България отчете рекордно ниски резултати в международното изследване на грамотността PISA. Изследването се прави през 3 години от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като проучването оценява способността на 15-годишните да прилагат знания и умения в трите ключови области – четене, математика и природни науки. Настоящите резултати са от PISA 2025, като участие са взели деца от 91 държави.
Какви са данните за България?
Сред деветокласниците 58% от тях са под базовото равнище по четене, 57 на сто са под критичния минимум на знания и умения по математика, а 47% – с огромни дефицити по природни науки.
По четене средният резултат е 387 точки, което е спад с 18 точки от 2022 година (средният резултат по четене за ОИСР е 461 точки). По математика средно учениците ни са постигнали 405 точки, или 12 пункта по-ниско спрямо последното изследване (463 точки е средното за ОИСР).
По природни науки представянето на учениците ни остава почти на същото слабо ниво – 421 точки, при средно ниво за ОИСР 482 точки.
В сравнение с резултатите от преди десетилетие – през 2015 година, данните от PISA 2025 показват спад и в трите области. За последния отчетен период (2022-2025 година) разликата между учениците с най-високи резултати и най-слабите ученици не се е променила значително по математика и четене, докато по природни науки тази разлика се е увеличила.
В сравнение с 2015 година делът на учениците с ниски резултати (под ниво 2 на владеене) се е увеличил с 15 процента по математика, със 17 процентни пункта по четене и с 10 процентни пункта по природни науки.
Природни науки
Около 53% от българските ученици са достигнали поне ниво 2 по природни науки, при средно 74% за страните от ОИСР. Това означава, че поне на базово ниво те могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления и в по-прости случаи да преценят дали дадено заключение е вярно въз основа на предоставени данни. За сравнение над 85% от учениците в най-силните образователни системи – Китай, Макао, Сингапур, Естония, Япония, Тайван и Южна Корея – достигат това или по-високо ниво. В България едва 2% от учениците са сред отличниците по природни науки, като достигат ниво 5 или 6, докато средно в останалите страни този процент е 7 на сто.
Математика
В България 43% от учениците достигат поне второ ниво на умения по математика, при средно 65% за страните от ОИСР. На това базово ниво учениците могат без директни указания да разпознават и да интерпретират как една проста житейска ситуация може да бъде представена математически. Например – да сравнят общото разстояние по два различни маршрута или да преизчислят цена в друга валута. Едва 3% от българските ученици са сред най-добрите по математика, като достигат пето или шесто ниво в теста PISA. Средният дял за ОИСР е 8 на сто.
Най-висок дял на учениците с резултати на ниво 5 или 6 е отчетен в седем азиатски държави и образователни системи: китайските провинции и градове Пекин-Шанхай-Дзянсу-Джъдзян – 54%, Сингапур – 37%, Тайван – 32%, Макао – 29%, Южна Корея – 23%, Япония – 22% и Хонконг – 21 процента.
Четене
Едва 42 на сто от българските ученици достигат поне второ ниво на умения по четене, при средно 69% за страните от ОИСР. Тези ученици могат на базово ниво да откриват основната идея в текст със средна дължина, да намират информация по изрично зададени, макар понякога сложни критерии, както и да разсъждават върху целта и формата на текста, когато са насочени към това.
Делът на 15-годишните, които достигат минималното ниво на умения по четене, варира значително между различните образователни системи – от 93% в китайските провинции и градове до едва 4% в Руанда. В България само 1% от учениците достигат пето или по-високо ниво по четене, при средно 6% за страните от ОИСР.
Отношение на учениците към ученето
По този показател 56% от учениците в България имат нагласа за растеж (средно за ОИСР е 69 на сто), т. е. вярват, че интелигентността може да се култивира чрез работа, усилия и обратна връзка. Данните сочат, че все още има място за подобрение по отношение на саморегулацията и поведението на учениците при поставяне на цели. Например, само около 45% от учениците в България съобщават, че често или много често планират подхода си към ученето. Освен това 47% от учениците си задават въпроси относно материала, за да проверят дали са разбрали всичко. У нас също така 73% от учениците търсят помощ от учителите си, когато имат нужда от нея, а 74% търсят помощ от съучениците си, когато не разбират напълно нещо.
Очита се, че в България учениците прекарват средно по 1.6 часа на ден, използвайки цифрови устройства в училище. Над 40% от учениците съобщават, че техните връстници често са разсейвани от използването на телефони и други устройства по време на часовете по природни науки (средното за ОИСР е 28 на сто).
Тормоз и кибертормоз
В страната ни 24% от учениците съобщават, че са били жертва на поне една форма на тормоз няколко пъти месечно или повече през 2025 година (средното за ОИСР е 20 процента). Разпространението на тормоза се е увеличило между PISA 2022 и PISA 2025, както и в голяма част от участващите страни и икономики. Едва 7% от учениците съобщават, че обезпокоителна информация за тях е била публикувана онлайн, без тяхното съгласие.
Повече информация за изследването и как са се представили отделни страни може да се намери тук.
В момента от образователното министерство представят на брифинг данните за България от PISA 2025.
Просветният министър Георги Вълчев заяви, че за поредна година резултатите не са добри. Той изтъкна, че трябва да се започне открито говорене за проблемите на системата. Според него продължава да се задълбочава образователното неравенство в България, особено там, където има много социално уязвими групи.
„Затова в следващите месеци ще предложим серии от мерки. Разбира се, ще ги обсъдим, за да намерим най-точните, най-верните решения и те ще бъдат насочени в няколко ключови области. Една от тях, разбира се, е промяната на принципа „парите следват ученика“, уточни Вълчев.
Източник: Banker.bg
