Доналд Тръмп се отказа от намеренията си да разговаря с Владимир Путин в Будапеща. Той се позовава на нежелание да си губи времето в „пропиляна среща“. Така, с няколко думи и размахване на ръце пред журналисти, Тръмп не просто прекрати дипломатическите усилия между Вашингтон и Москва, а за пореден път заля с вряла вода своите съюзници в Европа.
След като стана ясно, че Кремъл не е склонен да приеме замразяване на конфликта по настоящата фронтова линия, Белият дом преустанови подготовката за среща на върха.
Европейските столици реагираха мигновено – лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Полша и още пет държави излязоха със съвместно изявление в подкрепа на прекратяването на огъня по линията на съществуващия фронт. Същевременно Украйна подчерта, че не може да приеме загуба на територия, особено на Донбас, и поиска нови оръжия с далечен обсег, за да увеличи натиска над Русия. Киев и Брюксел са убедени, че чрез предимство на фронтовата линия могат да се наложат приемливи условия за мир.
Телефонният разговор между Тръмп и Путин миналата седмица беше началото на дипломатическия рикошет. Според различни източници руският президент е предложил размяна на територии, която на пръв поглед изглежда като компромис – част от Херсон и Запорожие в замяна на целия Донецк. При по-внимателно вглеждане обаче стана ясно, че зад този ход се крие поредният опит на Москва да легитимира своята окупация.
Също миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски се срещна с Тръмп в Белия дом, като се надяваше да се възползва от затоплянето на отношенията си с американския лидер, за да осигури доставката на американски крилати ракети „Томахоук“. Според Киев тези оръжия биха могли да променят играта и да нанесат решителен удар върху военната икономика на Кремъл. Но това не се случи, нито пък Зеленски получи одобрението на Тръмп за използването на замразени руски активи за финансиране на отбраната на Украйна.
Източници твърдят, че Тръмп „ругаел през цялото време“, дори хвърлил настрана карти на фронтовата линия, настоял Зеленски да предаде Донбас и многократно повтарял позициите на руския лидер от разговора им по телефона ден по-рано (на 16 октомври). На всичкото отгоре нарекъл войната „специална военна операция“ и няколко пъти изтъкнал, че руската икономика „се чувства прекрасно“.
Това поведение поражда въпроса дали Тръмп вижда в Украйна реална война, или просто поредната „сделка“, която трябва да бъде сключена или отхвърлена?
Направеният завой остави за пореден път европейските партньори в недоумение, а Зеленски видимо разочарован. И е интересно какво трябва да се случи, за да осъзнае Европа, че каквото и да е казал Тръмп, след два часа то вече няма да е актуално?
Външнополитическата линия на американския президент по отношение на войната в Украйна е твърде размита – ту реди заплахи срещу Русия, ту повтаря думите на Путин. При все това Европейският съюз търси все нови варианти, за да привлече вниманието му. Сега се подготвя нов мирен план от 12 точки, вдъхновен от американския модел за Газа.
Брюксел предвижда създаването на т.нар. мирен борд, който ще бъде ръководен от Тръмп. (Тази идея звучи като виц, предвид колебливата му позиция.) Паралелно с новия борд, ЕС и Г-7 разработват механизъм за предоставяне на 140 милиарда евро от замразените руски активи на Украйна, под формата на заем от евентуалните бъдещи военни репарации. Финансирането ще е от ключово значение, ако Киев иска да поддържа военната си отбранителна способност и след 2026 година.
На този етап обаче картината на събитията става все по-мрачна. Тръмп отмени срещата с Путин, която сам обяви, а Кремъл не е склонен на отстъпки. Вместо напредък, мирните преговори отново попаднаха в задънена улица, а сигналите от Вашингтон не са нищо повече от политическа димка. Няма съмнение, че Тръмп се умори от преговорите за край на войната и показва явна досада към проблемите на Стария континент. Но осъзнавайки, че не може сама да се справи с конфликта без Съединените щати, на Европа не й остава нищо друго освен да търси варианти, на които американският президент да погледне като на сделки.
Източник: Banker.bg
