазон на неопределеност и малко по-малко икономическо въздействие до края на века. Те планират да преразгледат доклада и да го представят отново.
Някои изследователи смятат, че все още е възможно климатичните промени да причинят щети, толкова големи, колкото първоначално са установили изследователите от Потсдам. Учените в тази област търсят начини да включат все повече и повече домино ефекти, например въздействието на дима от горски пожари върху дихателното здраве или как покачването на морското равнище влияе върху стойността на жилищата.
Тимъти Нийл – икономист в Университета на Нов Южен Уелс, наскоро публикува доклад, в който установява, че изменението на климата ще причини глобални смущения, които ще ограничат икономическия растеж дори в страни, където времето не е толкова екстремно. Резултатите предполагат 40% загуба през 2100 г., ако въглеродните емисии останат високи. „Много е вероятно щетите да бъдат подценени в съществуващата литература“, коментира Нийл.
Климатичните икономисти обаче са загрижени за запазването на достоверността, особено когато администрацията на американския президент Доналд Тръмп спира финансирането на науката за климата и отхвърля усилията за намаляване на емисиите.
Линт Бараж – председател на катедра „Икономика на енергетиката и климата“ в ETH Zurich, смята, че оттеглената статия има други методологични проблеми, свързани с изчисленията на инфлацията на ниво държава, които изкривяват резултатите нагоре. И отбелязва, че „ако целта е била опит да се защити промяната на климата“, авторите са прекрачили границата от учен до активист и са поставили на изпитание доверието на обществеността.
Като едно от средствата за защита, някои изследователи препоръчват да се избягва максималистки подход. Ноа Кауфман – старши научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет, който е работил в Белия дом по времето на президента Джо Байдън, смята, че изучаването на специфични въпроси – като например как да се декарбонизира, като същевременно се запази достъпността на електроенергията – е по-полезно от прогнозирането на макроикономическите въздействия десетилетия по-късно.
„Има много примери по света, в които осъзнаваме, че съществуват големи рискове, но не се преструваме, че можем да оптимизираме реакцията си към тях“, отбелязва Кауфман. „Просто се опитваме да ги избегнем по разумен начин.“
Източник: Banker.bg
