Представление-обръщение към духа на времето, „Сцени на разсъмване“ на Emergency Theater е оратория за човешката безпомощност, за страха от загубата на човека до нас, за копнежите и илюзиите, за силата и утехата на пробуждането. Между съня и кризата на предстоящия ден е времето на проясняването, на истината, която изплува между екзистенциалната умора и актуалната тревожност. Как издържаме, как живеем, какво се случва с нас, когато чувствата ни се обръщат навътре и отекват в кухината на тялото. Значима репетиция в този живот е репетирането да изразиш чувствата си, а по-висшето – да съумееш да ги споделиш. Като един голям акт на споделеност поставяме публиката в ролята на желания партньор. Предизвикваме я със сцени на еротичното и смъртта, със сцени на личен срам и блян. Сцената се превръща в лаборатория за психодрама, напълно видима за публиката. Превеждаме я в пространството между самотата, която затваря сърцата и самотата, която дава тласък за нова среща.
Започваме със сцената на Собственият Ад, с монолози на безпомощността, грубостта и предателството – деца на страха. Вървим през един вид Културно Чистилище към диалог в търсене на отговори за концепциите за обич и идентичност. Развенчаваме чувствата по каталог на сцената на международна конференция за любовта. По синусоидата на близостта в третата част стигаме до Възможния Рай чрез прозрението за ценността на срещата с Другия и изписваме като единадесета божа заповед: Не умирай, моля те!
Още: Йордан Ръсин е „подземният човек“ в нов моноспектакъл по Достоевски
„Ние заставаме срещу любовта по каталог, дефинирането на човека и неговата чувствителност по някакви рекламни или политически критерии. Обичта сама по себе си е интимно чувство. Истинността ѝ е в индивидуалността и уникалността. Творим за всички, но не за всекиго. Срещаме публиката си на равни начала. Това не прави представлението лесно, то е интензивно. Интимността винаги е интензивна. (…) Само обичта дава ориентир. Тя тласка, тя води. За нея става дума на тази сцена. Любовта. Спасението от смъртта.“, казва Цвета Софрониева. Представлението е базирано на поезия, писма и драматургични текстове на Цвета Софрониева и фрагменти от лични наративи на участниците.
Още за „Сцени на разсъмване“
3 февруари, 19 ч., „Топлоцентрала“, Зала 2
Жанрово определение: Постдраматичен театър
Режисьор: Юлиана Сайска
Драматург: Цвета Софрониева
Интерпретирано и представено от: Елена Димитрова, Яна Мороз, Юлиана Сайска, Елица Алексиева, Велислав Павлов
Костюми, сценичен и светлинен дизайн: Ралица Тонева
Музика: Елица Алексиева
Аудио инженер: Нино Гомес
Продължителност: 105 минути
Препоръчва се за лица над 16+
Партньор по проекта: РЦСИ „Топлоцентрала“, София, ул. „Емил Берсински“ 5
Още: Световният бестселър „Жената конбини“ на Саяка Мурата с премиера в Народния театър
Източник: Актуално
