Само преди дни Световната банка завиши своите оценки за представянето на българската икономика през текущата година, в четвъртък институцията не изключи дори по-високи резултати. Според данните, прогнозираният растеж на българския БВП през 2025 г. е 3%, но това изглежда е в долната граница на изчисленията.
Този ръст е в долната граница, т.е. може да ни изненада приятно и да е малко по-висок“, каза Десислава Николова, старши икономист в Световната банка, по време на конференция.
Тя обясни, че макар износът ни да е слаб, потреблението ще остане водещ мотор на икономиката, заедно с инвестициите. За експанзията помага и силното кредитиране в частта на потребителските и ипотечните заеми, които обаче крият известен риск.
Ипотечните кредити се увеличават с една изключително бърза стъпка. Непосредственият риск е пазарна корекция и ръст на необслужваните заеми, който в момента не наблюдаваме, но теоретично го има и трябва да го отчитаме“, посочи Николова.
Прогнози на Световната банка за периода 2025 – 2027 г.
Източник: Доклад „Работни места и просперитет“
Ако икономиката нарасне с повече от очакваните 3%, това ще означава втора поредна година, в която България отбелязва растеж над този праг. Наскоро Националният статистически институт (НСИ) ревизира значително данните си за растежа на БВП през 2024 г. – от 2.8 на 3.4%, след като през 2023 г. той бе само 1.7%.
По време на 8-я банково-финансов форум на сп. „Мениджър“ в четвъртък, обаче, Любомир Дацов от Фискалния съвет предупреди, че икономиката ни може би наближава точка на прегряване. Причината – значително отклоняване при т. нар. output gap, или производствен разрив, т.е. отклонение между потенциалния и реалния БВП.
В момента сме в горна фаза на икономическия цикъл. Правим отклонение над 1 пр. пункта в output gap, което означава, че не сме точно близо до прегряване, за което трябва отклонението да е поне 1.5 пр. пункта, но ние сме близо до или над единица“, каза Дацов.
Както Economic.bg писа, недостатък на сегашния икономически растеж е, че той е захранван основно от потреблението, изкуствено подкрепяно от заложените проциклични формули за увеличение на възнагражденията. Отделно, когато икономиката расте над потенциала си, а същевременно трупа дефицити, какъвто е случаят с България, това означава, че има структурен бюджетен дефицит и вместо държавните инвестиции и дълг да се използват за инфраструктура, иновации и развитие, те отиват за заплати на администрацията, които пък подхранват инфлацията.
Източник: Economic.bg
