На 26 октомври в рамките на 63-ия международен кинофестивал в Анталия и при изключителен интерес от публиката и медиите се състоя турската премиера на новия филм на Йешим Устаоглу „Каквото остава“. Филмът участва в националния конкурс и е сред претендентите за основните награди на фестивала.
Световната премиера на филма бе в конкурсната програма на 74-ия Международен филмов фестивал в Сан Себастиан. Филмът е копродукция между Турция, Люксембург, Франция и България (РФФ Интернешънъл), в която оператор е Кирил Проданов, гафер – Александър Бенев, главен гримьор – Росица Герасимова. Филмът е реализиран с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Стефан Китанов, изпълнителен продуцент – Светла Цоцоркова, координатор на продукцията – Вихрена Нинова; в партньорство с Доли Медия Студио (Добромир Чочов, Любомир Чочов), фоли ефекти – Борис Траянов, Лийт Ридли.
Ето част от отзивите за филма в авторитетната международна преса, публикувани непосредствено след неговата премиера:
„The Hollywood Reporter“, Джордан Минцър, 23.09.2026: „Историята, започнала като разказ за двама души, стигнали до безизходица, скоро прераства в роуд-муви, в който и двамата предприемат пътуване към корените си, като остават разделени, но същевременно възстановяват връзката със самите себе си такива, каквито са били някога.
Устаоглу превръща пътуването на героинята в централен елемент на филма, който бавно, но сигурно разкрива как подобни пътешествия могат да се превърнат в оздравителен процес за хора, загубили връзката със себе си и помежду си – особено когато се мъчат да оцеляват в мегаполис като Истанбул. За поетеса като Елиф това означава сближаване с природата и тихите красоти на родния дом, където животът сякаш тече по същия начин, както преди сто години.
Операторът Кирил Проданов заснема тази красота в изящни широкоекранни панорами, като поставя Елиф в кадър на фона на заснежени пейзажи и мека естествена светлина. Въпреки че е съсредоточен върху поетеса и музикант, филмът „Каквото остава“ набляга не толкова върху думите, които те изричат, колкото върху образите, които ги обкръжават – било то чистотата на планините, в които Елиф се оттегля в уединение, или овехтялото жилище, което съживява спомените на Мехмед, докато той се грижи за баща си в последните му дни… Актьорите Ойкю Карайел и Метин Акдюлгер се справят отлично с ролите, изискващи от тях да пресъздадат дълбок вътрешен смут без много диалог или явна драма“.
Цялата статия може да прочетете ТУК.
Още: Поради огромния интерес: „Киномания“ с втора прожекция на документалния филм за Елизабет Холмс
„Screen Daily“, Джонатан Ромни, 24.09.2026: „…Ярките изпълнения на актьорите в главните роли, визуалната красота и всепоглъщащото усещане за разтегливо време превръщат творбата в самобитно, завладяващо произведение на кинематографичната поезия с бавен ритъм…
Филмът лъкатуши между пътуванията на Мехмед и Елиф, макар че нейното е по-разнообразно и непредвидимо – белязано от срещи с различни жени и от време на време – от инциденти, особено пристъпът на мигрена зад волана, пресъздаден интензивно чрез ненатрапчиви визуални ефекти, объркващи съзнанието.
Елиф общува с тези различни хора и места, но освен това като поетеса наблюдава и попива новите пейзажи около себе си – тя е наблюдател, точно както Мехмед е слушател; и двамата умеят да преобразяват творчески възприетото в повече или по-малко абстрактна творческа продукция. Сред местата, които Елиф посещава, са огромна, мрачна клисура, величествени заснежени планински вериги, както и една контрастна и наситена със символика двойка обекти – пресъхнало езеро, превърнало се в равна пустош, и разрушено село, потопено сега под водата.
Операторската работа на Кирил Проданов притежава изключителна атмосфера и често е зашеметяваща – независимо от това дали заснема обширни пейзажи със скулптурна прецизност…, или ги обгръща в опияняващо импресионистично сияние, в което леещата се слънчева светлина превръща планини и равнини в псевдоабстрактни цветни полета. Той превръща и будното, любознателно лице на Карайел, често заснето в близък план, в загадъчен пейзаж само по себе си… Непредвидимостта и поемането по по-неутъпкания път – било то в музикално, житейско или географско отношение – това е духът на този филм“.
Цялата статия може да прочетете ТУК.
Още: Акцентите на „Киномания“ 2026: „Черни пари за бели нощи“, „Ледена земя“ и нова секция „Младите говорят“
„Variety“, Джесика Кианг, 29.09.2026: „Ако обичаш нещо, пусни го на свобода – съветва пословицата, – и може би то ще се върне при теб… А може и да си тръгне и никога повече да не се върне – и това, както внушава филмът на Йешим Устаоглу „Каквото остава“, все по-лиричен и въздействащ в хода на сюжета, би могло да се окаже своеобразна форма на възвръщане към себе си. Бавно изгражданото, меко революционно утвърждение на този деликатен филм е, че съществуват връзки, които стават по-силни и дълбоки след раздялата…
В един момент Елиф (героинята на Ойкю Карайел) се качва в колата и потегля – тя напуска града и навлиза в променящата се турска провинция, минава през тунели и по магистрали, сред обширни пусти пейзажи и покрай древни градове, издигащи се над равнините като цитадели от фентъзи епос…
…На фона на зашеметяващите пейзажи на дивата и затънтена Турция, заснети с великолепна детайлност от оператора Кирил Проданов, Елиф отново открива своята муза… „Каквото остава“ е един прекрасен и спокоен манифест на идеята, че самоприемането е първичната любов, без която никоя от другите любови – към партньора, към детето, към изкуството, към ближния – не е истински възможна. Но в тази необичайно безпристрастна драма за интимната връзка това важи и в двете посоки и в крайна сметка заради това както Елиф, така и Мехмед излизат от нея по-силни. Когато обичаш нещо и го пуснеш на свобода, ти също се освобождаваш от хватката му“.
Цялата статия може да прочетете ТУК.
Източник: Актуално
