След като собственикът на ТЕЦ „Варна“ (на хартия ) Данаил Папазов смени дългогодишния си благодетел Ахмед Доган с „по-перспективния“ Делян Пеевски , бизнесът му отново се радва на обгрижване. Тези дни стана ясно, че съдът е отписал 90 млн. лв. глоби, наложени на ТЕЦ „Варна“. При това – със смехотворни мотиви.
Проучване на разследващия сайт BIRD открива, че на ТЕЦ-а са били наложени 88 млн. лв. глоби за неподаване на квоти за въглеродни емисии за 2021 и 2022 година.
Следват обжалвания и сагата с този проблем е поставена на трупчета докато се намерят „подходящите“ хора , да се заемат с проблема и те “удобно” да падат в съда.
Както казват колегите от BIRD
при това със скандални мотиви и с разпределени неслучайни съдии.
Както „Банкеръ“ е съобщавал нееднократно от години с обгрижването на този ТЕЦ е било приоритет за всички институции у нас, а тези които са се „объркали“ и вземат, че предприемат “несъгласувани“ действия, биват плеснати през ръцете.
Сега историята се повтаря.
За това говори фактът, че
съдът е отменил две санкции на регионалната екоинспекция София,
наложени на въглищната централа, заради това, че не е предала необходимите въглеродни квоти, които да покрият извършеното от нея замърсяване на въздуха през 2021 и 2022 година.
Според нормативните документи, всички оператори на големи горивни инсталации имат определени права за замърсяване на въздуха с въглероден двуокис и ако ги надвишат, трябва да закупят квоти от пазара или да платят санкции. Докладите за съответната година се предават до 30 април на следващата година в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която ги верифицира и решава дали да наложи глоби.
В случая става въпрос за две санкции, наложени от Софийската регионална екоинспекция, заради това, че електроцентралата не е подава в изисквания срок квотите за посочените две години. За това нарушения ТЕЦ–ът е глобен съответно за 2021 г. със 79.431 млн. лв. и за 2022 г. с 8.764 млн. лева.
След като тези глоби са обжалвани в съда, удобно там падат“. Любопитното в случая е,
че са отменени с един и същ смехотворен мотив – датата за издаването
на акта на нарушение не е правилната.
Тук е моментът да напомним, че глобата за над 79 млн. лв. е наложена на 2 май 2022 г. заради това, че ТЕЦ „Варна“ не е предала в ИАОС квоти за 397 155 тона отделени в предходната година въглеродни емисии. Общо дължимите емисии са били за 407 162 тона, а служебно определените и предадени в регистъра на 29 април 2022 г. количества са били 10 007 тона.
Дружеството поискало преди
крайния срок за деклариране на квотите от финансовия и енергийния министри
да бъде отложено или разсрочено внасянето на дължимите емисии с аргумента, че няма достатъчно средства, за да ги купи. За целта били необходими над 65 млн. лв., с каквито централата не разполагала. На 2 май 2022 г. тя получила отказ за отсрочка и ѝ било наложена солената санкция от над 79 млн. лв.
Със свое решение от февруари тази година обаче Софийският районен съд отменя решението на екоинспекцията с мотива, че неправилно е санкционирала дружеството на 3 май 2022 г., тъй като законовият срок за предаването на квотите – 30 април, в онази година се е паднал в събота, а следващият ден – 1 май е празничен и се почива и в понеделник – 2 май.
Така, според съдиите, дружеството е трябвало да получи още един ден – 3 май, за представяне на квотите и ако не го направи, да бъде глобено на 4 май 2022 година. Затова актът бил издаден в нарушение и се отменя, а
екоинспекцията е осъдена да плати близо 300 000 лв. съдебни разноски на ТЕЦ „Варна“.
Предвид това, че дружеството е искало отсрочка, вероятността да беше предало квотите на 3 май е нищожна, но съдът се захваща за датата и допълнителния ден заради неработните 30 април и 1 май.
И макар, че всичко това не е за вярване, абсолютно същият е аргументът за отмяната и на другата глоба – за 8.764 млн. лв. за непредадени квоти и за 2022 година. Тогава дружеството е дължало 43 820 т въглеродни емисии, но на 30 април 2023 г. не е декларирало нито една квота.
Това е и причината РИОСВ-София да издаде акт за установяване на административно нарушение с дата 2 май 2023 година. Неясно
кой представител на дружеството обаче отказва да го подпише.
Тъй като няма подадено в срок възражение следва налагане на глоба за 8.8 млн. лв. – по 200 лв. за всеки тон емисии.
И тази санкция е обжалвана пред Софийския районен съд, който в края на декември 2024 г я потвърждава, но тази „нелицеприятна“ новина няма как да не бъде поправена и случаят отива във Върховния административен съд (ВАС), където
от години се знае, че шефът му Георги Чолаков, знае как да поправя „неправдите“.
Казусът отново се сблъсква с неработните 30 април и 1 май – този път неделя и понеделник. И отново се приема, че на дружеството не е дадено пълното законово определено време да подаде емисиите си и екоинспекцията е трябвало да наложи глобата си на 3 май. Така тя е отменена с решение от май 2025 г., но поне ведомството този път не е осъдено да плати съдебните разноски.
За скандалните съдебни решения, с които се спестяват 88 млн.лв.на ТЕЦ–а, очевидно днес обгрижван от „ДПС – Новото начало“, колегите от BIRD съобщават, че след внимателен преглед на
персоналния състав на тройния касационен съдийски състав в АССГ,
са установили, че този състав е не просто неслучаен, но и крайно интересен.
Председател и докладчик е била съдия Светлана Димитрова, която през май месец е пенсионирана от ВСС поради навършване на 65-годишна възраст, в комплект с “личен почетен знак първа степен – златен, както и с парична награда в размер на 1.500 лв., за проявен висок професионализъм, безупречно и образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества”. Тоест –
решението е постановено две седмици преди съдията да напусне съдебната система…
Вторият член на състава е съдия Радина Карамфилова, информации за която са излизали нееднократно и все свързани с постановявани немотивирани решения. Както напомнят колегите от разследващият сайт, „липсата на мотиви обаче е категорично нарушение на Закона за съдебната власт“.
Третият съдия в състава, Николай Димитров, е определен от BIRD като „мигрираща птица – той “каца” в АССГ без конкурс, директно от закрития спецсъд“.
Дали този състав е бил избран на случаен принцип или несъвсем, можем само да гадаем.
Истината обаче е, че от години излизаха различни информации за задължения към държавата на този ТЕЦ, които след време потъваха във забвение. Теми, които „Банкеръ“ e нищил нееднократно. Но какво от това?
Източник: Banker.bg
