Въпросът дали президентът Румен Радев ще създаде собствен политически проект и ще се яви на следващите парламентарни избори отдавна не е просто спекулация в социалните мрежи. Той се превърна в централна тема на политическия дебат, която опъва нервите на основните играчи в системата, най-вече на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. И колкото повече бившият премиер твърди, че „няма от какво да се притеснява“, толкова по-ясно личи, че слага още един фактор в сметката.
Повод за новата вълна от коментари даде публикация във „Фейсбук“ на секретаря по сигурност и отбрана на президента Димитър Стоянов, който разпространи на 17 януари видео с граждани, които заявяват готовност да гласуват за Радев, ако той се включи в парламентарните избори.
Формално президентът досега не е дал никаква пряка заявка за създаване на партия. Но думите му за „антимафиотски консенсус“, за нуждата от честни избори и за обединение отвъд ляво и дясно звучат все по-малко като абстрактен призив и все повече като политическа заявка в процес на оформяне.
Именно това обяснява острия, дори нервен тон на Бойко Борисов. Репликата му от 16 януари: „Той (Румен Радев – бел.ред.) винаги има запазено място в медиите. Излиза като тези часовници с кукувичката – „ку-ку, ку-ку“ и се прибира. И винаги срещу правителството“, явно цели да омаловажи евентуален апетит на Радев към изпълнителната власт.
По сходен начин миналата година Борисов обясни Христовото Възкресение. „Господ са го мъчили по най-отвратителния начин, тръни му забивали в главата, пирони в ръцете, вързали го на дървото на кръста. И когато всички се отрекли от него, изведнъж се показал отгоре и казал „Ту-ту „.
Истината обаче е, че Борисов отлично разбира символния капитал на Радев – два президентски мандата, стабилно обществено доверие и образ на институционална алтернатива на партийната система, която доста граждани критикуват. Тук трябва да подчертаем, че онези, които не са доволни към системните партии, съвсем не е задължително да подкрепят евентуален проект на държавния глава.
Твърдението на Борисов, че Радев „десет години използва президентството, за да си прави партия“, също е показателно. Дори това да е вярно, не е престъпление, а напротив – за добро или лошо то е нормална схема в политиката.
Паралелът, който Борисов прави с бившия премиер Симеон Сакскобургготски, също не е случаен. Историята показва, че появата на силна фигура извън класическите партийни рамки може с един вот да преобърне цялата политическа система. Разликата е, че днес обществото е далеч по-скептично и уморено от многото експерименти, а „новото“ вече не се приема с безкритичен възторг.
Въпреки това повечето социолози прогнозират, че президентът Радев има потенциала да канализира натрупаното недоволство, особено ако го облече в кауза като „честни избори“ и институционална реформа.
На този фон конституционните дебати около служебното правителство изглеждат не просто технически, а твърде политически. Изчерпването на възможностите за редовен кабинет отново ни тласка към служебна власт, която ще назначи президентът. Това допълнително засилва подозренията на опонентите му, че той концентрира прекалено много влияние.
Коментарите на проф. Екатерина Михайлова в телевизионно интервю през уикенда за възможността никой да не пожелае да стане служебен премиер разкриват друг проблем – Конституцията е писана с допускането, че политическите актьори ще действат „отговорно“. Но реалността често опровергава тези оптимистични предпоставки.
Председателката на Народното събрание Рая Назарян, която по Конституция би поела функциите на президент, ако Радев и вицепрезидентът Йотова подадат оставки, коментира пред медиите, че би приела. Абсурдът е, че като стане президент, тя може да назначи себе си за служебен премиер. Назарян обаче не е съгласна да оглави служебното правителство, което се дължи на факта, че това би я спряло да участва в изборните листи на ГЕРБ. Не може да е кандидат за депутат и едновременно с това да организира честни избори.
Самата хипотеза Назарян да стане президент е определяна като „екзотична“, но фактът, че се обсъжда, показва до каква степен политическата система е изместена от нормалния си ход. Самата Назарян отбеляза, че заемането на трите най-високи поста от един човек би било абсурдно, но за съжаление абсурдът вече не изглежда напълно невъзможен.
Прогноза за предстоящите парламентарни избори направи и бившият най-близък политически съюзник на Борисов – Цветан Цветанов. Според него за първи път на предстоящия извънреден вот ГЕРБ ще падне под 500 000 гласа. „Продължаваме промяната- „Демократична България“ пък, смята той, биха могли да спечелят около 600 000 гласа, че и повече, ако се отворят към негласуващите избиратели. Пак според него президентът Румен Радев може да вземе 90-100 мандата, а заедно с тези на ПП-ДБ броят им ще е над 160.
Няма спор, че въпросът дали Радев ще обяви партия остава отворен, но политическите реакции подсказват, че мнозина вече се подготвят за този сценарий. БСП открито напомня за подкрепата си към него в президентските кампании, ПП–ДБ оставят вратата открехната за бъдещи разговори, а ГЕРБ демонстративно твърдят, че не се страхуват. А в политиката най-сигурният знак за страх е шумното отричане на страха.
В крайна сметка големият въпрос не е дали Борисов се страхува от партия на Радев, а защо голяма част от обществото очаква или дори желае подобен проект?. Отговорът е прост и тревожен: защото доверието в съществуващите партии е изчерпано. Докато този дефицит не бъде преодолян, всяка „кукувичка“, която излиза от институционалния часовник, ще звучи не като куриоз, а като предупреждение, че времето на стария политически модел изтича.
Източник: Banker.bg
