Боян Николаев е зам.-изпълнителен директор на КРИБ. Завършил е бизнес администрация в City University of Seattle и притежава докторска степен по обществени комуникации от Нов български университет (НБУ). Преподава в катедра „Национална и регионална сигурност“ на УНСС и департамент „Медии и комуникации“ на НБУ. Съветник е на президента на Ирландско-американския университет в Дъблин.
Г-н Николаев, защо КРИБ така възторжено посреща предстоящото присъединяване на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.?
Влизането на България в еврозоната има огромни позитиви за бизнеса като премахване на разходите за превалутиране и закотвяне на България геополитически в европейското политическо, икономическо и културно семейство. То ще ни доближи до точката на създаване на нови пари в Европа – това често е подценявано, но всъщност ще позволи на инфлацията в България да се успокои и да се намали до темпа, типичен за страните от еврозоната.
Известен ефект в икономиката е, че потребителите и бизнесът, които са най-близо до точката на вливане на нови пари, пазаруват първи и съответно – най-евтино. И докато парите стигнат до тези в периферията, цените вече са се вдигнали. Това е и причината инфлацията на европейските страни извън еврозоната да е устойчиво и значително по-висока от тази в еврозоната. Подходът на КРИБ по тези макроикономически теми винаги е стратегически и търсещ стабилност за десетилетия напред, а не краткосрочен популизъм и дребнавост. Но имаше сили, които активно спъваха процеса.
Как по-леко целият бизнес и гражданите да превключат на „евро“?
Призовавам всички, когато имат някакъв въпрос, първо да потърсят отговора му на evroto.bg – специализираният уебсайт на държавата, който помага именно за това „превключване“.
Има притеснения от галопиращ ръст на цените и застой в нивата на заплатите в прехода към евро…
Нито цените, нито заплатите имат директна връзка с преминаването към еврото в краткосрочен план. Еврото е просто валута – тя не може да определи или ограничи какви да са цените в магазините или какви да са заплатите ни. Каквото и да се случи с цените, особено в дългосрочен план, то ще е функция на бюджетния дефицит и кредитирането – инфлацията е паричен феномен. Ако увеличим количеството пари в системата непропорционално на производството, то цените ще вървят нагоре по-бързо от доходите. Нека обърнем внимание на паричното предлагане в България, което расте с около 8%, докато в еврозоната с 2.5% – а в изпадналата в инфлационна криза Румъния с 10%.
Какъв шанс виждате за българската икономика да се активизира в своето развитие чрез вътрешни ресурси и външни инвестиции?
България трябва да е изключително активна в инициирането и формирането на единния европейски капиталов пазар. Това е ясно откроено в доклада „Драги“ като инструмент за наваксване на изоставането на Европа спрямо САЩ не в създаването на стартъпи, а в превръщането на малките компании в бързорастящи средни предприятия и след това в едри международни корпорации. Иначе българските и европейските предприемачи и учени ще измислят нови амбициозни проекти, ще ги създават тук, но след определен размер ще ги изместят в Ню Йорк, за да съберат капитал за първия си милиард. Европейската комисия беше установила, че дори от малкото компании „еднорози“ на Стария континент, 30% впоследствие са „мигрирали“ в САЩ.
Не очаквам големи промени в следващите години – българската икономика ще продължи силната си инерция в IТ, аутомотив и изнесените бизнес процеси и най-вероятно още европейски банки да позиционират у нас свои центрове. От КРИБ виждаме значителен потенциал и в роботиката, която да интегрира на практика напредъка на изкуствения интелект в индустрията.
Проявява ли администрацията необходимата гъвкавост?
Европейският съюз търси път към ресурсна автономност в критичните елементи и метали, а България има какво да предложи. Но регулаторната рамка у нас продължава да е прекалено тежка. Например административните процедури и разрешителните режими за отваряне на рудник „Ада тепе“ отнеха 17 години. Днес „Ада тепе“ наближава края на своята успешна експлоатация, а след предстоящото откриване на рудник „Брезник“ не се забелязва друг проект на хоризонта. Развитието на залежите на волфрам, който е абсолютно незаобиколима суровина за полупроводниците и батериите, e тотално замразено и е под похлупак от популизъм. Това са огромни възможности, които пропускаме.
Митата остават гореща тема след сделката на Тръмп с ЕС. Как на българския експорт ще се отразят 15% мита в търговията със САЩ и новите задължения за инвестиции в американската икономика?
Сделката на Тръмп с ЕС е имиджова, но не и критична икономическа загуба за Европа. Оптиката безспорно не беше добра, когато г-жа Фон дер Лайен и президентът Тръмп казаха, че САЩ не правят никакви отстъпки и отношенията досега са били в полза на ЕС. Политически това е победа за Тръмп. Но в икономически план нещата не са толкова безнадеждни. Първо, европейската икономика няма да загуби нищо от падането на митата за американски стоки – това означава, че те ще поевтинеят средно с около 10% и ще имаме повече избор. Второ, европейските традиционни производители ще имат повече конкуренция.
Истината е, че Европа дълги години се фокусираше върху запазването на т. нар. наследени индустрии (legacy industries), комфортно убедена в тяхната доминация. Но това създаде илюзорен комфорт с резултат поне пет пропуснати технологични революции – интернет, социалните мрежи, електромобилността и автономното движение, полупроводниците и изкуствения интелект. Почти със сигурност ще изпуснем и задаващата се шеста революция – роботизирането на AI. Европа има нужда от разтърсване и конкурентен натиск, за да се върне към ренесансовия дух в икономиката. Трябва да погледнем към предприемачество и финансиализация на науката и културата, ако искаме отново да сме водещ икономически мотор, а не просто голям потребителски пазар.
Как предлагате да се реши въпросът с енергийните доставки?
Закотвянето на енергийните доставки към американските производители ще ограничи тлеещите желания в някои европейски бизнес асоциации да се обърнат отново към руски газ и петрол. Инфраструктурата за доставка на енергия от САЩ е такава, че веднъж изградена, Европа няма да има икономическа логика да се обръща към Русия. Сделката за инвестиции и покупка на оръжия е около средностатистическите числа за всяка година, т. е. там имаме повече символика и укрепване на отношения, отколкото ново движение. Всичко това ще има дезинфлационен ефект в ЕС и вероятно ще доведе до още намаления на лихвите от ЕЦБ. Именно тук е възможно да се появи следващ конфликт между ЕС и САЩ, особено ако Федералният резерв задържи лихвите високи, тъй като президентът Тръмп иска да продължи плавното отслабване на долара.
В тази ситуация, наричана търговска война, какви полезни ходове в противовес виждате като възможни от страна на ЕС?
Аз съм класически либерал/либертарианец по убеждения и според мен ЕС трябва да освобождава режимите на търговия и производство едностранно, без значение какво правят нашите търговски партньори. Няма нищо по-хубаво и по-ефективно за икономиката от свободната търговия – ако някоя друга държава желае да субсидира евтини телефони или телевизори за европейския данъкоплатец, то тя е добре дошла. Единственото изключение е отбранителната промишленост и някои сектори на минното дело и металургията, където местното производство трябва да бъде съхранено, дори с цената на издигането на мита. A вместо търговска война с мита, ЕС може да предложи на президента Тръмп създаване на валутно споразумение „Мар-а-Лаго“ между НАТО и близките ни съюзници от Азия. По този начин между съюзниците няма да има девалвация на валути, водеща до „кражба“ на критични производства.
Текстът е част от бр. 128 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
