В края на седмицата, на 15 август, американският президент Доналд Тръмп ще се срещне с руския си колега Владимир Путин в Аляска, за да обсъдят дипломатическо решение на конфликта между Русия и Украйна.
Мнозина световни анализатори са скептични, че срещата ще доведе до някакъв положителен резултат, но са сигурни, че Тръмп и Путин може да договорят взаимоизгодна бизнес сделка. В същото време Европейският съюз и Украйна са изолирани от процеса, въпреки твърденията на американския президент, че ще защитава интересите на Киев. Но дали ще ги постави над икономическите си интереси, това е друг въпрос.
Най-сериозните опасения в Брюксел са, че Украйна ще бъде принудена да отстъпи част от територията си на Русия. В допълнение към Крим, който анексираха през 2014 г., руснаците официално претендират за украинските Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, при все че контролират само около 70 процента от последните три. Те контролират по-малки части от територията и на три други региона, докато Украйна твърди, че е завоювала малка част от руската Курска област.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио няколко пъти е заявявал, че Киев ще трябва да отстъпи територии, които Русия е завзела от 2014 г., като част от всяко споразумение за прекратяване на конфликта. Тръмп пък реши да успокои Европа в понеделник, 11 август, че ще се опита да върне част от земите на Украйна. Той обеща да информира европейските лидери, ако Путин предложи „справедлива сделка“ по време на преговорите, като добави, че първо ще говори с украинския президент Володимир Зеленски „от уважение“.
Думите му обаче не успокоиха нито ръководителя на европейската дипломация Кая Калас, нито Зеленски, които си имат едно на ум, че може да се стигне до най-лошия сценарий – Украйна да приеме мирно споразумение, което ще ограничи територията й, или да продължи да воюва без подкрепата на САЩ. В този случай основната финансова и морална тежест на войната ще падне върху Европа. А Тръмп удобно ще махне с ръка и ще каже: „Договорих ви мир, не го искате, продължавайте без нас“. Той и без това си има други приоритети.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също смята, че бъдещите мирни преговори между Русия и Украйна ще се фокусират върху съдбата на украинските територии, които са под руски контрол. Той не изключи възможността Русия да поеме фактически контрол върху част от тях и определи срещата между Тръмп и Путин като тест за това доколко Кремъл е сериозен в намеренията си да сложи край на войната.
Самият Рюте се чуди как да угоди на Тръмп и в същото време да не дразни Европа. Амбициозният бивш нидерландски премиер бързо се ориентира накъде духа вятъра и е наясно, че Вашингтон диктува правилата, и то не само в НАТО. Това означава, че каквото и решение да бъде взето на срещата на върха в Аляска, той не би критикувал публично решението на Тръмп.
В същото време Русия не мърда и на милиметър от претенциите си. Освен територии и неутралитет на Украйна, тя настоява всеобхватното мирно споразумение да предвижда още двете страни да отменят всички санкции и ограничения, да се откажат от всякакви претенции за компенсации за военни щети, да възобновят търговията и комуникациите и да възстановят дипломатическите си отношения.
Всичко това е меко казано неприемливо за ЕС, който се надява Москва да поеме част от сметката за следвоенното възстановяване на Украйна. Проблемът е, че няма особено много лостове за влияние. Единственият ход е да се надява на благоволението на Тръмп да информира европейските лидери за събитията, след като се видя, че не смята Евросъюза за равностоен съюзник, с който заедно да работят за сделка.
Колкото до Кая Калас тя вярва, че САЩ имат силата да принудят Русия да преговаря сериозно за мир, но не пропуска факта, че при управлението на Тръмп Вашингтон и Брюксел имат различни интереси.
Впрочем в дните преди срещата в Аляска се появяват и все повече предположения каква взаимоизгодна сделка могат да сключат Тръмп и Путин за сметка на Украйна.
Според британския анализатор Джеймс Тидмарш Тръмп може да принуди Зеленски да се съгласи с условията на Русия за уреждане на конфликта, за да сключи многомилиардно икономическо партньорство с Москва в Арктика. Това предположение не е без основания, защото миналата седмица Юрий Ушаков, който е дългогодишен съветник на Путин по външната политика и бивш руски посланик в Съединените щати, коментира на пресконференция, че именно в Аляска и в Арктика се сливат икономическите интереси на двете държави и има перспективи за реализиране на мащабни взаимоизгодни проекти.
На този фон светът ще следи с интерес срещата на президентите на САЩ и Русия, но очакванията за пробив в интерес на Украйна и Европа са нищожни.
Източник: Banker.bg
