„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Джим Торп е явление. Той е истинска спортна машина, чийто живот е изпълнен с трагедия, расизъм, противоречия и изключителните атлетически постижения. Играе американски футбол, баскетбол и бейзбол… И това не е всичко. Универсалният състезател, роден в края на XIX век, завоюва два златни олимпийски медала в петобоя и десетобоя на Игрите в Стокхолм през 1912 година. Месеци по-късно отличията му са отнети заради нарушено правило, но развръзката на сагата е още по-драматична.
Спортната машина Джим Торп
Нея обаче ще я оставим за по-долните родове. Торп е роден на индианска територия. Родителите му са със смесени корени. Баща му Айръм Торп има баща ирландец и майка индианка, а родителите на майка му Шарлот Вио са французин и отново индианка. Тъй като няма акт за раждане, възникват спорове за годината му на раждане, като най-честите твърдения са за 1887 или 1888 година. Рожденото му място се счита, че е територията около Прага, Оклахома. Християнското му име е Джакобус Франсискус Торп, а индианското – То-Хук (Wa-Tho-Huk), което се превежда като „Светъл път“.
Прекарва тежко детство. Губи своя брат близнак едва на девет. Няколко години по-късно майка му също умира, докато ражда, а малко след това почива и баща му. Трагичните житейски ситуации водят до бурно тийнеджърство и проблеми с дисциплината. Единственият лек за Джим Торп е спортът. Неговият талант не остава незабелязан в училище, където се превръща в звезда. Най-силно е присъстивето му в отбора по американски футбол, като дори извежда тима си до колежанския шампионат, чупейки рекорди.
ОЩЕ: От село Бисерци до олимпийския връх: Малкият професор на голямата борба
Подвигът на Джим Торп
Голямото му постижение на международната сцена обаче идва в друг спорт. На Олимпийските игри в Стокхолм през 1912-а са добавени 2 нови дисциплини в леката атлетика – петобой и десетобой. Те са идеални за Джим Торп, който е бил със забележителни физически показатели в различни направления. Бързо за този факт научава и целият свят. Торп грабва злато в петобоя. Побеждава в четири от петте събития (скок на дължина, хвърляне на диск, спринт и борба). Единствената дисциплина, в която не печели, е хвърлянето на копие. Логично, защото до Игрите в Стокхолм никога дори не е пипал копие.
В десетобоя представянето на Джим Торп може да се опише само с една дума – доминация. Той тотално размазва конкуренцията за още една титла. Успехът му носи сериозна популярност в Щатите, но както знаете, във всяка приказка има и лоши моменти. През 1913 година разкриват, че олимпийският шампион се е състезавал и като професионален бейзболист. Тоест е играл за пари, което към онзи момент е проблем, защото олимпийските игри са били предвидени само за аматьори.
Отнемането на златните медали
Следва една лоша новина – Олимпийският комитет отнема златните отличия от американеца с индиански корени, но и една добра – множество бейзболни клубове предлагат добри договори на Торп. Междувременно страстта към амерканския футбол не е стихнала. Той прави добри кариери и в двата спорта, като американския футбол си остава неговата голяма любов. Едва през XXI век от картички става ясно, че Джим е практикувал и баскетбол като част от отбора на Световноизвестните индианци (World Famous Indians). Изобщо, може всичко.
Редно е да отбележим, че Джим Торп пое по спортния „светъл път“ в едни тежки времена за индианците. В този период не всички от тях са били признати за граждани на САЩ. Не липсват закачки и дискриминационни заглавия във вестниците. По-голямата трагедия за мултифункционалия спортист обаче идва след края на кариерата.
ОЩЕ: Великият борец на България от село Християново, който пасеше говеда като дете: Разболя се от хепатит, но след 6 месеца завоюва олимпийски медал!
Семейството му никак не е малобрайно, а финансите не стигат. Торп работи какво ли не, за да издържа най-близките си, включително участва във филми като индиански вожд. След 1950 година здравето му се влошава. През 1953-та Торп получава трети инфаркт, след който умира… Но той все още е жив, защото се помни.
А сега ще ви разкажем обещаната развръзка на сагата с медалите от първите редове. През октомври 1982 г. Международният олимпийски комитет решава да му върне златните отличия заради неспазения срок на подадената констетация от страна на обжалващите. Така срещу името на Джим Торп седят двете олимпийски титли.
Малко по-рано през 1950 г. „Асошиейтед Прес“ прави анкета между 400 спортни журналисти, които решават, че Торп е най-великият спортист на първата половина на XX век. През 1999 г. същата новинарска агенция го поставя на 3-то място след най-великите спортисти на века. Пред него са само бейзболистът Бейб Рут и баскетболистът Майкъл Джордан. Гласувания, които само могат да защитят тезата, че Джим Торп е бил истинско явление.
Източник: Актуално
