Асфалтът изчезна, докато пътят плавно се изкачваше през пасищата. Две малки кучета се затичаха към мен от дървена черногорска овчарска колиба, щастливо размахвайки опашки, пише журналистът Йоанна Хмара от BBC. Бях изкушена да си поиграя с тях, но ми предстоеше дълго изкачване по чакълест път и исках да бъда от другата страна на планината Синяевина преди задаващата се буря.
„Връщайте се!“, казах на кучетата, притеснена, че ще се изгубят, ако ме последват, но те не ме послушаха. Бързо движейки малките си лапи, те неуморно ми правеха компания, докато стигнах до прохода.
Първата гръмотевица ме застигна в Тушиня, малко черногорско село само с няколко къщи и православна църква на хълм. Нямах сили да изкача поредния стръмен наклон, така че слязох и започнах да бутам колелото си, когато чух мъж да вика и да ми маха, канейки ме в градината си. „Кафе? Ракия?“, попита той, докато облягах колелото си на ябълково дърво и го последвах в дома му. Той покри кухненската маса с домати, хляб и сирене за мен и двамата му работници, които полагаха плочки на пода в другата стая.
През мъглата от цигарен дим, моят домакин и неговата балканска група любопитно ме гледаха – рядка гледка в това село: турист. Аз карах от Подгорица, Черна гора, до Сараево, Босна и Херцеговина по Транс Динарика – нов дълготраен колоездачен маршрут, който официално стартира през юли 2024 г. и свързва осем балкански държави.
Простиращ се на 5500 км от Словения на север до Албания на юг, маршрутът се изкачва, вие и слаломира през национални паркове, обекти на ЮНЕСКО и отдалечени села, докато пресича Динарските Алпи – един от най-девствените и най-малко посещавани пейзажи в Европа.
Маршрутът беше вдъхновен от Via Dinarica, популярна 2000-километрова пътека за пешеходен туризъм, която първоначално отвори врати през 2010 г. с цел да свърже хората през границите на този някога разкъсван от войни регион и да привлече повече туристи в по-малко известните кътчета на Балканите.
Докато тълпи от туристи се стичат към крайбрежните курорти в Хърватия и Черна гора, скалистите планини, необузданите реки и драматичните каньони на Западните Балкани остават непознати за повечето пътешественици.
Непокътнатата природа не е единствената привлекателност на Динарските Алпи. Повече от 30 години след разпадането на Югославия на шест отделни държави – и поредица от етнически конфликти, които последваха през 90-те години – регионът сега е смесица от култури, с католици, мюсюлмани, сърби, хървати, албанци, словенци и други народи, живеещи заедно като съседи. Примери за този балкански мултикултурализъм са навсякъде по Транс Динарика, като в Тети, отдалечено село в Северна Албания.
След векове на османско управление, Албания сега е предимно мюсюлманска нация, но това отдалечено селище е запазило своята католическа идентичност. Докато карах към издигащия се църковен шпил на Тети, заобиколена от величествени върхове на Проклетия, не можех да не се почувствам като че ли пристигам в типично алпийско село в Швейцария. На други места, древни елинистични руини, православни манастири и османски градове свидетелстват за заплетената история на Балканите, докато природни чудеса – като каньона на река Тара в Черна гора (най-дълбокият каньон в Европа) и Охридското езеро (най-старото езеро в Европа) – се намират по маршрута.
„Аз бях последното поколение деца, които израснаха в Югославия, учейки сръбско-хърватски с портрета на Тито на стената в класната стая“, каза пред Би Би Си Ян Клавора, изпълнителен директор на словенската агенция за приключенски туризъм Visit Good Place и един от създателите на Транс Динарика.
„Надявам се, че Транс Динарика може да свърже региона по нов начин.“ Доскоро колоезденето на дълги разстояния на Балканите беше изключително сложно. По време на първото ми колоездачно пътешествие през Словения, Хърватия и Босна през 2018 г., намирането на информация за живописни и безопасни маршрути беше почти невъзможно.
Тъй като проектът ефективно отваря една от най-отдалечените области в Европа за колоездачи за първи път, целта на Транс Динарика не е просто да насърчи туристически посещения. Създателите му също се надяват да съживят обезлюдените райони, от които жителите са напуснали в търсене на по-добри възможности за работа.
Вярваме, че Транс Динарика може да има регенеративен ефект върху тези региони. С развитието на туризма и услугите, хората ще имат възможност да останат“, казва Яна Апих, основател и експерт по устойчив туризъм в GoodPlace.
Клавора вярва, че проекти като Via Dinarica и новата Транс Динарика могат да помогнат на Балканите да се развиват устойчиво и да подобрят туризма, базиран на общностите. „Ние, колоездачите, сме бавни и гладни. Посещаваме места, които другите не посещават. Ние сме добри клиенти“, шегува се той.
Въпреки това, управлението на туризма в тези относително отдалечени общности е балансиращ акт и Клавора и Апих са загрижени, че последните развития в региона, като новото летище във Вльора в Албания, което е планирано да отвори през лятото на 2025 г., могат да причинят повече вреда, отколкото полза.
Както обяснява Апих, природният пейзаж в по-голямата част от Балканите остава относително недокоснат, а откриването на голямо международно летище, заедно с хотели, курорти и тълпите от посетители, които ще дойдат с него, крият риска от натоварване на местната среда и общности.
Благодарение на Транс Динарика, хората разбират, че туристите идват на Балканите заради тази девствена природа. Искаме да покажем, че туризмът и инвестициите не трябва да рушат уникалността на региона“, казва Апих.
„Ние, колоездачите, не се интересуваме от граници“, казва Клавора. „Не ни е грижа кой е бошняк, хърватин или сърбин, не ни е грижа за етническата принадлежност или религията. Ние просто искаме да изследваме.“
Източник: Economic.bg
