Бившият заместник-министър на земеделието и кандидат за депутат от 26 МИР София- област от „Прогресивна България“ Тодор Джиков коментира пред вестник „БАНКЕРЪ“ ситуацията с растящите цени на торовете и нуждата от държавна подкрепа за земеделците.
„Логично е да има подкрепа и то много бърза. Аз изразих своето становище при срещата с премиера Гюров, че закъснението е сериозно. В голяма част от страните в Европейския съюз са премахнати различни такси и акцизи за фермерите чрез разнообразни схеми. Механизмите са ясни и са разписани в регламентите за държавна помощ. Проблемът е, че ние закъсняваме – тичаме след проблемите, нямаме превенция и подготовка„, подчерта Джиков.
По думите му, настоящият момент е критичен за земеделците, тъй като започват най-големите разходи за пролетниците.
Бившият заместник-министър на земеделието разкритикува служебния кабинет и премиера Андрей Гюров като заяви, че те са „длъжници на земеделието“. „Не виждам реална и истинска подкрепа. Част от субсидиите, преведени миналата седмица, банките веднага ги удържат, защото фермерите са ги използвали като обезпечение за кредити. Да, лихвите по кредитите може да са малко по-ниски, но това не стопля никого. Реакцията е много неадекватна. Знам, че няма пари в държавата и че редовният кабинет остави бюджет с голям дефицит, но задачата на всеки кабинет е да анализира ситуацията, да предвиди нещата и да вземе превантивни мерки. За съжаление, в момента закъснението ни изправя пред сериозни проблеми“, заяви Джиков.
Кандидат-депутатът от „Прогресивна България“ коментира и рязкото покачване на разходите за фермерите и влиянието на чуждестранния внос върху българското земеделие. „Всеки може да си направи сметка за процента на повишение на цените. Препаратите за растителна защита са скочили с над 30 процента. Горивото, което преди струваше 1.15 -1.20 евро, сега е 1.75 евро. Изреждам тези цифри, за да може обществото да разбере ситуацията. Вземете например зърнопроизводството – ние сме на пазар, където Черноморският регион и Русия са преки конкуренти, а техните разходи за гориво, торове и препарати са в пъти по-ниски. Реално ние не можем да им бъдем конкуренти„, отбеляза Джиков.
На въпрос за вноса на земеделска продукция от Украйна, той призна, че това е сериозен проблем, защото при някои продукти – яйца, пилешко, орехи, зърно, слънчоглед – страната е много сериозен конкурент на България. „При тях цените на горивото и препаратите също са значително по-ниски“, добави бившият заместник-министър на земеделието.
Според него най-важното е политиците да подкрепят производството на качествени храни и да повишават покупателната способност на българина.
„Ние имаме възможност за производството на прекрасни храни – наши кисели млека, наши сирена, наш кашкавал, наше си българско месо, наши плодове, наши зеленчуци. Държавата трябва да работи в посока да търси добавената стойност. Когато човек влезе в супермаркета и види прекрасно сирене от наш планински регион, което е с 25% по-скъпо от вносното, той трябва да има възможността да избере вкусното българско сирене. Това важи не само за сиренето, но и за плодовете и зеленчуците, които са с уникален вкус, доказан от международни специалисти„, отбеляза Джиков.
Като бивш служебен заместник-министър на земеделието, той припомни редица инициативи, започнати по време на неговия мандат, които останаха недовършени от следващата власт и трябва отново да бъдат поставени на дневен ред. Той отбеляза, че превенцията срещу градушки не функционира ефективно и трябва да се доразвие. Джиков открои и недовършената реформа в застрахователните продукти за фермерите, които бяха замислени да покриват изцяло щетите от неблагоприятни климатични условия и пазарни сътресения, но и тя не беше доведена докрай.
Джиков припомни и за наредбата за проследимост на храните като подчерта, че тя трябва да проследява движението на храната от първото ѝ появяване на пазара, а не да натоварва производителите с допълнителна административна работа.
Той акцентира и върху нуждата от закон за браншовото представителство: „Направихме проектозакон, който не е на база хора, а на база сектори. Например в Националната асоциация на картофопроизводителите членуват 220 човека, което е едва 10% от всички производители, но тези 10% произвеждат над 85% от продукцията. Това е представителна извадка и именно тези хора трябва да водят браншовото представителство. И 90% от производството на картофи е ситуирано в 7 области. Не можеш да търсиш представителство на база всички 27 области, защото продукцията не е разпределена равномерно. Политическите кабинети трябва да слушат земеделците и да изчистят браншовото представителство, за да могат законите да бъдат адекватни и работещи.“
Кандидатът за депутат от коалицията на бившия президент Румен Радев заяви, че първата ключова реформа, с която би се захванал в 52-рото Народно събрание ще касае именно изчистването на браншовото представителство. „Има над 75 организации в животновъдството и над 15 в плодовете и зеленчуците. Единствено добре структурираната браншова представителна организация е в зърнения сектор – Националната асоциация на зърнопроизводителите. Трябва да премахнем влиянието на малки семеен тип организации с шест човека, които спъват реформите в сектора и въвеждането на работещи закони и подзаконови нормативни актове. Държавата трябва да застане с мощта си, с визията си, твърдо да подкрепи на световните пазари, на световните изложения нашите български производители“, подчерта Джиков.
Попитан как вижда сформирането на политическо мнозинство в следващия парламент, Джиков отбеляза, че това зависи от културата и държавническия подход на политиците, които ще прекрачат прага на Народното събрание. „Прогресивна България“ крои реформи за българското земеделие, „а не за някой друг“ и точно заради това коалицията настоява по темите в сектора да има широк обществен дебат с експерти и предложения. Кандидат-депутатът е убеден, че подобни дискусии са необходими само ако реално решават проблемите, а не дърпат везната в посока към партийни пристрастия.
По повод привличането на младото поколение към земеделието, Тодор Джиков отбеляза, че това е изключително ключов въпрос, който касае демографския срив. „Ако успеем да насочим младите хора към селските общини и земеделието, ще спрем демографския срив. Това трябва да се постигне чрез комплекс от мерки. Земеделието е единствената реална алтернатива за възраждане на селските райони„, коментира той.
Тодор Джиков подчерта необходимостта от сътрудничество между политическите сили на фона на „катастрофата в българското земеделие“. „Важно е законодателните решения и държавните политики да се взимат в интерес на сектора, без значение от партийна принадлежност. Това е единственият начин да намерим най-добрите решения за българските земеделци„, заключи кандидат-депутатът от „Прогресивна България“ за София-област.
Източник: Banker.bg
