Американският президент Доналд Тръмп ще приеме китайския си колега Си Дзинпин в Белия дом на 24 септември за втората им среща лице в лице тази година. Това ще бъде първото посещение на китайския лидер във Вашингтон от повече от десетилетие. Зад протокола на визитата обаче стои много по-прагматична задача – да бъде удължено търговското примирие между двете най-големи икономики, без нито една от страните да прекрачи червените си линии, чрез които се опитва да ограничи зависимостта си от другата.
Преговорите вече започнаха зад кулисите. Американският финансов министър Скот Бесент и китайският вицепремиер Хе Лифенг проведоха около осемчасови разговори на 20 септември в Ню Йорк, в които участва и търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър.
Бесент определи срещата като „много успешна“, а Вашингтон съобщи за напредък по две направления – търговията със стоки, които нямат стратегическо, военно или високорисково значение и създаването на канал за диалог за рисковете, свързани с изкуствения интелект.
Според анализатори това не е подготовка за голяма сделка, а опит да се предотврати нова сериозна ескалация между Вашингтон и Пекин.
Търговското примирие, редкоземните метали и цената на взаимната зависимост
Примирието, договорено след срещата на Тръмп и Си в Пусан през октомври 2025 г., изтича на 10 ноември. То прекрати най-острата фаза на търговската конфронтация, при която американските и китайските мита за кратко достигнаха над 100%, създавайки риск за глобалните производствени вериги. Сега Вашингтон и Пекин обсъждат удължаването му, но постигането на този резултат е спорно.
Разликата между позициите е съществена. Според „Файненшъл Таймс“ Вашингтон предпочита по-кратко удължаване, докато Пекин би искал примирието да остане в сила до края на мандата на Тръмп. Междувременно САЩ обвиняват Китай, че не изпълнява в достатъчна степен ангажиментите си за износ на редкоземни елементи и критични минерали.
Това е един от най-важните проблеми в отношенията. Китай разполага с доминиращо положение във веригата на редкоземните материали, които са необходими за автомобилната индустрия, електрониката, високотехнологичното производство и отбраната. Според данни, цитирани от „Ройтерс“ от консултантската компания AlixPartners, Китай контролира до 70% от световния добив на редкоземни елементи, около 85% от капацитета за рафинирането им и приблизително 90% от производството на редкоземни сплави и магнити. Което означава, че митата не са единствения инструмент в икономическата битка. Пекин разполага с контрол върху критична част от веригите за доставки, докато Вашингтон има значителни лостове в областта на високите технологии, чиповете и достъпа до американския пазар.
На срещата в Ню Йорк беше обсъдена и практическата възможност за намаляване на митата върху определени нечувствителни стоки. Американската страна посочи потребителски и нискотехнологични китайски продукти, докато потенциалният американски износ към Китай може да включва енергийни и селскостопански продукти, както и медицински изделия.
Въпреки упреците към Пекин заради свръхсубсидиране, китайската икономика не е изолирана от световната търговия. Напротив, китайският глобален търговски излишък е на път да надхвърли 1 трилион долара за втора поредна година, а повече от половината от приблизително 6500 продуктови категории, които Китай е продал на американския пазар през тази година, са увеличили продажбите си спрямо 2025-та.
Междувременно Вашингтон има конкретен списък с икономически резултати, които би искал да представи. Сред тях са китайски покупки на американска селскостопанска продукция и самолети „Боинг“. След срещата през май Белият дом заяви, че Китай се е ангажирал да купува американска селскостопанска продукция за най-малко 17 млрд. долара годишно през 2026, 2027 и 2028 година. Що се отнася до самолетите „Боинг“, Вашингтон посочва напредък по ангажимент за 200 самолета, но засега няма потвърден нов мащабен договор.
Енергетиката също може да се превърне в част от сделката, макар че на този етап няма публично потвърдено споразумение за многомилиарден договор за втечнен газ. В някои публикации се твърдеше, че двете страни са се разбрали за конкретен договор за 6 млрд. долара годишно, но тази информация не беше потвърдена.
Изкуствен интелект, Тайван и Иран
Изкуственият интелект показва колко бързо икономическата конкуренция между Вашингтон и Пекин се превръща във въпрос на национална сигурност. На срещата в Ню Йорк САЩ са предложили механизъм за уведомяване при сериозни ИИ инциденти, които могат да достигнат равнище на заплаха за националната сигурност. Идеята е двете държави да разполагат с директен канал за комуникация при инциденти, свързани с бързо развиващи се системи.
Темата не се появява във вакуум. Само дни преди срещата експерти по сигурността от САЩ и Китай предложиха по-строги предпазни механизми за използването на ИИI във военни системи, включително гаранции за човешки контрол при операции, засягащи ядрени и киберсистеми.
Проблемът е, че диалогът за безопасността и конкуренцията в технологиите вървят едновременно. Китай има интерес да избегне ограничения, които могат да забавят развитието на неговия ИИ сектор, докато Вашингтон се стреми да запази предимството си при най-модерните изчислителни технологии. Затова евентуалният механизъм за комуникация не означава технологическо сближаване. По-скоро става дума за създаване на предпазна мрежа в отношения, в които съперничеството продължава.
Още по-чувствителна е темата за Тайван. Пекин настоява Вашингтон да промени формулировката си за независимостта на острова, а САЩ продължават да бъдат основния международен доставчик на оръжия за Тайван.
Тръмп вече е определил оръжеен пакет за острова на стойност до 14 млрд. долара като „разменна монета“ в отношенията с Китай. Това е необичайно директно свързване на сигурността на Тайван с икономическите и дипломатическите преговори между Вашингтон и Пекин.
Преди срещата на двамата лидери САЩ дадоха сигнал, че ангажиментите им към съюзниците в Азия остават в сила. Държавният секретар Марко Рубио проведе разговори с колегите си от Япония и Южна Корея, а трите страни потвърдиха позициите си по сигурността и стабилността в Тайванския проток.
Темата за Иран е другия акцент. Китай има значими икономически отношения с Техеран, включително като купувач на ирански петрол, а администрацията на Тръмп разглежда санкциите срещу държави и компании, свързани с иранския петролен сектор, като потенциален инструмент за натиск.
Междувременно в социалните мрежи се появиха спекулации след участието на Си в срещата на върха на БРИКС в Делхи, че китайският лидер е получил инсулт. Тези твърдения бяха определени от Пекин като спекулации. Факт е, че ако наистина беше получил инсулт, той едва ли щеше да предприеме пътуване до Съединените щати.
Най-конкретният резултат, който може да се очаква от срещата между Тръмп и Си, е продължаване на примирието и нови механизми за ограничаване на риска от внезапна ескалация. Дълбоките противоречия обаче остават и трудно ще бъдат преодолени от две икономики, които претендират за световно лидерство.
Източник: Banker.bg
