Украинският парламент забави някои от мерките на президента Володимир Зеленски в рамките на разширяващ се политически спор, който застрашава реформите, свързани с финансовата помощ от Международния валутен фонд и Европейския съюз. Радата се противопостави на методите на украинския лидер, позовавайки се на липса на консултации и в някои случаи – нежелание да се внасят законопроекти при прилагането на политики. Зеленски пък, от своя страна, заплаши онези, които не желаят да „служат в парламента“, да „служат на фронта“. Което Халина Янченко – депутат от парламентарната фракция на президента „Слуга на народа“ определи като „токсични отношения“.
Забавените мерки включват искания на МВФ, като въвеждане на ДДС за дребни предприемачи и такси върху пратки, изпратени от чужбина. Миналата седмица фондът изпрати екип, който да оцени макроикономическата политика на Украйна и структурните реформи, необходими за наскоро одобрения четиригодишен заем от 8.1 милиарда долара. „Би било много по-конструктивно и ефективно, ако правителството преговаряше първо с парламента и едва след това с чуждестранни партньори“, отбеляза Янченко.
Анализатори и законодатели твърдят също, че правителството не е успяло също да изготви законопроекти, насочени към укрепване на антикорупционните институции на страната – ключово искане на Брюксел за отпускането на собствена финансова помощ и за кандидатурата на Украйна за членство в ЕС.
Анастасия Радина – член на парламентарната фракция „Слуга на народа“ и председател на антикорупционната комисия на украинската Рада, обвини кабинета, че се бави със стратегията за борба с корупцията, която Брюксел поиска да бъде приета до края на юни. „Правителството също носи отговорност“, написа Радина в социалните медии.
Голям корупционен скандал през ноември 2025-а доведе до отстраняването на влиятелния началник на кабинета на Зеленски – Андрей Ермак – ключова фигура за прилагане на парламентарната дисциплина. Когато Ермак беше начело, „депутатите не казаха нищо“, коментира законодател. И допълва, че „сега има повече свобода и те могат да я използват.“
Някои членове на парламента твърдят, че разследването срещу бившия украински премиер и лидер на опозицията Юлия Тимошенко, която тази година беше обвинена в ръководене на схема за купуване на гласове, е засилило нежеланието на депутатите да гласуват.
„Това е криза на много нива“, посочва Вита Думанска – координатор на „Чесно“ (Chesno) – украинска неправителствена организация, която наблюдава политическата активност. И добавя, че правителството има „много ограничена комуникация с Радата, а президентската администрация е основната сила, която прокарва законопроекти“. И че „сега кабинетът обеща на международните партньори, че Украйна ще направи нещо, без да се консултира с парламента“. Когато обаче става въпрос за гласуване, „те не натискат бутоните“.
Марк Соубел – бивш служител на американското Министерство на финансите, който сега е председател на мозъчния тръст OMFIF в Съединените щати, коментира, че Украйна трябва да поддържа програмата си с МВФ в правилната посока, предвид стремежите ѝ да стане част от ЕС и необходимостта да поддържа икономическа стабилност. Той обаче предполага, че международният кредитор вероятно ще продължи да превежда траншове от заема, предвид „огромния си ангажимент към Киев“. И допълва: „Програмите на Фонда често преминават през възходи и падения и се правят модификации. Украйна и МВФ ще поддържат програмата в правилната посока, дори ако има някои краткосрочни затруднения.“
„Мисля, че здравият разум ще надделее“, отбелязва Роман Ницович – директор на изследванията в DiXi Group – мозъчен тръст, който наблюдава икономическите реформи в Украйна. Когато се съгласи със заема през февруари, управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди, че рисковете са „изключително високи“. И че „успехът на програмата ще зависи не само от продължаващата подкрепа на международната общност за запълване на фискалните и външните финансови дефицити и възстановяване на устойчивостта на дълга, но и от непоколебимата решителност на властите за прилагане на амбициозни структурни реформи и готовността им да предприемат допълнителни мерки, ако е необходимо“.
Броят на депутатите, на които правителството сега може надеждно да разчита за приемане на законодателство, е спаднал до 111, според партийни изчисления, в сравнение с мнозинството от 254 депутати, което Зеленски си осигури през 2019 г., когато се проведоха последните избори за 450-членната Рада. Умората от войната и поредицата от политически и корупционни скандали подкопаха доверието в партията и в самия президент.
Миналото лято Зеленски принуди парламента да гласува прибързано законопроект за премахване на независимостта на двете основни национални антикорупционни агенции, само за да го оттегли дни по-късно след редки протести по време на война и натиск от Брюксел. В следващите месеци законодателите блокираха или отлагаха все по-голям брой законопроекти.
„Следим тези забавяния от миналата година“, обобщава Ницович от DiXi Group. „Но проблемът е все по-видим.“
Източник: Banker.bg
