Столичната община ще започне да плаща за разделното събиране на стари дрехи и обувки, след като компаниите, които обслужват специализираните контейнери, предупредиха, че досегашният модел е станал икономически неустойчив. За целта ще бъдат отделяни до 220 хил. евро годишно с ДДС, реши Столичният общински съвет (СОС), който одобри нови правила за организиране на дейността.
Промяната идва на фона на нарастващите разходи за събиране и обработка на текстилни отпадъци и намаляващите приходи от продажбата на дрехи втора употреба. Досега операторите финансираха дейността основно чрез реализацията на събраните материали, но, според тях, този модел вече не може да покрива разходите.
В момента в София има 232 контейнера за текстил, разположени във всички 24 района. През 2025 г. чрез системата са събрани малко над 2153 тона отпадъци. Дейността до момента се извършва от три компании – „Евротекс“, „М-Текс рециклиране на текстил“ и „Тексайд България“, по договори от 2022 г., удължавани с допълнителни споразумения.
Защо се налага промяната?
Още през 2024 г. Столична община опита да организира нов конкурс за обслужване на контейнерите, като запази условието фирмите да изграждат и поддържат системата за собствена сметка. Кандидатствалите три компании обаче впоследствие заявиха, че не могат да изпълнят това изискване.
Сред посочените причини са поскъпването на транспорта, горивата и труда, зачестилите случаи на вандализъм, както и влошаващото се качество на изхвърляните дрехи. Според операторите, разпространението на бързата мода води до повече текстил, който не е годен за повторна употреба и изисква допълнителни разходи за рециклиране.
Проблемът бе обсъден и на заседание на общинската комисия по околна среда през ноември, на което присъстваха представители на трите компании.
Ние няма как да продължим да оперираме още една година без заплащане“, заяви тогава Сирма Желева от „Евротекс“. По думите ѝ, предложеното финансиране би покрило едва около една трета от разходите за персонала, ангажиран със събирането на текстил в София, без да се включват последващото сортиране и преработка.
Защо общината няма сама да събира текстила?
При подготовката на новия модел Столичната община е разгледала и възможността да организира дейността със собствени контейнери, техника и персонал, вместо да я възлага на външни оператори. Според разчетите в доклада до СОС обаче този вариант би изисквал значително по-голям финансов ресурс.
Само първоначалната инвестиция е оценена на 573 900 евро без ДДС. От тях 174 хил. евро биха отишли за закупуването на 232 контейнера, 350 хил. евро – за седем специализирани автомобила, а останалите средства – за доставка, разполагане и оборудване, включително GPS проследяване.
Към тази сума трябва да се добавят и текущите разходи за персонал, транспорт, поддръжка и третиране на събраните материали. Те са оценени на между 425 хил. и 870 хил. евро годишно без ДДС.
Как ще работи новата система?
С одобрените правила Столичната община ще възлага дейността чрез обществена поръчка, а избраните изпълнители ще получават до 45 евро с ДДС за обслужен контейнер. Плащанията ще се извършват ежемесечно срещу отчет за реално извършената работа.
Мрежата ще обхваща 232 специализирани контейнера – колкото са разположени и в момента. Те ще бъдат разпределени във всички 24 района на столицата по норматив от най-малко един контейнер на 4 000 жители.
Разпределението по райони включва:
- 26 контейнера: район „Младост“;
- 22 контейнера: район „Витоша“;
- по 16 контейнера: районите „Надежда“ и „Триадица“;
- по 13 контейнера: районите „Нови Искър“ и „Подуяне“;
- по 12 контейнера: районите „Красно село“ и „Овча купел“;
- по 9 контейнера: районите „Студентски“ и „Изгрев“;
- по 8 контейнера: районите „Люлин“, „Слатина“ и „Лозенец“;
- по 7 контейнера: районите „Средец“, „Възраждане“, „Искър“, „Красна поляна“ и „Панчарево“;
- 6 контейнера: район „Сердика“;
- по 5 контейнера: районите „Илинден“ и „Оборище“;
- по 3 контейнера: районите „Банкя“, „Връбница“ и „Кремиковци“.
Новите изисквания включват защита срещу вандализъм и нерегламентирано изваждане на съдържанието, както и GPS контрол върху съдовете и обслужващите автомобили. От решението не става ясно дали съществуващите контейнери ще бъдат запазени, или ще се наложи подмяната на част от тях.
Изпълнителите ще трябва да осигуряват и площадки за сортиране на събрания текстил, откъдето годните материали да се насочват към повторна употреба или рециклиране. Графиците за обслужване ще се съгласуват със Столичния инспекторат и районните администрации.
Договорите ще бъдат за срок от 12 месеца или до приемането на национална наредба за отпадъците от текстил и обувки.
Такава регулация все още липсва в България, въпреки че от началото на 2025 г. европейското законодателство задължава държавите членки да осигурят разделно събиране на текстил. Предстои въвеждането и на система за разширена отговорност на производителя, при която компаниите, пускащи текстилни изделия на пазара, ще участват във финансирането на събирането и третирането на отпадъците от тях.
Източник: Economic.bg

