Светът се намира на прага на AI революция, а водещи държави и корпорации водят безмилостна битка за технологично надмощие. В тази геополитическа шахматна дъска България има реален шанс да се позиционира като ключов играч – благодарение на комбинация от силни стратегически козове. Това стана ясно от думите на президента Румен Радев при откриването на Кръгла маса на тема „България и петата индустриална революция“.
България не е случаен наблюдател в тази динамика. И пример за това е извоюваното домакинство на една от новите европейски фабрики за изкуствен интелект – BRAIN++, част от европейското съвместно предприятие за високопроизводителни изчисления EuroHPC. Припомняме, че преди месец ЕК избра България заедно с Австрия, Франция, Германия, Полша и Словения за новите локации за тази ключова за ЕС инфраструктура. Общата инвестиция в тях – национална и европейска – достига 485 млн. евро.
Към това Румен Радев добави наличието на суперкомпютъра Discoverer и скорошното му надграждане с AI възможности, силните математически традиции, успехите на природо-научните олимпиади и висшето образование, насочено към електроника и автоматизация, добре развитият и конкурентоспособен IT сектор и изграждането на първия по рода си институт за компютърни науки и изкуствен интелект в региона – INSAIT.
Всичко това, по думите му, е подготвило страната за следващия голям скок. Радев даде пример с изоставането в областта на дейта центровете за сметка на съседна Гърция, която през последните години успя да привлече водещи играчи като Microsoft и Amazon.
Гърция ни изпревари преди години, но сега ние имаме възможност да привлечем инвестиция от съвсем друго поколение, при коренно различни възможности. Имаме всички условия. Проблемът е един – ще успеем ли да се организираме да го направим“, коментира държавният глава.
AI фабриките нямат нищо общо с познатите ни досега суперкомпютри и центрове за данни. Разликата е драстична – не само по размер, но и по функция. Предназначението на гигафабриките е да обучават сложни AI модели, което изисква коренно различни параметри и мащаби. Ако средностатистическият център за данни консумира 10-12 мегавата електроенергия, то за една гигафабрика говорим за гигават и нагоре. Това са съоръжения, които се характеризират с огромна площ (минимум 2000 декара), колосални финансови инвестиции, огромно количество енергия (близо 2 гигавата, което е еквивалентно на мощността на цял ядрен реактор) и значителни водни ресурси за охлаждане. Само вътрешната оптична мрежа на такава фабрика може да достигне 300 километра.
В този контекста и на фона на глобалната надпревара за изграждане на AI гигафабрики България притежава ключови предимства, смята Румен Радев. За разлика от много западноевропейски страни и дори части от САЩ, казва той, ние разполагаме със стабилна енергийна система, базирана на ядрена енергия – фактор, който се оказва решаващ в условията на нарастващо енергийно търсене. Наличието на свободни терени, водни ресурси и стратегическото ни разположение като кръстопът на оптични комуникации допълнително засилват конкурентоспособността на страната.
Ние имаме една истински добра комбинация да привлечем такъв тип инвестиции.“
Страната обаче трябва да побърза, както и да промени имиджа си на страна с вихреща се корупция и политическа нестабилност, които спъват инвестициите.
Източник: Economic.bg
