Пазарът на земеделска земя в България се промени от стабилен и прогнозируем във фрагментиран и доминиран от локални фактори. Това отбеляза председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/ Евгений Орашъков по време на семинар. На събитието присъстваха заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов, Юрген Так – главен секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO), Алина Крецу – изпълнителен директор на Форума на професионалните фермери от Румъния (FAPPR) и Кристина Чонга – заместник-директор на FAPPR, членове браншовата организация.
Според Евгений Орашъков, пазарът преминава през етап на сериозна преоценка, белязан от спад в цените, отдръпване на ключови играчи и нарастваща предпазливост сред земеделските производители. Той посочи, че се наблюдава спад на цените, който достига на места до 20% в зависимост от сключените сделки по региони. Факторите повлияли на това са намаляване на корпоративните купувачи, както и войната в Украйна, Зелената сделка, цените на пазарите на зърнени и маслени култури, торовете и влиянието на климата върху добивите.
Според данните на БАСЗЗ, средната цена на земеделска земя у нас през 2024 г., която е формирана на база на реални сделки на членовете на асоциацията на първичен пазар на обработваема земеделска земя, е 1480 лв. на декар.
Регионалните различия в пазара на земя стават все по-отчетливи.
Например, в Северозападна България средната цена на декар обработваема земя е 1750 лв./дка, като вариациите са между 1600 и 1900 лв., по-ниски са в южната част на Ловеч и Враца, по-високи в северните части на района.
Средната цена на декар за обработваема земеделска земя в Северния централен район на страната (Габрово и Велико Търново до Силистра) е 1800 лева. Сделки са сключвани на цени в диапазона между 1500 и 2100 лв./дка, като по-ниски цени са плащани в регионите на Севлиево, Габрово и южната част на Област Ловеч, а по-високи – в северната част на района. Най-скъпо е продавана земята в района на Силистра.
В Североизточния район на страната (Търговище до Варна и Добрич) са сключвани сделки на цени между 1600 и 3000 лв./дка, като най-ниски са цените в област Търговище, а най-високи в област Добрич.
Между 800 и 1400 лв./дка е продавана земеделската земя в Югоизточния район (от Бургас до Стара Загора). Най-ниски са цените в някои части на Странджа – 800 лв./дка, а най-високи в Област Стара Загора, където достигат над 1800 лв./декар.
В Южния централен район (от Пазарджик до Хасково) цените на сделките са в диапазона от 800 до 1400 лв./дка. За Югозападна България почти не се регистрират сделки.
Според данните от БАСЗЗ,
цените на рентите през 2024 г. са стабилни спрямо цените на земята.
В Южна България те остават около 48 – 50 лв. на декар. В Северна България обаче се движат в рамките на 70 – 80 лв./дка, а в определени части на Силистра и Добрич достигат до 90 лв./декар.
Прогнозите на БАСЗЗ за 2025 г. не предвиждат бързо възстановяване на цените.
Отслабеното търсене, нарастващите производствени разходи и нестабилните пазари на зърнени и маслодайни култури ще продължат да влияят върху стойността на земята. Макар банките да продължават да финансират сектора, кредитната им политика става по-взискателна спрямо качеството на бизнеса. Това допълнително затруднява нови инвестиции в поземлени активи. Въпреки икономическата несигурност, все повече фермери осъзнават стратегическата полза от притежанието на собствена земя. Те остават основни купувачи, макар и с ясно изразена селективност.
„Пазарът на земеделска земя през 2025 г. ще бъде пазар на търпение и разум,
не на емоции и спекулации. Той ще търси нова посока, подчинена на дългосрочната устойчивост на земеделския бизнес, а не на краткосрочни очаквания“, подчертава председателят на асоциацията Евгений Орашъков.
Заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов заяви, че напояването на земеделската земя е приоритет за правителството. Той поясни, че идентифицирането на проблемите, свързани с достъпа до напояване и запазване на конкурентоспособността на земеделските стопанства е изключително важно. По думите му една от основните цели на министерството е възстановяването на хидромелиоративната инфраструктура и хидротехническите обекти, които са необходими за обезпечаването и осигуряването на по-добър достъп до вода за напояване.
Юрген Так, главен секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO) обясни, че Европейският съюз подготвя цялостна трансформация на своята селскостопанска политика. Според него, тя предвижда по-целенасочена подкрепа за активни фермери, инвестиции в почвено здраве, по-справедливи плащания и свързване на екологичните цели с икономическата устойчивост. Той посочи, че в отговор на нарастващите геополитически и климатични рискове, ЕС залага на дългосрочна визия до 2040 г., която включва четири стратегически приоритета: изграждане на привлекателен земеделски сектор, повишена конкурентоспособност, съвместимост с природата и жизнени селски райони.
Визията включва също по-малко бюрокрация, опростени процедури за финансиране и цифрова трансформация на селското стопанство. Ключов елемент ще бъде нов модел на директни плащания, обвързани с реални резултати – особено подобрение на почвеното здраве.
Алина Крецу и Кристина Чонка от Форума на професионалните фермери и преработватели в Румъния (FAPPR) споделиха румънския опит в напояването на земеделски земи. Напоителната система там е изградена предимно между 1969 и 1989 г., в контекст на държавно субсидирана енергия и различни екологични изисквания. Повечето съоръжения използват вода от реки, транспортирана чрез над 10 000 км канали, 24 000 км тръбопроводи и над 2000 помпени станции, управлявани от Националната агенция за мелиорации (ANIF). Много от съоръженията обаче са амортизирани и неефективни, което води до високи загуби на вода и енергия.
През 2024 г. в Румъния са напоявани 2.77 млн. хектара,
най-вече с царевица (1.52 млн. ха), следвана от соя, пшеница, слънчоглед, зеленчуци и трайни насаждения. Това е значително увеличение спрямо предишни години, благодарение на целенасочени инвестиции и политики.
В отговор на енергийната криза, породена от войната в Украйна, в Румъния се изпълнява държавна програма за субсидиране на напояването, при която фермерите заплащат само 50% от разходите за енергия по вторичното напояване, а основната вода и първичното напомпване са безплатни.
С подкрепата на ЕС и чрез програми на Националната агенция за мелиорации ANIF и Министерството на земеделието, Румъния ще инвестира 2 милиарда евро в рехабилитация и изграждане на напоителни съоръжения до 2027 година.
Източник: Banker.bg
