През 2017 г. по инструкция на президента Тръмп министерството на търговията на САЩ започва разследване относно потенциални рискове за националната сигурност, породени от вноса на стомана и алуминий. Докладът е публикуван през 2018 г. и той завършва със заключение, че действително е налице заплаха за националната сигурност.
Ето най-важните наблюдения по отношение на стоманата:
- Съединените щати са най-големият вносител на стомана в света (най-големи количества идват от Канада, Бразилия и Мексико). Вносът надхвърля износа почти четири пъти;
- От 2000 г. насам са затворени шест базови кислородни пещи и четири електрически пещи, а заетостта е намаляла с 35% от 1998 г. насам;
- Глобалният излишен капацитет е 700 млн. тона, което е почти 7 пъти повече от общото годишно потребление на стомана в САЩ. Китай е най-големият производител и износител на стомана и има най-голям излишен капацитет в производството, надхвърлящ общия капацитет за производство на стомана в САЩ;
- Средно за един месец Китай произвежда почти толкова стомана, колкото САЩ за една година. За някои видове стомана, като например за електрически трансформатори, има само един американски производител;
- До 15 февруари 2018 г. САЩ са издали 169 укази за мита върху стоманата, от които 29 са срещу Китай, и има 25 текущи разследвания.
Според изводите в доклада, нарастващият излишък от произведена стомана на ниски цени, особено от страна на Китай, наводнява пазара в САЩ. Местните производители не могат да конкурират вноса по цена и постепенно секторът се свива. Ниската цена и свръхпроизводството в Китай се дължат както на по-евтините енергия и труд, така и на субсидирането от страна на правителството.
По отношение на алуминия основните резултати са:
- Вносът на алуминий е нараснал до 90% от общото търсене на първичен алуминий, в сравнение с 66% през 2012 г. (САЩ внасят най-много алуминий от Канада, Китай и Мексико);
- От 2013 г. до 2016 г. заетостта в производството на алуминий е намаляла с 58%, шест завода са спрени, а само два от останалите пет металургични завода работят на пълен капацитет, въпреки че търсенето е нараснало значително;
- До 15 февруари 2018 г. са издадени два указа за мита върху алуминия, и двете срещу Китай, и четири текущи разследвания срещу Китай.
Обобщената картина на тези резултати е подобна на тази при стоманата – евтин внос, отново основно от Китай, който местното производство не може да конкурира и последващо свиване на сектора.
Докладът от разследването поставя началото на дълъг процес на въвеждане и премахване на мита и квоти за вноса на стомана и алуминий и съответни контрамерки от страна на засегнатите държави. Първоначално през март 2018 е обявено налагането на 25% мито върху вноса на стомана и 10% върху алуминия, като Канада и Мексико, ЕС и още няколко държави са освободени. Следват контра мита от страна на Китай и премахване на изключението за ЕС, Канада и Мексико, което довежда до още насрещни мита. В периода до 2021 г. няколко пъти САЩ налага и премахва мита и квоти върху целия или част от вноса на алуминий и стомана. През декември 2022 г. Световната търговска организация обявява американските мита върху стоманата и алуминия за противоречащи на устава й. Американското правителство обявява, че няма да вземе предвид това становище. Към 2024 г. все още има частични квоти и мита за вноса на двете суровини, а през март 2025 г. бяха наложени мита от 25% върху вноса и на двете.
Ефектите от тази политика са в няколко насоки. Важно е да споменем, че поради непълното оползотворяване на производствения капацитет, произведените количества биха могли бързо да се увеличат при наличие на адекватни стимули, което съответно позволява да правим изводи в такава краткосрочна рамка, каквато е периодът 2017-2019 г. Фокусираме се върху този период и заради наличието на други сериозни фактори след това, като Covid-19 пандемията и войната в Украйна.
Просперира ли защитената индустрия?
Както можем да видим от графиките (4 и 6), действително има увеличение в общите произведени в САЩ количества стомана и алуминий.
Стоманата през 2018 г. бележи 6% ръст спрямо предходната година, а за 2019 – едва 1% ръст спрямо 2018 г. Сумарно от 2017 г. до 2019 г. производството на стомана нараства с около 7 – 8%.
Нивото на оползотворяване на наличния производствен капацитет също леко се увеличава. През март 2018 г., при първоначалното въвеждане на мита, то е 78%, през януари 2020 г., точно преди настъпването на пандемията, е съответно 81%, а през септември 2021 г., месец преди официалната замяната на митата върху вноса от ЕС с квоти – 83%. Към декември 2024 г. оползотворяването е 75%. Общата тенденция през годините е на леко повишаване, а възстановяването до нивата от преди пандемията все още е в ход.
В сектора се наблюдава известно увеличение на заетостта – в периода между 2017 и 2019 г. работните места в производството на стомана са нараснали с 2% (3100 нови работни места). Важно е да споменем, че дългосрочната тенденция при работните места в сектора е на спад, дори при сравнително устойчиви нива на производство – това се дължи на технологичния напредък и оптимизацията на производствения процес. В този смисъл спадът в работните места през последните десетилетия не се дължи единствено на намаленото производство и увеличаването му не води непременно до значително увеличение на работните места.
В графика 7 виждаме пълната картина на производството на алуминий – първичен, от стар и от нов скрап. За 2018 г. спрямо 2017 г. производството на алуминий бележи 5% ръст, а за 2019 г. спрямо 2018 г. около 1% спад. За целият период между 2017 и 2019 година производството нараства общо с 3%.
Ако погледнем само производството на първичен алуминий (графика 8), който всъщност е и главната цел пред увеличаването на митата, съответните резултати ще бъдат 818 милиона тона за 2016 г., 741 за 2017 г., 890 за 2018 г. и 1093 за 2019 г. Това е значително увеличение от около 47% в общо произведените количества. Интересно е да отбележим, че за 2015 г. производство на първичен алуминий се равнява 1587 милиона тона. Този спад между 2015 и 2016 г. се дължи на редица от фактори, включително силно субсидираното и по-евтино производство на алуминий в Китай. От друга страна през 2023 г. произведеният първичен алуминий се равнява на 750 тона, въпреки че някои от мерките за защита на местното производство все още са в сила.
Самото производство на първичен алуминий е изключително енергоемко, съответно по-скъпият ток в САЩ, спрямо големите световни производители, е сред причините за по-високата цена. Основната суровина за производството на първичен алуминий е бокситът, голяма част от който също се внася, най-вече от Ямайка, Турция, Гвиана и Австралия. Макар да не знаем с точност с какви запаси от боксит разполагат САЩ, по оценка U.S. Department of the Interior и U.S. Geological Survey, те са недостатъчни да отговорят на нуждите на пазара. В този смисъл изолираното разглеждане на вноса на алуминий като заплаха за националната сигурност изглежда нелогично, тъй като дори да се увеличи производството на метала, това ще наложи увеличение във вноса на боксит.
От графика 9 можем да видим, че нивото на оползотворяване на производствения капаците за първичен алуминий се повишава значително. През 2016 г. то е около 40%, а през 2019 достига 60%. Така най-сериозна промяна дотук можем да отбележим в произведените количества и нивото на оползотворяване на капацитета при първичния алуминий. Производството на вторичен алуминий (графика 10) от стар и нов скрап за сметка на това бележи спад от около 4% между 2017г. и 2019 г. Това производство изисква значително по-малък разход на енергия и е доминираща част от американското производство на алуминий. Спадът, макар и минимален, в сектор, където американското производство е по-конкурентно, е по-скоро негативна тенденция. Към 2024 г. нивата на произведени количества вторичен алуминий са приблизително на нивата от 2017 г.
И в сектора на топене и преработка на алуминий също има увеличение в броя на работните места – в периода между 2017 и 2019 г. те са нараснали с 4% (2700 нови работни места).
Общата картина при алуминия и стоманата за периода 2018 – 2019 г. е показва увеличение от порядъка на няколко процента в общо произведените количества, като ръстът е по-сериозен производството на първичен алуминий(почти 50%), докато при вторичния алуминий се наблюдава лек спад. Самото производство на първичен алуминий е скъпоструващо и зависимо от вноса на боксит, а суровината от решаващо значение за много индустрии. При стоманата към 2024 г. произведените количества са приблизително на равнището от 2017 г. При първичния алуминий се наблюдава по-сериозно увеличение в нивото на оползотворяване на капацитета, докато при стоманата е по-скоро в рамките на нормалните му флуктуации. Както можем да видим и в двата сектора се наблюдава известен ръст в броя на работните места – в периода между 2017 и 2019 г. работни места в сектора на производството на стомана са нараснали с 2%, а на алуминий – с 4%.
Ефектът на митата върху цените
Ако погледнем движението на пазарните цени на алуминия и стоманата в САЩ ще забележим първоначален скок на месечна база след налагането на митата (около 5% за стоманата и 10% за алуминия), следван от период на спад от 2019 до 2020 година. Този период на спад отразява глобалния тренд по това време, но разликата в цените между САЩ и глобалния пазар все пак се увеличава. Темпът на спад на цената, особено при стоманата, е също по-бавен от темпа на първоначалния ръст, а днес разликата в цените в САЩ и по света остава по-голяма от тази преди началото на търговската война. На графика 12 можем да видим годишното движение на средните пазарни цени на алуминия в САЩ и света.
Разликата между цената на производител в САЩ и средната за световния пазар също расте на годишна база. Това показва, че е периода веднага след налагането на митата цените от производител всъщност също бележат лек ръст. Графика 13 дава пример с цените на HRB стомана, които се повишават в САЩ след налагането на мита, докато средната износна цена за света намалява и съответно разликата между САЩ и света се увеличава през 2018-2019 г. Интересно наблюдение е , че през 2019 г. средната цена на световния пазар е спаднала спрямо предходната година, докато в САЩ тя расте. Това може да се дължи и на завишаване на цената от страна на производителите с цел по-голяма печалба в среда на намалена конкуренция. През 2020 г. разликата все още е по-висока от тази преди митата, така е и днес.
Можем да заключим, че поне в краткосрочен план митата благоприятстват местното производство в защитените сектори, но пък водят до известно увеличаване на цените спрямо тези в останалата част на света. За да разгледаме в цялостния им ефект обаче трябва да разгледаме и влиянието им върху следващите по веригата на стойността – т.е. върху останалите стопански отрасли, потребяващи двете суровини.
Ефектът на митата върху другите индустрии
Митата и квотите върху алуминия и стоманата от 2018 г. насам имат известен негативен ефект върху няколко индустрии, основните сред които са производството на бира и безалкохолни напитки, които се продават в алуминиеви кенчета, както и в производството на автомобили. Доклад на Комисията за международна търговия на Съединените щати от май 2023 г. установява, че на увеличение на производството в двете защитени индустрии с около 2,8 милиарда долара съответства намаление на производството с 3,4 милиарда долара в индустриите, засегнати от последващото увеличаване на цените на суровините. Друго проучване на икономисти от Федералния резерв от 2019 г. сочи, че митата върху алуминия и стоманата са довели до намаляване на работните места в производствения сектор със 75 хил. Според проучване на Института за международна икономика Питърсън (PIIE) към края на 2018 г. в резултат на митата цената на стоманата се е вдигнала с почти 9%, което води до 2,4 милиарда долара ръст в приходите на компаниите за добив и преработка на стомана, но до 5,6 милиарда долара допълнителни разходи за потребителите на стомана. Допълнително разкритите работни места в цялата верига на стоманената индустрия (не само производството и преработката, което разгледахме по-нагоре) според същото проучване са 8700, като едно допълнително работно място “струва” на потребителите средно 650 хил. долара.
Разходите за производството на безалкохолни напитки са нараснали с 1,4 милиарда долара до началото на 2022 г. заради митата, като 92 процента отиват към производителите на двете суровини, според анализ на изследователската група HARBOR Aluminium. Според същото проучване до 31 август 2022 г. производителите на напитки са платили 1,7 милиарда долара допълнително заради въведените мита. От тази сума само 120 млн. долара (7%) са отишли в държавната хазна на САЩ.
Ford и General Motors изчисляват, че митата са им стрували по около 1 милиард долара през първата година, което се равнява на около 700 долара средно на превозно средство.
Общата картина тук е на завишаване на разходите и спад в общото производство в секторите, зависещи от доставки на стомана и алуминий. Така очертаната картина на известен просперитет в защитените индустрии и съответни загуби и спад при следващите по веригата поставя политиците пред въпроса кои сектори трябва да бъдат защитени и кои – не. Алуминия и стоманата са разбира се изолиран, а и особен, тъй като става въпрос за суровини, случай. В следващата част от изследването ще се спрем на теоретичните въпроси около ефекта на митата върху различните групи потребители, върху бизнесите като цяло и върху последващата правителствена политика. (очаквайте продължение).
По материала работи Велизара Захариева, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: Economic.bg
