„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Благой Благоев e от онези велики спортисти на България, които често остават извън светлината на прожекторите. Той е 3-кратен световен и 4-кратен европейски шампион. Във витрината му ярко блести сребърният медал от Олимпийските игри в Москва 1980. Обявен е два пъти за най-добър щангист в света от Международната федерация по вдигане на тежести – през 1982-ра и 1983-та. Грабва приза Спортист №1 на България през 1982 година. Рекордът му от 195,5 кг в изхвърлянето в категория 90 кг, поставен на 1 май 1983 г. във Варна, е неподобрен и до днес!
Родени във Велики Преслав за велики дела
Роден на 4 декември 1956 г. във Велики Преслав. На 14-15-годишна възраст влиза в залата по вдигане на тежести. Успехите не закъсняват. Още на юношеските първенства Благоев показва, че ще е фактор в този спорт. Печели сребро на Световното за юноши в Марсилия през 1975 година, което му носи участие на Олимпийските игри в Монреал.
В Канада българинът пак остава на второ място. Месец по-късно обаче е принуден да върне отличието заради положителна допинг пробаа. „Дадохме проби – по пътя, в автобуса. След две седмици бяхме на лагер в „Спортпалас“-Варна. Дойде Христо Меранзов, който отговаряше за олимпийската подготовка. Каза ни, че аз и Вальо Христов сме с положителни „А“ проби. Имаме завишено количество анаболни стероиди“, спомня си щангистът в интервю за колегите от „БЛИЦ“.
ОЩЕ: „Светлият път“ на индианеца, чиито олимпийски титли бяха отнети, но стана третият най-велик спортист за ХХ век
„Следва отваряне на „Б“ пробите. „Нашите влезли в лабораторията и видели, че шишенцата с пробите ни са отворени, а пломбите до тях на масата. „Искахме да спестим време и да пристъпим направо към изследванията“, заявили от лабораторията. Значи, нашите отиват до Канада, а те искали да спестят време и отпломбирали шишетата. Питам се, колко ли време се отварят едни шишета?! Меранзов взел пломбите, сложил ги в джоба си и излязъл. Казал им е, че по наредба трябва да го изчакат и да отворят пробите пред тях. Каквото и да коментираме оттук нататък, няма смисъл“, смята Благой.
Въпреки този крах той успява да се събере психически, а най-доброто за него тепърва предстои. Между 1976 и 1984 г. печели седем златни и пет сребърни медала от големи форуми, като се качва от 82,5 кг при 90-килограмовите. На Игрите в Москва е с контузия, но въпреки това завоюва среброто.
През 1983 година на Световната купа във Варна изхвърля 195,5 кг – постижение, което е записано в рекордите на „Гинес“. До ден днешен никой под 100 килограма не е надминавал това число. „Нямах тренировка без да се справя поне веднъж и с 200-килограмова тежест. Това беше едно от изискванията на Абаджиев – когато успея да изхвърля 200 килограма, тогава мога да приключа с тренировката. Дори на шега вече покойният Нораир Нурикян, който беше помощник в националния отбор, тогава казваше: „Благой постоянно хвърля 200 кила и си тръгва!“, разказва той пред bTV Спорт.
Бойкотът на Олимпийските игри 1984 може би го лишава от титла. Впоследствие заминава за Австралия по покана местната федерация. Живее там, но намира време да се прибира и в любимата България.
Автор: Джем Юмеров
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Европейският шампион, чиито рекорди стоят непокътнати вече 31 години, а днес е треньор в ЦСКА
Източник: Актуално
