На 17 ноември, Световният ден на недоносените деца, отбелязваме хиляди истории на малки герои, които са се родили преждевременно и на стотици хиляди семейства, които ежедневно се борят за тяхната своевременна грижа и добър старт. Успоредно с емоциите стоят и фактите: по данни на World Health Organization (СЗО), през 2020 г. приблизително 13,4 милиона бебета са се родили преждевременно – т.е. преди 37 гестaционна седмица. Това означава, че над едно от всеки десет раждания по света е преждевременно. В България цифрите също са тревожни – около 6 500 преждевременно родени деца са регистрирани през 2021 г., което прави приблизително 12,2 % от всички раждания. Други източници отбелязват, че всяко десето бебе в страната се ражда преждевременно.
Този ден ни напомня, че зад статистиката стоят много животи и че всяко едно недоносено новородено има нужда от професионална грижа, подкрепа и шанс да расте здраво. Д-р Щерю Бояджиев – началник на Отделението по неонатология към УМБАЛ „Лозенец“, дава повече информация по темата, за да разберем какво означава да родиш прекалено рано и какво се прави в България за тези най-уязвими деца.
Д-р Бояджиев, какво означава „недоносено“ дете и с какъв процент от всички родени се сблъскваме в България?
Когато говорим за „недоносено“ дете, имаме предвид бебе, родено преди завършена 37-гестaционна седмица. Това е рамка, при която органите на бебето все още не са напълно развити и се налага значителна подкрепа. Най-големите предизвикателства са свързани с подкрепа на дишането и хемодинамиката, борбата с инфекциите, храненето и поддържане на стабилна температура. Тези пациенти са много уязвими поради все още недоразвита и слаба имунна система.
В България, според наличните данни, процентът на преждевременните раждания е приблизително между 10% и 12% от всички живородени.
Още: Лекари от три столични болници спасиха бременна с тежки усложнения от диабет
Какви са най-честите причини за преждевременно раждане у нас и какви са рисковите фактори?
Причините са многобройни и често комбинирани – инфекции по време на бременността, многоплодна бременност и хронични заболявания на майката, като високо кръвно налягане, диабет и др. Понякога раждането е преждевременно без установени причини. Известно е също, че възрастта на майката (много млада или над 35 години) и нежелани усложнения през бременността повишават риска. В България изследвания показват, че протоколите за проследяване на високорискови бременности могат да бъдат подобрени.
Какво представлява грижата в неонатологията за едно преждевременно родено дете и какви са ключовите интервенции, които правят разликата?
Преждевременното раждане не е провал – то е предизвикателство, което приемаме всички заедно – родители, бебе и медицински екип! То остава едно от най-сериозните предизвикателства в съвременната неонатология, но благодарение на напредъка в медицината, преждевременно родените бебета имат все по-големи шансове за оцеляване и добро развитие.
Грижата започва веднага след раждането в зависимост от състоянието на плода – с адекватна респираторна и хемодинамична поддръжка, поддържане на подходяща температура, защита и/или борба с инфекциите и подпомагане на кърменето. В отделението по неонатология грижата продължава с мониторинг на жизненоважни функции, грижа за храненето и, при необходимост, механична вентилация или неинвазивна дихателна поддръжка, както и грижа за потенциални усложнения като ретинопатия на недоносеното, мозъчни кръвоизливи или исхемии и последващи евентуални неврологични усложнения в дългосрочен план. Съвременните данни показват, че голяма част от смъртните случаи при деца под 5 години се дължат именно на усложнения от недоносеност.
Още: Увеличава се броят на недоносените бебета у нас – вече всяко дванайсто е с увреждания
Каква е ролята на семейството и родителите при подкрепата на преждевременно роденото дете?
Родителите са ключови. Аз вярвам, че семейната подкрепа е неразделна част от лечението и затова работим активно с родителите, като ги информираме и им помагаме да се чувстват част от процеса. Освен медицинските грижи, е изключително важно да се осигури контакт кожа-в-кожа (Кенгуру-грижа), подкрепа за кърмене, минимизиране на стреса за бебето и участието на семейството във всичко — от лечение до грижа в отделението и след това у дома. Емоционалната подкрепа, проследяване на високорисковите новородени, обучението на родителите за признаците на усложнения — всичко това прави огромна разликата за по-нататъшното развитие на детето.
Какви са най-важните фактори за дългосрочния успех при недоносените деца?
Най-съществените фактори са навременна и комплексна грижа, както и индивидуалният подход за всеки специфичен случай/пациент. Колкото по-рано успеем да стабилизираме състоянието на бебето и да сведем усложненията до минимум толкова по-големи са шансовете за добра прогноза. От изключително значение е и активното участие на родителите. Контактът кожа в кожа, известен като „кенгуру грижа“, не само укрепва връзката между родител и дете, но и доказано подпомага растежа, имунитета и нервно-психичното развитие на детето в дългосрочен план.
По повод днешния ден – какво бихте искали да посъветвате бъдещите майки и медицинските специалисти?
На бъдещите родители бих искал да кажа: не сте сами! Ние, медицинските специалисти, сме тук, за да ви помогнем и подкрепим.
Следете бременността си редовно, живейте по-здравословно, спазвайте препоръките на акушер-гинеколога, обръщайте внимание на сигнали като болка, кървене, преждевременни контракции и не подценявайте стресови фактори, инфекции и хронични заболявания.
За медицинските специалисти: продължавайте да развивате неонатологичните грижи. Нека бъдем по-малко инвазивни, разбира се, когато това е възможно. Нека прилагаме иновациите в нашата специалност и развиваме практики, базирани на клинични доказателства, мултидисциплинарен подход и повече ангажираност на семействата по времето на престоя в неонатологичното отделение.
Не забравяйте, че преждевременно родените деца не са просто статистика! Тe са малки раними пациенти, които заслужават равен шанс да растат здрави и щастливи.
Преждевременното раждане не е край, а начало – на един по-труден, но възможен път. С навременна медицинска намеса, професионализъм и родителска обич, тези малки бойци имат шанс да догонят своите връстници и да израстнат здрави и силни деца.
Какви са вашите очаквания и надежди за бъдещата грижа на недоносените деца у нас?
Имам надежда, че ще видим още по-голямо разпространение на практиките Kangaroo Care (Кенгуру грижа), ще се подобри проследяването на развитието на преждевременно родените деца и интервенциите да започват още по-рано. Също така се надявам, че ще бъде обърнато внимание на равния достъп до услуги в цялата страна, така че и в по-отдалечените региони децата да получат същото качество на грижа. И наистина, много бих искал в 21-ви век и в нашата страна да бъде създадено звено за спешен/планов/неонатален транспорт – ние го дължим на нашите най-малки пациенти. И накрая – обществото и медиите да продължат да обръщат внимание на дни като днешния, защото информираността води до промяна!
Още: Демографски срив и нова надежда – инвитро бебетата в България се увеличават
Източник: Актуално
