На 6 октомври френският министър-председател Себастиан Льокорню подаде оставка по-малко от месец след встъпването си в длъжност (27 дни). Той зае поста на 9 септември и го напусна на 6 октомври. Льокорню заяви, че в настоящите условия не може да изпълнява своите задължения и новото правителство да започне работа. Той обвини депутатите в парламента, че не са готови на компромиси и да работят заедно за страната си.
Интересен е списъкът на най-кратко управлявалите министър-председатели на Петата република.
Мишел Барние (3 месеца и 8 дни)
Той стана министър-председател през септември 2024 година. На 3 декември правителството прие законопроект за бюджета на социалното осигуряване заобикаляйки депутатите в парламента. На 5 декември френският кабинет получи вот на недоверие и подаде оставка. Барние беше на поста си до 13 декември.
Бернар Казньов (5 месеца и 9 дни)
Той оглави правителството през 2026 година. През 2017-а президент стана Еманюел Макрон. В същия ден Казньов съобщи на действащия френски държавен глава Франсоа Оланд: „във връзка с това, че Конституционният съвет обяви резултатите от изборите за президент и в съотвествие с републиканската традиция, имам честта да ви съобщя за своята оставка и оставката на правителството.“
Той продължи да изпълнява своите задължения до назначаването на новия кабинет и напусна поста на 15 май 2017 година.
Габриел Атал (7 месеца и 27 дни)
Той зае през януари 2024 г. на 34 години и стана най-младият премиер в историята на страната. За решението ис да подаде оствака Атал съобщи през юни след обяваването на резултатите от парламентарните избори. На тях президентската коалиция „Заедно“ зае второ място. Новият министър-председател – Мишел барние, беше назначен чак след 50 дни.
През септември 2024 г. Габриел Атал подаде оставка.
Франсоа Байру (8 месеца и 27 дни)
През декември 2024 г. той беше назначен за премиер. На 8 септември следващата година в Националното събрание беше гласуван вот на недоверие след несполучливият опит да се приеме бюджета за 2026 година.
На 9 септември Байру подаде оставката си и напусна поста.
Едит Кресон (10 месеца и 18 дни)
Тя оглави правителството през 1991 година и стана първата жена премиер на Франция. Кресон стана непопулярна заради своята невъздържаност в изказванията си. В резултата на недобрите резултати на социалистите на общинските избори през 1992 г. президентът Франсоа Митеран възложи на Пиер Береговуа да състави ново правителство.
Едит Кресон напусна своя пост през април 1992 година.
Морис Кув дьо Мюрвил (11 месеца и 10 дни)
През 1968 г. той е назначен за премиер след конфликта между президента Шарл де Гол и действащия министър-председател Жорж Помпиду. През април 1969-а де Гол подаде оставка, а нов президент на Франция стана Помпиду. На 20 юни той официално влезе в Елисейския дворец и назначи за нов премиер Жак Шабан-Делмас.
Пиер Береговоа (11 месеца и 27 дни)
Той заем поста през април 1992 година. А през март 1993-а подаде оставка след съкрошителното поражение на социалистите на парламентарните избори. На 1 май същата година политикът се застреля.
Елизабет Борн (19 месеца и 24 дни)
През 2022 г. тя оглави правителството на Франция. Като премиер тя 23 пъти прибягна до използване на конституционната поправка 49.3, позволяваща да се приемат закони, заобикаляйки парламента. За това тя получи прозвището „Мадам 49.3“.
През януари 2024 г. според допитване сред французите тя беше определена като най-непопулярния политик във властта. На 8 януари същата година тя подаде своята оставка.
Лоран Фабиюс (20 месеца и 3 дни)
Той беше назначен за министър-председател през 1984 година. Той се застъпваше за „новия“ френски социализъм, приемащ пазарната икономика. Но неговото правителство не успя да предотврати безработицата и неравенствата.
В резултат, социалистите претърпяха поражение на парламентарните избори през 1986 година. След случилото се Лоран Фабиюс подаде оставка.
Източник: Banker.bg
