Опасността от „стагфлационен шок“ от нисък растеж и нарастваща инфлация не е изчезнала за Европейския съюз, въпреки че Съединените щати и Иран се споразумяха за двуседмично прекратяване на огъня, предупреди еврокомисарят по икономика на блока Валдис Домбровскис. Той заяви, че Европейската комисия смята да намали прогнозата си за растеж за тази година, тъй като последиците от конфликта в Близкия изток внасят сериозна несигурност.
„Това определено е добре дошла стъпка към деескалация и се очаква да донесе облекчение и по отношение на енергийната криза“, коментира Домбровскис прекратяването на огъня в интервю за „Файненшъл таймс“. Но добави, че „по отношение на икономическото въздействие на войната в Иран все още има висока несигурност“ и е „ясно, че сме изправени пред стагфлационен шок“.
Брюксел ще актуализира официалната си прогноза за БВП през май. Преди началото на конфликта тя предвиждаше 1.4% растеж през тази година и 1.5% през идната, с инфлация малко над 2% годишно през 2026-а и 2027-а.
Но последните икономически сценарии, изготвени от ЕК, предвиждат, че растежът може да се забави с до 0.4 процентни пункта тази година, ако цените на енергията се върнат до нивата отпреди войната с Иран до края на 2026-а. Охлаждането може да достигне 0.6% както през 2026-а, така и през 2027-а, ако енергийните котировки се възстановяват по-дълго до предвоенните равнища, според анализа, споделен с „Файненшъл таймс“. Очаква се инфлацията също да се увеличи с до един процентен пункт тази година при първия сценарий на Брюксел и с до 1.5 процентни пункта както тази, така и през идната година, при втория сценарий.
Инвеститорите предупредиха, че трайният спад на цените на петрола и газа ще зависи от това дали Техеран ще премахне контрола си върху ключовия експортен маршрут през Ормузкия проток след двуседмичното прекратяване на огъня. Иран обяви, че ще таксува корабните компании в криптовалута за петролните танкери, преминаващи през пролива, докато е в сила временното примирие.
Няколко страни от ЕС, включително Италия, Полша и Испания, въведоха мерки като намаляване на данъците върху горивата, за да защитят своите промишлени сектори и домакинства от по-високите цени на енергията. Домбровскис повтори, че държавите членки не трябва да превръщат енергийната криза във фискална чрез прекомерни разходи.
„Имаме по-ограничено пространство за фискални маневри, отколкото преди“ и следователно „трябва да вземаме мерки, които са категорично временни и целенасочени с ограничено фискално въздействие“, посочи Домбровскис.
През юни ЕК ще оцени дали страните са на път да постигнат целевите параметри за намаляване на дълга и дефицита и дали да продължи с така наречените „процедури при прекомерен дефицит“ срещу онези членове, които не са редуцирали дефицитите си до договорените нива. Процедурата при прекомерен дефицит носи икономическа стигма и в крайна сметка може да доведе до финансови санкции от ЕС.
Италия се надяваше да излезе от процедурата тази година. Но двама служители на общността предупредиха, че това вече е малко вероятно, след като италианската статистическа агенция обяви неотдавна, че бюджетният недостиг на страната е достигнал 3.1% от БВП миналата година – над изискваните по Пакта за стабилност и растеж „под 3 процента“.
От началото на войната с Иран Рим призовава Брюксел временно да отмени фискалните си правила чрез „обща клауза за дерогация“. Тя беше задействана по време на пандемията от КОВИД-19, за да се разреши на правителствата да похарчат средства за излизане от кризата. Италианският премиер Джорджа Мелони заяви на 9 април, че ако кризата в Близкия изток ескалира допълнително, „трябва сериозно да обмислим въпроса за европейски отговор, подобен по подход и инструменти на този, използван за реагиране на пандемията“.
Домбровскис обаче опонира, че „общата клауза за дерогация е предвидена, за справяне с тежък икономически спад в ЕС или еврозоната … но в момента не сме в този сценарий“.
Източник: Banker.bg
