Американският президент Доналд Тръмп наложи смазващо 50-процентно мито върху някои индийски стоки – най-високото в Азия, за да накаже страната за закупуването на руски петрол и по този начин обърна надолу с главата десетилетния стремеж на Вашингтон да изгради по-тесни връзки с Ню Делхи. Новите ставки влязоха в сила в сряда в 00:01 ч. на 27 август, удвоявайки съществуващия досега налог от 25% върху индийския износ. Основанието – покупките на руски суров петрол от Индия, които, според Тръмп, финансират войната на президента Владимир Путин в Украйна. Ню Делхи обаче защити връзките си с Русия и определи действията на Съединените щати като „несправедливи, неоправдани и неразумни“.
Високият процент излага Индия – най-бързо развиващата се голяма икономика в света, на вероятен спад на търговията с най-големия си експортен пазар. Митата застрашават и конкурентоспособността на индийския износ по отношение на съперници като Китай и Виетнам и поставят под въпрос амбициите на премиера Нарендра Моди да превърне южноазиатската държава в основен производствен център.
„Това е стратегически шок, който заплашва дългогодишната позиция на Индия на трудоемките пазари в САЩ, рискува масова безработица в експортните центрове и би могъл да отслаби участието й в глобалните вериги за създаване на стойност“, коментира Аджай Шривастава – основател на мозъчния тръст Global Trade Research Initiative, базиран в Ню Делхи. И допълва, че конкурентите могат да се възползват, като „евентуално блокират страната от ключови пазари, дори след отмяна на митата“.
Някои ключови сектори ще бъдат освободени от обмитяване. Един от тях е износът на електроника, което засега ще пощади огромните инвестиции на Apple в нови производствени бази в азиатската държава. Износът на фармацевтични продукти също е пощаден.
Митата шокираха индийските власти след продължилите с месеци търговски преговори между Ню Делхи и Вашингтон. Индия беше сред първите страни, които започнаха да дискутират налозите с администрацията на Белия дом, но собствените ѝ високи митнически ставки и политиката на протекционизъм в сектори като селското стопанство и млечните продукти разочароваха американските преговарящи. Отношенията се влошиха допълнително след като Тръмп разкритикува индийските власти задето пазаруват руски петрол, докато Ню Делхи опонира, че тези сделки стабилизират енергийните пазари и заяви, че ще продължи да купува руски петрол „в зависимост от финансовата изгода“.
Обтегнатите отношения принудиха Индия да се отдалечи от Съединените щати и да изгради по-дълбоки връзки с други членове на блока БРИКС. През последните месеци Пекин и Ню Делхи са в оживени контакти за възстановяване на връзките си, които се влошиха след жестоките гранични сблъсъци през 2020 година. Очаква се Моди да разговаря с китайския президент Си Дзинпин в кулоарите на срещата на върха на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, която ще се проведе в Тиендзин на 31 август и 1 септември – първото посещение на индийския лидер от седем години насам.
В същото време Индия и Русия обещаха да увеличат годишния си търговски обмен с 50% – до 100 млрд. щ. долара през следващите пет години. Ню Делхи качи вноса на руски суров петрол след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022-а и той вече има около 37% от износа на руското гориво, по данни на базираната в Москва компания Kasatkin Consulting. Индийските компании временно спряха вноса на руски петрол Urals в началото на август, но впоследствие се върнаха на пазара.
Междувременно, американският търговски екип, който трябваше да пристигне в Индия за шестия кръг от търговски преговори от 25 до 29 август, отложи посещението си, предизвиквайки допълнителни опасения по въпроса дали двете страни могат да постигнат търговска сделка до есента – цел, поставена по време на посещението на Моди в Белия дом през февруари.
„Ситигруп“ пресмята, че комбинираните 50-процентни митнически ставки могат да отнемат между 0.6% и 0.8% от годишния растеж на индийския брутен вътрешен продукт.
Икономическото въздействие може да бъде смекчено от факта, че основната движеща сила на индийското стопанство е вътрешното търсене, а не износа, така че подобряването на потребителските и бизнес нагласи е ключово за по-бързия растеж. Частното потребление пълни около 60% от БВП на Индия и въпреки че Съединените щати са най-големият експортен пазар на страната с износ за 87.4 млрд. долара през 2024 г., това се равнява на едва 2% от общия индийски БВП. За сравнение, американците са изнесли стоки за около 42 млрд. долара за Индия, по данни на Министерството на търговията.
За да укрепи доверието, правителството на Моди обеща „реформи от следващо поколение“, започвайки с основен преглед на данъка върху потреблението. Длъжностни лица в Ню Делхи също се събират, за да очертаят мерки за подкрепа на сектори като текстил и обувна промишленост, които вероятно ще бъдат силно засегнати от по-високите мита.
Индийските пазари на облигации и валути регистрираха рязък спад преди новите налози, като индийската рупия в момента е най-зле представящата се валута в Азия през тази година. Фондовите пазари на страната пък вече отчетоха отлив на чуждестранни средства от почти 5 млрд. долара от юли насам.
„Възможен е и положителен ефект от случващото се в момента – този външен стрес да подтикне Индия да ускори закъснелите реформи“, написа в анализ за клиентите на 26 август Трин Нгуен – старши икономист в Natixis. Той допълва, че „земята, трудът и либерализацията са необходими, за да се отключи растежа и да се увеличи конкурентоспособността.“
Източник: Banker.bg
