От месеци сме свидетели на „цирка”, който разиграва Георги Чолаков под закрилата на главния прокурор Борислав Сарафов, апатията на президента Румен Радев, летаргичността на съдийската колегия във ВСС и Етичната комисия, и наивитета на председателя на ВКС Галя Захарова да подкрепя спорните действия на колегата си.
Според чл.129 от Конституцията „председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране.” Според Чолаков обаче, избран през 2017 г. за председател на ВАС, нещата не стоят така. Който има желание и умее услужливо да помага на когото трябва, може да бъде „избран повторно за още 7 години”, докато не му осигурят друга държавна служба, която да му допадне – например конституционен съдия, главен прокурор, народен представител и т. н.
След края на своя мандат Чолаков започна нов – този път като „изпълняващ функциите председател”. В България днес много неща са позволени, въпреки закона, традициите ни и морала. Срокът, определен от Конституцията и закона, е привидно ясен, но не и за тези, които са заслепени от жажда за власт. Магистрати твърдят, че Чолаков и други членове на ВСС, след прочит на закона, са се вкопчили в 2-3 абсурдни тези, например, че разпоредбите на чл. 173 от Закона за съдебната власт не са ясни, не се отнасят за заварения случай и т.н. Обикновено в ушите на ласкателите и абсурдните мнения звучат убедително.
Видно е, че заместниците му и някои от върховните съдии бързо са възприели идеята Чолаков да започне втори мандат, за да си запазят постовете. Покрай обществените дискусии за множеството проблеми и злободневни теми в съдебната система, Чолаков застана далеч от обектива на обществения интерес и си извоюва нещо недостижимо за никого преди него – след странното настояване на много от членовете на ВСС (Магдалинчев, Пашкунова, Новански, Кояджиков, Имова, Мавров), чрез писмо до Чолаков, да се уточни дали той е готов да продължи да управлява, се стигна до последвалото парадоксално решение на съдийската колегия, че е той е най-удачния за този пост и за това правни пречки няма. Така Чолаков си обезпечи новия 7-годишен мандат на стария „нов председател”. Това създава много опасен прецедент в най-новата история на българското правораздаване.
След това решение Чолаков умело се „потопи” в коридорите на съда, страхувайки се да не би „Ново начало” и ГЕРБ да решат, че и за ВАС е време за ново начало. Страх, че през втория си мандат ще загуби удобството на дебелата сянка на прокуратурата и на съдиите. Страх, че управляващите няма да приемат желаното от него изменение в Закона за съдебната власт, с което ще се узакони започналият му втори мандат, макар и в противоречие с Конституцията. Страх да не остане след време само с подкрепата на назначените от него заместници и на приближените си лакеи. От месеци Чолаков избягва всякакви поводи да бъде разпознат на публични места и посещава само партита с верния си приятел/партньор адвокат Веско Лютеничката.
Чолаков се спотайва след големия резил – погромната кибератака в съда преди месеци, но си кадрува спокойно в съдебната система и манипулира всякакви конкурси, предрешава решения. От не малко публикации става видно, че защитава интереса на благодарни бизнесмени, бивши и настоящи министри. Тихомълком дори устройва конкурси за нотариуси под носа на министъра на правосъдието или пък просто назначения на някои роднини на държавната софра. Последният конкурс за нотариуси, чийто резултати се обявиха наскоро от министъра на правосъдието, уж принципен човек, са много показателни – дъщери и синове на съдии от ВАС, синът на председателя на Върховния касационен съд Галя Захарова.
Проблемът, че Чолаков управлява съда, въпреки изтеклият му мандат, е огромен, но мълчанието на ВСС, мълчанието на правната общност, на Съюза на адвокатите, на Съюза на юристите, на Съюзите на съдиите и на гражданските сдружения, които се борят за правата на граждани, кънти застрашително. Това мълчание и бездействие бавно, но сигурно убива демократичните устои в държавата. Според чл.120 от Конституцията „Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат…” Същевременно тези съдилища се ръководят от човека, който демонстративно ни показва от години как може да се злоупотреби с дадената му власт.
Чолаков разпределя дела и ги решава (виж дело 6330/2022 г, 9477, 6329), определя и ще определя кой да се избере като член на ВСС, кой да стане ръководител на някой съд и при какви условия съдия ще бъде командирован и къде. Преценява кога някое дело, особено ако е изборно или с голям интерес, ще се разглежда и от кои съдии.
В чл.121 от Конституцията съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Възможно ли това с такъв лидер и такива съдии около него? Стремежът на Чолаков, и всички около него, да го запазят на този пост чрез „мишкуване”, да „пренебрегнат” наглостта му да управлява въпреки закона, са доказателство, че сме изправени пред безпардонност и пълно незачитане на каквито и да е задръжки.
Чолаков е „много полезен“ за държавата ни. Сигурно някой ден ще ни обяснят, че някой си текст от закона оправдава втория мандат на Чолаков, ще чуем колко са глупави всички и как неправилно четем Конституцията, закона или някоя Наредба на ВСС. Известно е, че негови роднини и приятели печелят винаги конкурси в съдебната система, че недоволните се наказват и ръководните постове в съдилищата се заемат основно след неговото благоволение.
С последния конкурс за административни съдии, дори невръстният племенник на Чолаков, Златил Чолаков, стана съдия преди седмици. Съпругата, братовчедите, любовниците … всички разчитат на регулярни приходи от държавния бюджет. Предстои и номинацията за българския съдия, който да бъде изпратен от министъра на правосъдието в Съда на ЕС в Люксембург. Дали няма да е поредния любимец на Чолаков?
Нежеланието на ВСС и парламента да се занимават с важните въпроси на съдебната власт осигуряват на Чолаков комфорта да погазва основни принципи, спазвани от поколения съдии. Как мислите, да очакваме ли през следващите месеци промяна в закона, с която да паднат всякакви нормативни ограничения пред втория мандат на Чолаков?
