Решението на Върховния съд на САЩ от миналата седмица да отмени глобалните мита, наложени от Доналд Тръмп, предизвика верижна реакция не само във Вашингтон, но и в Брюксел, Пекин и останалия свят. Решението на съда беше взето на 20 февруари с мнозинство 6 на 3 гласа и се възприема като първото сериозно институционално противопоставяне на ключов елемент от икономическата политика на Тръмп след завръщането му в Белия дом.
Съдиите постановиха, че президентът не може да използва извънредните си правомощия, за да създава нови данъци, което е в правомощията на Конгреса. Самият Тръмп реагира остро, като заля съда с упреци и настоя, че решението е политически мотивирано. Въпреки това той подчерта, че съдът е отхвърлил единствено конкретната процедура, а не самата идея за мита.
Съдебното решение засили търговската война, защото разяреният американски президент обяви временни всеобхватни мита от 10%, а само ден по-късно ги увеличи на 15 процента. В отговор Европейска комисия поиска „пълна яснота“ и настоя Съединените щати да се придържат към условията на търговското споразумение, договорено между ЕС и САЩ миналата година. Посланието от Брюксел беше кратко и необичайно категорично „сделката си е сделка“.
Комисията, която отговаря за търговската политика на 27-те държави членки, подчерта, че сегашната ситуация не създава условия за „справедлива, балансирана и взаимноизгодна“ трансатлантическа търговия и инвестиции, както е записано в съвместното изявление от август 2025 година.
Първоначалната реакция миналия петък обаче беше предпазлива. Институцията съобщи, че анализира решението на съда и поддържа контакт с американската администрация. Само два дни по-късно тонът се втвърди. Брюксел вече заговори за правна сигурност, предвидимост и конкурентно третиране на европейските компании, като изрично настоя митата да не надвишават договорения таван.
Става дума за споразумението, постигнато след дълги и трудни преговори, с което ЕС прие 15% митническа ставка за около 70% от износа си към САЩ. Част от продуктите, като самолети и резервни части, бяха освободени от мита, а други, например стоманата, останаха обхванати от секторни режими. В замяна ЕС се съгласи да премахне редица вносни мита за американски стоки и оттегли заплахата си за ответни мерки. Допълнително бе поет и ангажимент за закупуване на американски енергийни продукти на стойност 750 милиарда долара до 2028 година.
В Брюксел това споразумение беше представено като прагматичен компромис, чрез който ще се предотврати пълномащабна търговска война. Но сега този компромис изглежда разклатен.
След съдебното решение във Вашингтон Белият дом се позова на раздел 122 от Търговския закон от 1974 г., който позволява на президента да налага мита до 15% за срок от 150 дни без одобрение от Конгреса. Така, макар съдът да ограничи използването на Закона за международните извънредни икономически правомощия от 1977 г. като инструмент за въвеждане на глобални мита, администрацията намери алтернативен правен механизъм. Това решение постави въпроса дали става дума за временна мярка или за нова дългосрочна стратегия, прикрита зад формално ограничен срок.
Правната несигурност има и финансово измерение. Според Федералната резервна банка на Ню Йорк около 90% от митата са поети от американски компании и потребители, което означава, че твърденията на Белия дом, че разходите се плащат от чуждестранните износители са заблуда.
Икономисти оценяват, че между 130 и 170 милиарда долара са били платени от американците чрез оспорваните мита на Тръмп и не е ясно дали и как тези средства ще бъдат възстановени. Възможни са продължителни съдебни спорове, в които по-големите компании вероятно ще имат предимство пред по-малките. Така спорът за митата може да се превърне в дългогодишна правна сага с реални последици за бизнеса.
Междувременно европейската реакция става все по-мащабна и придобива и вътрешнополитическо измерение. Председателят на комисията по търговия в Европейския парламент Бернд Ланге обяви, че ще предложи временно замразяване на ратификацията на споразумението със САЩ заради митническия хаос и нарастващата несигурност за европейските партньори.
Процедурата вече веднъж беше поставена на пауза заради напрежението около Гренландия, след като от Вашингтон прозвучаха идеи за анексиране. Сега въпросът отново излиза на дневен ред. Проблемът е, че както бездействието, така и резките ходове могат да доведат до значителни икономически последици. По данни на американската статистика към края на май 2025 г. делът на ЕС в общия внос на САЩ достига 303 милиарда долара, или 20.2% от целия американски внос. Мексико и Канада следват с 220 и 169 милиарда долара, а Китай е на четвърто място със 149 милиарда долара и дял от 9.9 процента. Тези числа показват, че трансатлантическата търговия си остава гръбнака на глобалния обмен, независимо от нарастващото значение на Азия.
Пекин реагира много внимателно след съобщенията от Вашингтон. Китайското министерство на търговията съобщи, че е взело под внимание решението на Върховния съд и повтори позицията си, че в търговската война няма победители и протекционизмът не води до нищо. А външното министерство подчерта, че Китай ще защитава твърдо интересите си и следи отблизо всякакви алтернативни механизми за налагане на мита от САЩ. В дългосрочен план Пекин следва стратегията си да се внедри толкова дълбоко в глобалните вериги за доставки, че партньорите му да не могат лесно да го отхвърлят, дори под американски натиск.
Великобритания също води разговори с Белия дом и се опитва да изясни как новите мита ще се отразят на вече договорените условия.
От администрацията на САЩ дадоха сигнал, че новите тарифи могат да бъдат добавени към съществуващите договорености, без да освобождават партньорите от поетите ангажименти. Това поражда риск от двойно натоварване и допълнителни спорове.
Решенията на администрацията на Тръмп доведоха световната търговия до състояние на хронична несигурност. Решението на съда във Вашингтон пък не сложи край на тарифната политика, а я пренасочи към нови правни основания.
Европейската комисия настоява за спазване на договореното и за предвидимост, но същевременно подготвя политически и процедурни инструменти за натиск. В същото време бизнесът от двете страни на Атлантика се превърна в заложник на битка, в която правото, политиката и икономиката се преплитат по начин, срещу който все още не са измислени полезни ходове.
Източник: Banker.bg
