Масовите продажби на американски правителствени ценни книжа (ДЦК) със срокове до падежа от 10 и повече години, подобни на „спринта към кеш“ от времето на КОВИД-19, възраждат опасения за стабилността на най-големия пазар на държавни облигации в света, оценяван на 29 трлн. щ. долара и едно от най-сигурните убежища при кризи. През последните седмици той напомпа мускули след като инвеститорите избягаха поголовно от по-рисковите фирмени книжа и се приютиха в спасителното пристанище на щатския държавен дълг в очакване на въздействието на митата на новия стопанин на Белия дом. На 7 април обаче, въпреки продължаващият натиск върху борсовите индекси, вълна от продажби заля и пазара на щатски ДЦК, качвайки доходността на десетгодишните облигации със 17 базови пункта в рамките на ден при диапазон на търговия от около 35 точки – един от най-широките за тези инструменти с фиксиран доход за последните 20 години. Продажбите набраха скорост на 8 и 9 април, качвайки годишната възвръщаемост на десетгодишния дълг над 4.42% – дневен ръст от 16 базови пункта, а на 30-годишния – над 5 процента.
Бягството от дългосрочни американски дългови книжа е предизвикано от тревогите на инвеститорите, че влезлите в сила на 9 април космически митнически ставки на Белия дом ще потопят американското стопанство в рецесия и ще ограничат възможността на Федералния резерв да отговори с разхлабване на паричната политика, защото ефектът от митата е проинфлационен. През последните три търговски сесии доходността на 30-годишния дълг скочи с около 40 базови пункта или с 0.4% – най-мощният ръст от ноември 2020-а.
Скокът, който засяга всичко – от разходите за обслужване на ипотеките до лихвите по заемите, поставя под съмнение целта на министъра на финансите Скот Бесънт да понижи кредитните разходи, за да помогне на американските домакинства и компании. Американските облигации отдавна са бастион в структурата на инвестиционните портфейли, защото инвеститорите ги смятат за еталон за стабилност и доходност. И самият факт, че те също паднаха жертва на пазарната паника, означава пропукване на позицията им на спасително убежище при кризи.
Доходността на глобалните облигаци в резултат на активните продажби също се повиши на 9 април, най-чувствително на британските, австралийските и японските, като възвръщаемостта на 40-годишният японски дълг достигна рекордно високо равнище. Суровият петрол сорт „Брент“ за доставка през юни пък потъна под 59 щ. долара за барел.
Анализаторите имат различни обяснения за необичайните движения на пазара на ДЦК.
За някои, една от причините е слабият аукцион на тригодишен щатски дълг на 8 април, опънал допълнително нервите преди аукциона на 10-годишни книжа на 9 април и на 30-годишни на 10 април.
Други посочват дълбочината на безпокойството и вероятността от скрити рискове. Предвид интензивността на продажбите, е твърде вероятно чужденците да се освобождават от вложения в американски ДЦК, а инвеститорите да се разделят с каквито активи могат, за да наберат бързо кеш.
Третата версия е, че хеджинговите фондове са принудени да закриват бързо позициите си в щатски дълг, подобно на случилото се през 2020-а, което подгрява допълнително пазарния смут.
Джордж Саравелос – ръководител на отдела за валутна стратегия на „Дойче банк“, предупреждава, че „глобалната финансова система навлиза в непознати води“ и че „ако сътресенията на пазара на щатски облигации продължат, Федералният резерв няма да има друг избор освен да започне извънредни покупки на книжата, за да стабилизира търговията им“.
По оценка на експерти, „това е перфектната буря за държавните ценни книжа на Съединените щати … която ще увеличи бързо и в големи размери исканията към търговците за допълнителни средства за захранване на сметките им … така че ДЦК няма да се спасят от ликвидиране“.
Инвеститори и анализатори оприличават последните движения на пазара на държавни облигации на „надбягването за кеш“ от март 2020-а в началото на пандемията от КОВИД-19 и засилващата се паника от коронавируса когато американските централни банкери бяха принудени да купят правителствени облигации за 1.6 трлн. щ. долара.
Стратезите на „Голдмън Сакс груп“ Доминик Уилсън и Вики Чанг успокояват, че „въпреки нарушената ликвидност на много пазари, те като цяло продължават да функционират и почти няма признаци за стрес във финансирането“. Все пак, те обръщат внимание, че мащабите на последните промени при някои активи означават, че се изисква по-стриктно наблюдение на потенциални области на финансов стрес“.
Източник: Banker.bg
