Активността около изборите за президент през есента на следващата година нараства с високи темпове, почти съпоставими с ръста на цените. За разлика от поскъпването, което според правителството е „под контрол“, по темата за президентските избори наблюдаваме брауново движение – контролирани „анализи“ с конюнктурно предназначение, импровизации на политици и опити за пласиране на различни, главно изхабени или забравени персони. С една дума, както се казваше в един стар лаф, бой на негри в тъмна нощ.
Това е съвършено логично. Една година може да е препоръчителен срок за начало на предизборна подготовка, но в нормални времена. Днешната хаотична, крайно турбулентна политическа (вътрешна и международна) среда прави всякакви резки действия и уверени прогнози напълно безсмислени. Освен ако не приемем, че всичко, което се говори и прави по въпроса в момента е подчинено на други цели. Но да резюмираме накратко какво имаме налице.
Да започнем от основните политически субекти, партии и коалиции.
В най-голямата партия – ГЕРБ, както обикновено има значение единствено гласът на Бойко Борисов. Той вече направи сензационно изявление, че на изборите ще победи „левоцентристки, популистки кандидат“, но само и ако ПП-ДБ продължават да странят от него. Както знаем, каквото и да каже Борисов по темата за президентски избори, е предпоследно и обикновено става точно обратното. В средите на ГЕРБ се спряга името на премиера Желязков, но нищо чудно накрая да извадят и някоя нова Цецка. Ясно е, че решението на Борисов ще се оформи в последния момент, главно в контекста на взаимоотношенията му с Пеевски и състоянието на общото им управление.
Като стана дума за Пеевски, той мълчи, но за сметка на това са много приказливи представителите на мозъчния му „тръст“. Например, проф. Михаил Константинов отсега е убеден, че президентските избори ще ги реши ДПС „Ново начало“. Но какво ще иска и ще може да направи Пеевски след една година, също е неясно. Можем да екстраполираме днешните му амбиции и усилия, но дали те ще бъдат със същия потенциал? Трудно е да се каже, особено предвид пълзящата мълва за намеса на външни фактори, от Дубай през Анкара до Вашингтон.
ПП-ДБ (да ги наречем условно градската десница) тръгват по познатия начин –
с призиви за единство в името на евроатлантическата кауза,
намерения за вътрешни избори и послания на политически старейшини. Обикновено при тях това завършва с излъчване на някой неизбираем професор, чието достигане до втори тур може да се разглежда като успех. В сегашната ситуация положението е още по-заплетено, защото по всичко личи, че от ПП искат да се кандидатира Кирчо, а от ДБ – Наско. Споразумяването зависи в голяма степен от бъдещето на коалицията, което е несигурно.
„Възраждане“ засега нищо не казват, но не е и нужно. Костадин Костадинов е на 99 на сто единствения засега сигурен кандидат (ако е рекъл Господ). БСП говорят много, но както пролича от поведението им при избора на омбудсман, правят обратното на тържествените обещания. Някои ключови фигури в партията се обявяват в подкрепа на кандидатурата на Илияна Йотова, но крайният избор ще зависи най-вече от състоянието на правителството. За да запазят постовете си, вождовете на червените ще са готови на всичко. Същото важи и за ИТН, плюс ноторно известните им зависимости.
Останалите парламентарно представени формации са твърде слаби, единствената интрига е дали опитът на Ахмед Доган за реинкарнация на ДПС ще има някакъв успех, но това зависи най-вече от обстоятелствата около Пеевски.
Ако има смисъл да се разсъждава – хипотетично – относно предстоящите президентски избори, то
внимание заслужават два принципни въпроса,
които ще намерят един или друг отговор в зависимост от развоя на вътрешните и външните процеси. Тези два въпроса са свързани, респективно, отговорите им ще предложат някакви комбинации.
Първият въпрос е дали до лятото на следващата година ще настъпят качествени промени в българската партийно-политическа система, било чрез нейния драматичен срив, било чрез поява на нова, достатъчно силна формация. Тук обикновено вниманието се съсредоточава върху хипотетичната партия на президента Радев, което е логично, защото към момента няма друга известна фигура, която да има потенциал бързо да набере масова подкрепа. Такава промяна има ключово значение най-вече от гледна точка на активизирането на обществото и ръста на изборното участие. Тръгнат ли към урните поне част от двата милиона мълчаливи избиратели, цялата днешна схема отива на кино.
Ако такава нова формация се появи, то нейният лидер автоматично се превръща във
фаворит срещу кандидатите на днешните системни партии,
които са натрупали токсично ниво на недоверие и негативизъм. Малко вероятно е срещу него да се изправи непартийна фигура, способна да мобилизира трайно негласуващите. Ако обаче нова формация не се появи, на терена остават днешните партии и техните кандидати (партийни или формално „независими“), при очаквана ниска и дори още по-ниска избирателна активност. Тогава се отваря прозорец на възможностите за истински непартиен кандидат, който да привлече подкрепа от обществото и от някои по-малки партии. От спряганите засега имена в този профил попадат Илияна Йотова и Даниел Вълчев. Специално за Йотова от решаващо значение ще бъде поведението на президента Радев, независимо дали ще се появи негова формация или не. Вълчев е опитен и умен човек и няма да влезе в такава битка без сериозни гаранции.
Вторият въпрос е относно
профила на хипотетичния кандидат с реални шансове,
ако не за победа, то поне за достойно представяне. При днешното състояние на политическата система и при запазване на актуалното положение партиен кандидат (независимо от формата на издигане) може да спечели само при съвпадение на две обстоятелства – много ниска избирателна активност и предварителна твърда договорка между влиятелни политически и икономически фактори с общи интереси, способни да повлияят върху гласуването и отчитането на резултатите. Те са възможни, но особено второто е все по-проблематично предвид общото развитие на условията.
Ако обаче настъпят съществени политически и икономически промени са допустими всякакви, вкл. най-невероятни към днешна дата варианти. Докато възможните политически промени включват и някакви оптимистични сценарии, икономическата перспектива е мрачна, а в контекста на европейските процеси – даже застрашителна. Как и кога обаче подобни кризисни явления ще повлияят на политическото поведение на масата от днес политически отчуждените българи, е трудно да се предвиди.
Източник: Banker.bg
