Търговското споразумение, сключено от президента на САЩ Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в неделя в шотландския му голф курорт, е изключително едностранчиво.
Европейският съюз се съгласява на 15% американски мита върху по-голямата част от износа си, а Блокът трябва да поеме и огромни финансови ангажименти – както за внос на енергия от Съединените щати, така и за инвестиции там.
Въпреки това, от мощната германска автомобилна индустрия до европейския авиационен и полупроводников сектор има някои печеливши от рамковото споразумение, което все още не е финализирано в писмена форма.
Екипът на POLITICO анализира това, което знаем досега:
Енергетика
Какво има в сделката? Като част от споразумението, Тръмп и Фон дер Лайен се споразумяха, че ЕС ще закупи 750 милиарда долара петрол и втечнен природен газ от САЩ през следващите години – число, която ще включва и други енергийни продукти, като ядрено гориво. Това означава 250 милиарда долара нови покупки на енергия всяка година, което според председателя на Комисията също ще помогне за прекратяване на оставащата зависимост на ЕС от руския внос.
Кой печели, кой губи? На теория сделката е огромна победа за американските петролни и газови компании. На практика обаче експертите казват, че е неприложима. Като начало, постигането на тази цел би изисквало от ЕС да утрои вноса си на енергия от САЩ, въз основа на данните от миналата година, като същевременно поиска от американските фирми да пренасочат всичките си енергийни потоци от целия свят само към Блока – и дори повече. За сравнение, общите продажби на енергия на Русия за ЕС възлизат на едва 23 милиарда евро миналата година. Брюксел също така разполага с ограничени инструменти, за да осъществи всичко това: вносът е здраво в ръцете на частни фирми.
Автомобили
Какво включва сделката? Американските тарифи върху автомобили и авточасти се намаляват до базовите 15 процента – ниво, което съответства на сделката, постигната по-рано този месец от японските автомобилни производители. В замяна ЕС се съгласи да намали митата си за автомобили от 10 процента до нула, каза говорителят по търговията Олоф Гил. Дяволът обаче се крие в детайлите, които остават оскъдни. Съгласно споразумението между САЩ и Япония, азиатската страна ще приеме превозни средства, одобрени по американските автомобилни стандарти. Високопоставен служител на Комисията заяви, че споразумението с ЕС включва „ангажимент за съвместна работа… за да се види къде стандартите вече са съгласувани или къде трябва да работим по-тясно, за да ги съгласуваме в бъдеще“.
Както съобщи POLITICO, изпълнителната власт преди това е повдигнала идеята за съгласуване на американските стандарти за автономно шофиране, което беше споменато като възможност в техническия брифинг в понеделник.
Кой печели, кой губи? Според германското автомобилно лоби това е лоша сделка, която ще продължи да натоварва сектора. Позицията се присъединява към американския автомобилен сектор в осъждането на митата върху автомобили и части, произведени в Мексико, които остават на по-високите 25 процента.
Истинският губещ обаче не са автомобилните производители, а техните работници, според Фердинанд Дуденхьофер, директор на германския Център за автомобилни изследвания. Той изчислява, че до 70 000 работни места в европейските автомобилни компании и техните доставчици могат да бъдат загубени, тъй като производителите на автомобили преместват производството си в САЩ, за да заобиколят 15-процентната тарифа.
Авиация
Какво включва сделката? Споразумението между ЕС и САЩ за нулеви тарифи за „всички самолети и компоненти“, обявено от Фон дер Лайен, позволява както на производителите на самолети, така и на авиокомпаниите да си отдъхнат. Глобалната верига на доставки, която стои зад всеки самолет, прави този сектор по-уязвим към търговските бариери от други. След 17-годишния спор между Airbus и Boeing, който приключи през 2021 г., нито европейската, нито американската индустрия бяха заинтересовани да влязат в нова търговска война, включваща авиацията.
Кой печели, кой губи? Въпреки че Boeing би имал предимство от тарифите върху конкурента си Airbus в краткосрочен план, анализаторите отбелязват, че американският производител на самолети би пострадал повече от ответните мерки на ЕС. Вместо това някои американски авиокомпании, експлоатиращи флотилия на Airbus, като Delta Air Lines и Spirit Airlines, биха почувствали незабавно въздействието на митата върху своите европейски доставчици. Сред губещите от нулевите мита са лизинговите компании от двете страни на Атлантика, които – ако бяха въведени тарифи „око за око“ – щяха да бъдат инструментът, използван от авиокомпаниите, за да избегнат допълнителните такси.
Фармацевтични продукти
Какво е включено в сделката? Тръмп и Фон дер Лайен категорично си противоречаха в неделя, като президентът на САЩ заяви, че търговската сделка не включва фармацевтични продукти, а председателят на Комисията каза, че включва. В понеделник служители на Комисията уточниха, че засега ставката остава нула. Но Брюксел очаква максимална тарифна ставка от 15 процента да влезе в сила, след като приключи разследването на администрацията на САЩ по раздел 232 в сектора – съгласно който могат да се налагат тарифи по причини, свързани с националната сигурност.
Има някои изключения за някои генерични лекарства“, каза Фон дер Лайен, въпреки че все още не е ясно кои.
Кой печели, кой губи? Компаниите за генерични лекарства – тези, които произвеждат най-евтините лекарства от всички – казват, че имат най-много за губене заради малките си маржове, дори ако евентуалната митническа ставка е значително по-ниска от 200-те процента, с които Тръмп заплаши преди няколко седмици. Индустриалната асоциация „Лекарства за Европа“ иска повече яснота относно това кои лекарства ще бъдат обложени с нулеви тарифи и настоява ЕС и САЩ да „разширят списъка с лекарства без тарифи възможно най-много.
Фармацевтичната компания Merck заяви, че приветства факта, че поне е постигната сделка, докато в Ирландия – която е особено изложена на риск заради огромния си фармацевтичен сектор – бизнес асоциацията Ibec заяви, че Европа е „капитулирала“.
Технологии
Какво има в сделката? Сделката от неделя включваше оборудването за чипове като един от секторите, получили нулеви мита. Фон дер Лайен подчерта, че ЕС е и ще остане виден купувач на американски чипове за изкуствен интелект.
Американските чипове с изкуствен интелект ще помогнат за захранването на нашите гигафабрики с изкуствен интелект и ще помогнат на САЩ да запазят технологичното си предимство“, каза тя.
Кой печели, кой губи? Митата „нула на нула“ беше широко възприета като победа за холандския производител на машини за печат на чипове ASML, една от най-големите фирми в Европа по пазарна капитализация. Машините, които ASML доставя, струват стотици милиони евро всяка. ASML не се ангажира с растеж тази година на фона на несигурността около тарифите, но акциите ѝ се покачиха с 4% в понеделник. Ангажиментът на Фон дер Лайен да купува американски чипове с изкуствен интелект обаче е неуспех за поддръжниците на по-технологично суверенна Европа, тъй като продължаващото им купуване удължава зависимостта на Блока от американските технологии.
Цифрово регулиране
Какво има в сделката? Нищо. Комисията разкри блъфа на администрацията на Тръмп относно опита ѝ да заобиколи правилата на ЕС и засега това се е отплатило.
Няма абсолютно никакъв ангажимент за цифрово регулиране, нито за цифрови данъци“, каза висш служител на ЕС, добавяйки, че защитата на Комисията на автономността на регулаторите на Блока не е получила достатъчно внимание.
Кой печели, кой губи? Цифровият правилник на ЕС – и по-специално Законът за цифровите пазари и Законът за цифровите услуги – остана невредим. Това не се дължи на липса на натиск от страна на САЩ, като големи технологични играчи като Meta и Apple стават все по-открити относно DMA. Те поддържат натиска – лобистката група на технологичната Асоциация на компютърната и комуникационната индустрия току-що публикува проучване, което определи разходите и загубените приходи от цифровите правила на ЕС на 97.6 милиарда долара годишно, включително приблизително 1 милиард долара само за разходи за спазване на DMA.
Отбрана
Какво има в сделката? Тръмп рекламира закупуването на „огромни количества“ американско военно оборудване, но висши служители на ЕС го опровергаха, подчертавайки, че снабдяването с оръжие не е било договорено като част от споразумението.
Закупуването на оръжия не е въпрос от компетенциите на Комисията“, каза един служител, добавяйки, че „това не е било калкулирано по никакъв начин в цифрите, за които говорихме“.
Накратко: Няма официален ангажимент за закупуване на американски оръжия.
Кой печели, кой губи? Американската отбранителна индустрия не е постигнала гарантирана победа, но все пак може да се възползва. Представители на ЕС признаха, че нарастващите военни бюджети на Европа биха могли да са в полза на американските фирми.
След срещата на върха на НАТО в Хага, разбира се, има разбиране, че нашите държави членки, с много активната подкрепа на Комисията, увеличават разходите за отбрана и следователно това ще бъде пряко или косвено от полза за Съединените щати“, каза един служител.
Тази динамика може да остави европейските отбранителни фирми неспокойни, тъй като решенията за обществени поръчки се засилват.
Стомана
Какво има в сделката? Очевидно е, че става въпрос за връщане към квоти, които звучат доста подобно на тези по време на администрацията на Байдън. 50-процентната тарифа (най-вероятно) ще остане в сила. Представител на ЕС заяви в понеделник, че нивото на самите квоти все още не е договорено. Това ще изисква повече време, отколкото е налично преди 1 август. Освен това САЩ донякъде признават, че ЕС не е проблемът, когато става въпрос за глобално свръхпроизводство на стомана и алуминий. Брюксел и Вашингтон ще обсъдят „да се обградят с ограда“, за да се изолират от нечестно произведената стомана в Китай, Индонезия, Египет, Турция и редица други.
Кой печели, кой губи? Ако европейската стоманодобивна индустрия може – поне до известна степен – да продължи да изпраща специализирани продукти в САЩ, тя ще предпочете това пред общо 50-процентово мито. Истинският губещ тук обаче може да е Китай. Ако САЩ и ЕС наистина успеят да изградят стоманена стена около своите пазари – което би било голям успех, като се има предвид липсата на търговия с емисии в САЩ – китайската стратегия може действително да получи сериозен противотежест.
Храни и напитки
Какво е включено в сделката? Някои селскостопански продукти биха могли да се възползват от нулеви тарифни отношения със САЩ, каза Фон дер Лайен пред репортери, но председателят на Комисията не уточни кои ще бъдат тези стоки. Последната информация от висш служител на Комисията е, че ЕС ще намали тарифите за това, което счита за „нечувствителни“ селскостопански стоки от Съединените щати, докато „чувствителният“ селскостопански внос ще продължи да се облага с настоящите ставки.
Кой печели, кой губи? Твърде рано е да се каже. Намеците са, че американските ядки, храна за домашни любимци и бизони биха могли да имат по-лесен достъп до пазарите на ЕС като „нечувствителни“ селскостопански стоки, докато американското говеждо месо – считано за „чувствително“ – ще продължи да се облага с мита. Преговарящите обаче все още водят преговори за нулеви тарифи и определят разположението на ключови селскостопански хранителни стоки, включително спиртни напитки и вино, в рамките на общата сделка, договорена от лидерите.
Инвестиции
Какво е включено в сделката? Ангажимент от компании от ЕС да инвестират допълнителни 600 милиарда долара в САЩ. Далеч от голяма отстъпка към Тръмп, обещанието изглежда по-скоро показност.
Това е до голяма степен демонстративно“, каза Нилс Редекер от мозъчния тръст „Център Жак Делор“.
Брюксел всъщност няма правомощията да изпълни това обещание, тъй като инвестициите ще дойдат изключително от частния сектор, казаха двама висши служители на Комисията. Единият добави, че числото е „базирано на подробни дискусии с различни бизнес асоциации и компании, за да се видят какви са техните инвестиционни намерения“.
Кой печели, кой губи? Допълнителните инвестиции от Европа вероятно ще стимулират икономиката на САЩ. Твърде рано е обаче да се каже дали това допълнително финансиране ще дойде за сметка на инвестициите в Европа, което би забавило растежа на ЕС.
Източник: Economic.bg
