Започва сериозно преструктуриране на „БДЖ-Товарни превози“, което включва намаляване на разходите и анализ на всички тарифи за превоз на товари, съобщи транспортният министър Гроздан Караджов. Данните за миналата година сочат, че оборотът на държавното дружество е 140 млн. лв., а просрочените задължения са в размер на 33 млн. лв. Според министъра всеки частен субект би обявил дружество с такива финансови резултати в неплатежоспособност.
Темата е обсъдена на среща с президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров, представители на синдикалната организация и ръководствата на Български държавни железници и Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
Близо половината от товарите, които се превозват с жп транспорт в България, се обслужват от БДЖ-ТП, а останалата част – от частните превозвачи на пазара. Въпреки това обаче данните за миналата година показват, че оборотът на дружеството е 140 млн. лв., а просрочените задължения са 33 млн. лв.“, каза Караджов.
Министърът съобщи, че са ограничени всякакви външни разходи, за да се избегне натрупването на още задължения. Освен това се търсят начини за продажба на неоперативни активни, които генерират огромни разходи. Той изтъкна, че само за гариране на подвижния състав на коловози, собственост на НКЖИ, БДЖ-ТП плаща до 250 хил. лв. месечно.
Възложил съм на дружеството да подготви в спешен порядък списък на неоперативните активи и да се премине към продажбата им“, посочи Караджов.
От ръководството на БДЖ съобщиха, че „БДЖ-Товарни превози“ разполагат с около 4500 вагона, а за дейността на дружеството при увеличен обем работа са необходими 2000. Освен подвижния състав, активите с отпаднала необходимост са сгради, помещения и терени, които не се ползват по предназначение, но пораждат финансови загуби, посочиха от националния превозвач и дадоха за пример 230 апартамента на БДЖ-ТП в цялата страна.
Припомняме, че бившият транспортен министър Николай Събев, който бе част от редовния кабинет „Петков“ през 2022 г., имаше идея за реформа в железниците. Идеята му бе да създаде „Национална компания български държавни железници“, в която да се влеят „Холдинг БДЖ“, „БДЖ-Пътнически превози“ и „БДЖ-Товарни превози“. Така бившият министър искаше да намали разходите на двете дружества и да развие по-доброто им финансово състояние. Тази реформа обаче не бе реализирана докрай.
Въпреки, че в прессъобщението на ресорното ведомство никъде не се говори пряко за приватизация, то предприетите мерки около „БДЖ-Товарни превози“ – ограничаване на разходи, преструктуриране, анализ на тарифи и разпродажба на неоперативни активи – може да са сигнал към подготовка за евентуално раздържавяване. Такива действия често предшестват приватизация, особено когато се цели повишаване на ефективността и стабилизиране на финансите.
Договорът за пътнически превози с държавата
От прессъобщението на ведомството става ясно, че са изпратени на Европейската комисия концепция и набор от въпроси, касаещи възлагането на пътническите жп превози в страната.
След изчистване на всички детайли и преди обявяване на търга, ще проведем широко обсъждане, в което се надявам да се включат и синдикалните организации“, заяви още Караджов.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза, че една от важните теми в жп сектора е провеждането на честна процедура за избор на пътнически железопътен оператор. Петър Бунев, председател на Синдиката на железничарите в България, посочи, че е изключително важно да се изготви оздравителна програма за „БДЖ-Пътнически превози“ и „БДЖ-Товарни превози“, включително за подсигуряване на ремонтната дейност на подвижния състав.
Припомняме, че в края на декември миналата година бившият транспортен министър Красимира Стоянова вече проведе такава среща, която бе отворена за медии. Тогава стана ясно, че Стоянова иска предстоящият договор за жп пътнически услуги да е 8-годишен, а не както досега – 15-годишен. Освен това тогава бе ясно, че жп мрежата в процедурата за избор на пътнически оператор ще бъде разделена на три лота.
От изказването на Караджов обаче може да се съди, че тези идеи ще бъдат преработени.
Източник: Economic.bg
