Необявените покупки на злато от Китай може да са повече от 10 пъти по-големи от официалните данни, тъй като страната се опитва безшумно да диверсифицира резервите си, отдръпвайки се от щатския долар, твърдят анализатори, изтъквайки все по-непрозрачните източници на търсене зад рекордния възход на кюлчетата. Публично декларираните покупки от Китайската централна банка са толкова ниски през тази година – 1.9 тона през август, 1.9 тона през юли и 2.2 тона през юни – че малцина на пазара вярват на официалните данни.
Анализатори на френската банкова група „Сосиете женерал“ изчисляват, въз основа на търговски данни, че общите покупки на Китай могат да достигнат до 250 тона тази година, или повече от една трета от общото световно търсене на централните банки.
Мащабът на недекларираните покупки на азиатския колос дава представа за нарастващите предизвикателства, пред които са изправени търговците, които се опитват да определят накъде ще се движат цените на пазара, в който централните банки играят все по-доминираща роля. н от покупки от централните банки.
„Китай купува злато като част от стратегията си за дедоларизация“, коментира Джеф Къри, главен стратегически директор по енергийните въпроси в Carlyle. Той споделя, че не се опитва да гадае какви количества от скъпоценната суровина купува Китайската народна банка, защото, за разлика от петрола, който може да се проследи със сателити, златото не може и просто няма начин да се разбере къде отива то и кой го купува.
Търговците казват, че се обръщат към алтернативни източници на данни, за да оценят търсенето. Един от тях са поръчките за прясно отлети кюлчета от 400 тройунции с последователни серийни номера, които обикновено се преработват в Швейцария или Южна Африка, доставят се през Лондон и се транспортират със самолет до Китай –доказателство за покупките на страната.
„Тази година хората наистина не вярват на официалните данни, особено за Пекин“, отбелязва Брус Икемизу – директор на Японската асоциация на пазара на кюлчета, който смята, че сегашните китайски златни резерви са близо 5000 тона – двойно повече от публично отчитаните.
Централните банки изкупуват огромни количества злато през последните години – сделки, които подхранват повишението на златните отировки и ги поддържат над 4000 щ. долара за тройунция.
През последното десетилетие делът на жълтия метал в световните резерви извън Съединените щати се е увеличил от 10% на 26%, показват данни на Световния съвет по златото, което го прави вторият по големина резервен актив след зелените пари. И все пак, все по-малко от тези покупки се докладват на МВФ, който събира данни доброволно: през последното тримесечие само около една трета от официалните златни придобивки са били докладвани публично. Това е сериозен спад в сравнение с около 90% преди четири години, по оценка на Световния съвет по златото, базирани на данни на Metals Focus.
Централните банки може да изберат да не докладват дейността си, свързана със златото, за да не насърчават пазара или по политически причини. Някои се опасяват, че публичното купуване на кюлчета, което в повечето случаи е стратегия за застраховане рещу долара, може да влоши отношенията с администрацията на американския президент Доналд Тръмп.
„Има смисъл да се докладва само абсолютният минимум, ако е необходимо, заради страх от репресии от американската администрация“, посочва Ники Шийлс – анализатор в швейцарската рафинерия MKS Pamp. И допълва: „Златото се разглежда като чисто хеджиране срещу Съединените щати. В повечето развиващи се пазари е в интерес на централните банки да не разкриват напълно покупките си.“
Продавачите може също така да не искат да „настройват цените срещу себе си“, като обявяват намеренията си. Широко разпространените изявления на бившия канцлер на Обединеното кралство Гордън Браун през 1999 г., че „Банк ъф Ингланд“ ще продаде половината от златните си резерви, помогнаха за още по-сериозен спад на цените, а продажбата донесе на Острова едва 275 щ. долара средно за тройунция – около една петнадесета от днешната цена.
Майкъл Хейг – анализатор в „Сосиете женерал“, отбелязва, че тази непрозрачност прави пазара на скъпоценния метал „уникален и труден“ в сравнение сдруги суровини, примерна като петрола, където ОПЕК играе роля в регулирането на производството. „Различното при златото е, че тонажът, влизащ и излизащ от централните банки, е изключително впечатляващ. Без яснота по този въпрос, това е малко по-голям проблем“, обяснява той.
Китай е най-големият производител и потребител на злато в света, но също така е сред най-малко прозрачните, което принуждава анализаторите да правят свои собствени изчисления въз основа на данни за вноса, догадки и съвети. Официалната програма за изкупуване на суровината се управлява от Държавната администрация за валутен обмен (SAFE) – част от Китайската народна банка. Тя е обявила официално придобиването на само 25 тона метал от началото на годината. Златните резерви обикновено се съхранява или в Шанхай, или в Пекин.
SAFE има едногодишни и петгодишни целeви параметри за златни покупки, а текущите запаси са далеч под целевите, според бивш служител на администрацията. Покупките се извършват не само от SAFE и нейните посредници, но и от китайския държавен фонд (CIC) и военните, които не са задължени да разкриват запасите си своевременно.
Един показател за официалните покупки на Пекин е износът на злато от Обединеното кралство за Китай, тъй като кюлчета, предпочитани от централните банки, се търгуват главно в Лондон. Използвайки този метод, „Сосиете женерал“ изчислява, че SAFE ще внесе около 250 тона тази година.
Друг метод е да се пресметне между нетния внос на азиатския гигант и вътрешното производство на метала, както и промяната в количествата, притежавани от търговските банки или закупени от потребителите на дребно. Използвайки този метод, консултантската компания от Пекин е изчислила „разлики“ спрямо официалните покупки на 1351 тона през 2023 г. и 1382 тона през 2022 г. – над шест пъти повече от публично обявените през тези години.
Картината се усложнява и от факта, че азиатският дракон добива най-много злато в света, с 10% дял от световното производство през миналата година, което означава, че той също има възможност да купува кюлчета на вътрешния пазар за своите резерви.
Докато Китай разширява своите златни запаси, той също така ухажва развиващите се страни да ги съхраняват в страната. Камбоджа наскоро се съгласи да изпрати новозакупения жълт метал, платен в юани, трезора на Шанхайската златна борса в Шънджън. Това са все основания за много анализатори дори да не рискумат да предположат истинския мащаб на покупките от Народната банка на страна.
Източник: Banker.bg
