В рамките на малко повече от 24 часа три централни банки от Европа прибегнаха към лихвени редукции – показател за промяна на паричната политика под натиска на непрдесказуемата търговска политика на американския президент Доналд Тръмп.
Националната банка на Швейцария и шведската Sveriges Riksbank загатнаха още през март, че най-вероятно са приключили с разхлабването на монетарните си политики, но швейцарските централни банкери орязаха с нови 25 базови пункта – до 0%, основната лихва на 19 юни, а ден по-рано това направиха и шведските им колеги. Обратът в Норвегия беше още по-изненадващ и драматичен след като Norges Bank направи ново намаление с 25 базови пункта на кредитните разходи, което нито един икономист не беше предвидил.
Сред решенията за лихвените политики на поне 18 централни банки, управляващи над 40% от глобалното стопанство, които по график са предвидени за тази седмица, лихвените редукции в части от Европа контрастират с преобладаващия в световен мащаб подход на изчакване. Федералният резерв, „Банк ъф Джъпен“ и „Банк ъф Ингланд“ предпочетоха да запазят досегашните лихвени равнища, както направиха и паричните стратези от Пакистан до Турция и чили.
Всичко това се случва в очакване на 9 юли когато изтича крайния срок на обявената от Тръмп пауза за двуцифрените „реципрочни“ мита, след който те могат да бъдат възстановени за страните от света. В комбинация с продължаващата несигурност за войната в Украйна и потенциалните удари на съединените щати срещу Иран, те отказват или правят невъзможни решенията на централните банкери.
Причините за лихвените редукции в Швеция, Норвегия и Швейцария са свързани с инфлацията, дори при промяна на ситуацията. Швейцарските потребителски цени се понижиха с 0.1% годишно през май, а новата прогноза на Националната банка на страната е за средна инфлация от едва 0.2% през тази година. Което се дължи основно на статуса на франка на спасително убежище при кризи от всякакъв характер, довело до сериозното му поскъпване към щатския долар и еврото откакто Тръмп влезе за втори път в Белия дом.
Ценовият натиск в Швеция отслабна след временния скок в началото на годината и след като започналото слабо възстановяване на най-голямото скандинавско стопанство пресекна. което позволява повече стимули, заяви на 18 юни председателят на Riksbank Ерик Тедеен. Шведската крона пък е най-печелившата валута сред партньорите от Г-10 през тази година с 15% ръст спрямо щатския долар, което също помага за намаляване на риска от внос на инфлация.
В Норвегия обаче ценовият ръст беше по-устойчив през миналата година, отчасти заради по-слабите резултати на норвежката крона. Въпреки това, базовият индекс на потребителските цени през май падна до най-ниското си равнище за 2025-а – 2.8% на годишна база. И норвежките централни банкери вече предвиждат увеличение на общия индекс на потребителските цени с 2.2% през идната година срещу мартенската им оценка за 2.7 процента.
И трите европейски централни банки са в различни фази на паричните политики“ решението на Norges bank на 19 юни е първата редукция на кредитните разходи след пандемията от КОВИД-19, докато шведската и швейцарската осъществиха, съответно седмото и шестото си лихвено понижение. Общото между трите институции е, че те вероятно ще орязват отново лихвите. Това поне намекнаха за репортерите Тедеен и колежката му от Norges Bank Ида Волден Бахе. А председателят на Националната банка на Швейцария Мартин Шлегел също не изключи такава опция, въпреки че тя би тласнала лихвите на страната в отрицателното пространство.
Източник: Banker.bg
