Търсенето на злато в Турция достигна нов рекорд в стойностно изражение през първото тримесечие, подкрепено от силен инвеститорски интерес към кюлчета и монети, показват данни от индустрията, цитирани от Dailysabah. Ценният метал се разглежда като „убежище“ във времена на нестабилност, а турците отдавна го възприемат като преносим и осезаем начин за съхранение на богатство.
Търсенето на кюлчета и монети в Турция е нараснало с 29% на годишна база през периода януари – март до 26.1 метрични тона, според доклад на Световния съвет по златото (WGC).
Това е най-високото ниво за последните седем тримесечия.
В стойностно изражение търсенето на кюлчета и монети достига рекордните 4.5 милиарда долара, при средна цена на златото около 4872 долара за тройунция през тримесечието, се казва още в доклада.
В края на януари цената на достигна нов рекорд, доближавайки се до 5600 долара за тройунция, тъй като инвеститорите търсеха убежище от слабия долар и непредсказуемите политически промени на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Впоследствие обаче, от края на февруари цената започна да се понижава, след като войната с Иран принуди част от инвеститорите да ликвидират позиции, за да осигурят ликвидност.
Турция е сред страните с най-високи нива на притежание на злато от домакинствата в света. Смята се, че рекордните цени са увеличили стойността на тези активи до почти половината от икономиката на страната, оценявана на 1.57 трилиона долара.
Ценният метал, който традиционно се подарява на сватби и се предава между поколенията, служи като защита срещу инфлацията и е допустима инвестиция според ислямската традиция, която отхвърля лихвоносното банкиране.
Според турската централна банка около 600 милиарда долара от общите златни запаси се намират „под дюшека“ – или както се казва на турски „под възглавницата“ – тоест злато, държано от домакинства и компании извън банковата система.
В световен мащаб търсенето на злато също достига рекордни стойности през първото тримесечие, според Световния съвет по златото.
Включително извънборсовите (OTC) сделки, търсенето нараства с 2% на годишна база до 1231 тона през първото тримесечие, докато общата стойност скача със 74% до рекордните 193 милиарда долара, подкрепена от растящите цени.
Физическото инвестиционно търсене, включително кюлчета и монети, се увеличава с 42% на годишна база до 474 тона, което представлява второто най-силно тримесечно представяне в историята. Ръстът се дължи основно на азиатски инвеститори, търсещи защита от пазарна нестабилност и инфлационни рискове.
Борсово търгуваните фондове (ETF), обезпечени със злато – лесен начин за инвестиция в ценния метал – регистрират входящи потоци от 62 тона през тримесечието. Въпреки това показателят остава значително под 230-те тона, отчетени през първото тримесечие на 2025 г., главно заради силни изходящи потоци от фондове, базирани в САЩ, през март.
Централните банки остават нетни купувачи на злато въпреки засилената продажбена активност през периода, като придобиват нетно 244 тона – с 3% повече спрямо година по-рано.
Високите цени, до голяма степен подхранвани от инвестиционното търсене, както и войната с Иран, обаче оказват негативно влияние върху търсенето на бижута.
От Световния съвет по златото посочват, че обемите на търсенето на бижута спадат с 23% спрямо година по-рано. Общите разходи обаче нарастват с 31%, тъй като по-високите цени компенсират по-ниските покупки.
След съвместните атаки на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари, Техеран блокира трафика през Ормузкия проток – ключов маршрут, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.
Това доведе до рязък скок в цените на петрола и газа и до сътресения на пазарите, принуждавайки много инвеститори да осигурят ликвидност, за да покрият позициите си.
Перспективата Федералния резерв на САЩ (Фед) да повиши лихвените проценти в отговор на по-високата инфлация подкрепя долара, което прави златото по-скъпо за инвеститорите, които не разполагат с долари.
Източник: Economic.bg
