Търговските партньори на Съединените щати до голяма степен не успяха да въведат подобаващи ответни мерки на митническата война на президента Доналд Тръмп, позволявайки му, въпреки подигравките че „винаги се страхува“, да набере почти 50 млрд. щ. долара допълнителни приходи на ниска цена. Четири месеца след като даде начало на търговската разпра, само Китай и Канада дръзнаха да отговорят на въведените от Вашингтон минимални за света митнически ставки от 10%, 50% налог на стоманата и алуминия и 25% на колите и частите за автомобили. Същевременно, американските приходи от обмитяването на вноса в страната са достигнали 64 млрд. щ. долара през второто тримесечие – с 47 млрд. долара повече от същия период на миналата година, показват данни, публикувани от щатското министерство на финансите на 11 юли.
Ответните мита на Китай върху вноса от Съединените щати – най-смислените и значителни от която и да било друга държава, нямат същия ефект: общите постъпления от тях са били с едва 1.9% по-високи през май 2025-а от същия месец на 2024-а. В комбинация с ограничената реакция на Канада, която предстои да публикува митническите данни за второто тримесечие, налозите върху американския износ в глобален план са мъничка част от приходите на Белия дом за същия период.
Други партньори на американците решиха да не отговарят реципрочно и да дадат шанс на преговорите с Тръмп, за да избегнат още по-солени мита. Европейският съюз е готов със списък от контрамерки в размер на 72 млрд. щ. долара, но периозично отлага въвеждането им и последно ги обвързва с определения от американския президент краен срок за постигането на договор – 1 август.
Цената на митническите налози на Тръмп не пада единствено върху плещите на американските потребители, твърдят експерти в областта на продоволствените вериги, защото международните търговски марки като „Епъл“, „Адидас“ и „Мерцедес“, се старят да разпределят въздействието от увеличението на клиентите в глобален план, за да минимизират натиска върху американския пазар.
„Световните брандове могат да се опитат и да преглътнат част от митническите разходи чрез интелигентна дистрибуция и мерки за пестене, но по-голямата част от тях ще трябва да се разпредели на други пазари, защото потребителите в Съединените щати могат да поемат 5-процентно повишение, но не и 20 или 40 процента“, посочва Саймън Гийли – изпълнителен вицепрезидент на Proxima – консултантска фирма за веригите за доставки, която е собственост на Bain & Company.
Въпреки че митата на Вашингтон са се изкачили до най-високите равнища от 30-те години на миналия век, плахият глобален отговор предотврати спирала от ответни мерки от вида, унищожил световния търговски обмен между първата и втората световна война. Икономисти обаче са убедени, че доминиращата позиция на Съединените щати на най-голям потребителски пазар в комбинация със заплахите на Тръмп да удвои митата на държавите, които го игнорират, означава, че за повечето нации решението са се снишат не е страхливо, а благоразумно от икономическа гледна точка.
Модели на консултантската фирма Capital Economics установяват, че търговска война с висок градус, при която средната реципрочна митническа ставка достига 24%, ще ореже 1.3% от глобалния БВП за период от две години срещу 0.3% при базовия сценарий с 10-процентни мита.
„За разлика от 30-те години на миналия век, когато държавите имаха по-балансирани търговски отношения, днешният свят е с интегрирана система със Съединените щати в центъра“, комантира Марта Бенгоа – професор по международна икономика в City University в Ню Йорк. Тя допълва, че „това прави ответните мерки по-нежелателни за повечето нации, дори когато е удовлетворяващо в политически аспект“.
Най-големият американски търговски партньор – Мексико, не отговори след въведените през март от Тръмп 25% митнически ставки на износа, който не е включен в търговското споразумение САЩ-Мексико-Канада. От началото на преговорите й със стопанина на Белия дом, мексиканската президентка Клаудия Шейнбаум твърди, че предпочита сделка.
Неспособността на света да се обедини и да даде колективен отговор на заплахите на Тръмп, също дава възможност на американския лидер да се прицелва в отделни държави. През миналата седмица той заплаши Бразилия с 50-процентно обмитяване на вноса й в Съединените щати, а през тази започна разследване на търговските й практики.
Дори в рамките на обединени блокове, какъвто е Европейският съюз, конкуриращите се интереси на отделните страни членки в комбинация с опасенията от конфронтация с Тръмп, която би могла да подкопае американските гаранции за сигурността на Европа, пораждат изключителна предпазливост. Заплахата на Белия дом за 30% мита за ЕС не предизвика кой знае колко голяма реакция в Брюксел, отчасти заради продължаващите преговори и поредното отлагане на въвеждането на налозите за 1 август, както и заради стремежа на общността да уговори Вашингтон да продължи подкрепата за Украйна.
Еврокомисарят по търговските въпроси Марош Шефкович заяви в началото на седмицата, че 30-процентната митническа ставка на вноса от ЕС би означавала, че блокът няма да има какво да загуби, защото трансатлантическата търговия ще е „почти невъзможна“. И допълни, че общността разговаря с партньори „единомишленици“ за потенциални съвместни мерки.
В дългосрочен план пропускът за ответни действия ще предостави на американските компании относително свободен достъп до глобалните продоволствени вериги, докато производителите от ЕС и Азия ще са обложени с високи мита, отбелязва Креон Бътлър – ръководител на звеното за световно стопанство в Chatham House.
„Сметката е краткосрочно срещу дългосрочно решение“, посочва Бътлър. И допълва, че „има смисъл да не се отговоря в краткосрочен план, но в по-дългосрочен хоризонт държавите трябва да изчислят до каква степен са готови да се борят за световните вериги за доставки извън САЩ“.
Източник: Banker.bg
