В България и особено в политиката ни, думата отговорност отдавна е като полускъсана банкнота – всички се опитват да я пробутат на друг, но никой не иска да я приеме.
С всичките обещания, че политическите лидери са гарант за правителството и съответно обществото може да разчита на тях, тъй като те “работят за хората”, се връщаме назад четири века, за да си припомним немския философ Георг Хегел, който заявява, че “Държавността е реалността на моралната идея”. По-простичко казано – хората очакват политиците самоотвержено да се грижат за техните интереси.
За съжаление, избирателите често остават с “пръст в устата”,
а техните желания срещат лицемерни обещания с усмивка, но не и морални действия.
Най-ярък пример за тази “политическа отговорност”, която в края ще се окаже една обща безотговорност, е, че тази седмица (три дни поред) депутатите не можаха да започнат работа, възпрепятсвани от липсата на кворум. Липса, за която отговорност носят управляващите, тъй като техните депутати са над 121 души, а опозицията бе “немилостива”, като отказа да се регистрира, понеже, видиш ли, това било работа на мнозинството.
По тази логика, като в театъра на абсурда, единствено обикновените граждани са призвани да носят бремето на отговорността на плещите си – да плащат сметки, да търпят инфлацията, да работят и като му дойде времето да гласуват за тези или онези “спасители на нацията”.
Същите, които по време на предизборна кампания отбелязват като изключително важно избирателите да дадат своя глас, а в същото време кракът им не стъпва в Народнотосъбрание.
Е, тогава за каква депутатска заплата говорим?
Виждаме само народни представители, които си прехвърлят политическата отговорност като горещ картоф. И най-ироничното е, че когато изведнъж се окаже, че всички са отговорни, няма виновни.
Затова има безброй примери, като започнем от националния проблем с безводието или местните – спирането на топлата вода и парно в „Дружба-2“ заради ремонт на “Топлофикация София”, евакуацията на блок в столичния квартал “Хаджи Димитър” заради играждането на метростанция.
Кой ли ще поеме отговорност, ако гражданите се разбунтуват? Ако ремонтите на „Топлофикация София“ продължат повече от обявеното, ако строителството на метрото не приключи в срок?
На този фон се появяват политици, които говорят за държава с главно „Д“.
Други – като Бойко Борисов – обявяват, че България има петима премиери и в тази бройка включват освен себе си и Росен Желязков, и Атанас Зафиров, и Слави Трифонов, и Делян Пеевски.
При такава великолепна „петорка“ политическата отговорност ще „избие“ и ще отиде в канавката, нищо че Делян Пеевски е обявил, че работи за хората и заради това е поискал повече министри да отидат в Плевен за решаване на водната криза; предложил е да се открие “Магазин за хората”; подал е сигнал до прокуратурата за предстоящия ремонт на „Топлофикация София“ и е призовал Столичния общински съвет да спре реформата в паркирането, предложена от ПП-ДБ.
Това е управлението на „петия министър-председател“, за което отговорност спокойно можем да търсим от ИТН, част от управляващото мнозинство, за които няма как да не се чудим защо са все още част от него.
Не бяха ли именно ИТН, които обещаха, че ще го напуснат, ако доловят и най-малкото влияние на Пеевски? Не бяха ли те, които обещаваха изолация на ДПС-НН, които сега заемат места в Националния борд по водите? Все въпроси, на които знаем отговора!
Дали поради тази причина или по съвсем друг повод президентът Румен Радев обяви, че партиите в коалицията са “шутове“ и на този фон призова
да се изгради стена срещу „покварата във властта, символ на която е Делян Пеевски.
Тези думи нямаше как да не жегнат Борисов, който реагира с коментара, че Румен Радев не е президент, а партиен лидер, като малко по-късно извади от ръкава си и коза “Боташ”. От своя страна държавният глава му припомни чувалите с пари от магистрала „Хемус“ и поиска да ги върне.
„Румен Радев и Бойко Борисов имат поводи да говорят един срещу друг всеки ден, но от това нищо не следва – нито по разследването на чувалите с кеш пари за магистрала „Хемус“, нито по договора за „Боташ„…, смята Весислава Танчева, пиар експерт, част от екипа на БОЕЦ.
И до някаква степен е права, защото докато масово избирателите чакат чудо – някой да ги „спаси“, те ще си получават все същото – власт, която имитира промяна.
Ето защо заблудилите се заради имитации, ще трябва да настояват за политическа отговорност. Но първо ще трябва да я изискат от себе си – да не продават гласа си за кебапче, да не се примиряват с посредственост и да не пляскат на поредния популизъм.
Иначе цикълът ще се повтаря – скандал, скандалче, малко пушек подир тях, снимки с хора по пазари, две думи за “реформа” и готово – вече са спасени.
Източник: Banker.bg
