11.8 C
София
четвъртък, 24 сеп. 2026

Тъжна вест! България загуби двама изтъкнати и уважавани кинаджии

Най-четени

Още от същото

Двама изтъкнати и уважани български кинаджии са починали и вече не са сред нас, а филмовата гилдия скърби за загубата им. Става дума за режисьора, сценарист и публицист Христо Илиев-Чарли и режисьора и преподавател Михаил Мелтев. Новината застигна и гостите и зрителите по време на фестивала на българското кино „Златна роза“, който се провежда в момента във Варна.

Христо Илиев-Чарли

Снимка: Deyan Statulov/Facebook

Той е автор на множество документални, научно-популярни, анимационни и игрални филми. Работи и в областта на телевизионната журналистика, от 1991 година се занимава и с продуцентска дейност с проекти в България, Германия и Белгия, припомнят от Националния филмов център.

Като сценарист и режисьор е автор на повече от 300 документални филма, работи активно и в игралното кино. Носител е на повече от 50 национални и международни награди. Автор е на десетки сценарии за анимационни филми с множество национални и международни награди. Автор е на пиеси за куклен театър, пет от които играни години наред в цялата страна.

Режисьор и сценарист на пълнометражните документални филми „Институцията Народен театър „Иван Вазов“, „Светлина от сенки – през обектива на Иво Хаджимишев“, „Раздяла с Неразделна“, „Написаното с перо от ангел е завинаги“ – филм за поета Николай Кънчев, „Художникът – директор“, „Българи в Америка“, „Портрет на един човек на властта“.

Още: Джим Кавийзъл от „Страстите Христови“ се присъединява към „Стоичков – Имало едно време в България“

Сценарист е на игралните филми „Разводи, разводи“ и „Патилата на Спас и Нели“. Режисьор и сценарист на кинохроника „Мозайка“ – ежемесечна 10-минутна актуална хроника и поредица, в която е автор на всички мозайки и режисьор на общо 75 кратки филма. Режисьор и сценарист на поредицата „Разкази за морето“ – „Глас в пустиня“, „Медузи“, „С лупа под водата“, „Мидите“, документалните филми „Старият дъб“, „Моряци“.

Сценарист е на пълнометражните  документални  филми „Пустиняци“, „Духове в старите къщи на София“, „Отец Иван и неговите деца“, „Хляб и зрелище“, „Сребърен Акбузад“, както и на късометражните и пълнометражни документални филми „Нежната революция“, „Цимент“, „Художникът“, „Грънци“, „Вечният музикант“, „Надвечер“, „Ятаци“, „Преображение“, „Това е то живота на човека“, „Кратка автобиография“, „Реквием“, „Доминго“, „СамоДжаз“, „Панаири“, „Контрапункт София“, „Гласове“, „Галоп, галоп“, „Лов на вълци“, „Живот в 7/8“, „Сцена на нациите“, „Изобретателят“, „Габрово 73“.

Михаил Мелтев

Снимка: Българска национална телевизия

Михаил Мелтев е роден на 17 февруари 1954 г. в Тополовград, където получава основното си образование, а по-късно завършва Английската гимназия в Пловдив. През 1980 г. завършва специалност „Кино и телевизионна режисура“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, днес НАТФИЗ. Професионалният му път започва в Студията за игрални филми „Бояна“, където работи последователно като асистент-режисьор, режисьор и режисьор-постановчик, се казва в информация на Съюза на българските филмови дейци (СБФД).

През 1993 г. специализира кино и телевизия в САЩ, а година по-късно преминава обучение по висш мениджмънт в областта на електронните медии в BBC във Великобритания. През 1993 и 1994 г. е изпълнителен директор на Българската национална телевизия. Мелтев беше председател на Съюза на българските филмови дейци в два последователни мандата в началото на новия век, а по-късно оглавява Управителния съвет на „Филмаутор“, уточниха пред БТА от СБФД. 

Голяма част от професионалния му път е свързана с преподавателска дейност. Михаил Мелтев е бил преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, УНСС и Нов български университет. През 1998 г. става доцент, през 2006 г. защитава докторска степен, а от 2012 г. е професор. Между 2009 и 2019 г. ръководи департамент „Масови комуникации“ в НБУ.

Михаил Мелтев е режисьор на 20 документални и игрални филма, сред които са „Бързо, акуратно, окончателно“, „Търси се екстрасенс“, „Чуй звездите“, „След заседанието“, „Г-н Гладстон и българите“, „Приказки от Балканите“ и „Вляво от пътя Лондон-Калкута“, „Два вторника в Кремиковци“. Филмите му са награждавани от български и международни кинофестивали.

Още: Алена Вергова срещу Захари Бахаров в новия български филм „Дълговете на инспектора“

Проф. д-р Михаил Мелтев е автор на множество публикации в областта на филмовата режисура, телевизионната и филмова продукция, европейското аудиовизуално законодателство и практики на финансиране на киното, както и на книгите „Телевизията – културна индустрия“, „Телевизионен продуцент“, „Кино и електронни медии“.

Особено място в творчеството на Михаил Мелтев заема Тополовград, отбелязват от Община Тополовград в специално съобщение по повод кончината на режисьора, публикувано в страницата на местната администрация във Facebook. „На родния си град и неговите хора проф. Мелтев посвещава документалния филм „Вляво от пътя Лондон-Калкута“ – творба, която самият той определя като своеобразно „обяснение в любов“ към миналото, съгражданите и родното място. Филмът получава признанието на Българската филмова академия за най-добър документален филм, а Михаил Мелтев е отличен и за режисурата му на фестивала „Златен ритон“. 

През годините проф. Мелтев продължава да бъде част от културния живот на Тополовград, подкрепя неговите инициативи и участва активно в утвърждаването на града като място на културата и изкуството. В продължение на три години оглавява журито на Международния фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира „Велко Кънев“, казват от Община Тополовград и уточняват, че в знак на признателност към неговото дело и заслуги през 2016 г. Михаил Мелтев е удостоен със званието „Почетен гражданин“ за принос в развитието на община Тополовград. 

„Днес Тополовград се прощава не само с изтъкнат български творец, но и с един от своите достойни синове – човек, който носеше родния си град в сърцето си и чрез своето творчество съхрани частица от неговата история, памет и дух. Остават филмите му, книгите му, неговите ученици и следата, която остави в българската култура. Остава и обичта му към Тополовград“, казват от Общината. 

Източник: Актуално

spot_img

Последни публикации