Общинските избори във Франция ще приключат тази неделя – 22 март. Но до средата на тази седмица те вече бяха преминали най-важната си фаза: беше проведено прочистване на редиците, броят на кандидатите беше намалял и бяха създадени съюзи между кандидати от различни партии – някои с кого, други срещу кого. Тези съюзи бяха формализирани в Министерството на вътрешните работи до вечерта на 17 март.
Мнозина сега си спомнят остроумната реплика на любимия френски актьор и комик Колюш (1944–1986 г.): „Ако изборите промениха нещо, те щяха да бъдат забранени отдавна.“ И все пак е любопитно да живееш в ситуация, в която изборите са за избор, а не за одобряване. Нищо не зависи от мен; не гласувам, но ми е приятно да наблюдавам процеса. Важно е кой печели и получава следващите шест години мандат на кметовете на най-големите градове и малките села. Но още по-интересно е как стигат дотам. Ако двама кандидати стигнат до балотажа, печели най-силният. Ако са трима или повече, печели най-хитрият.
Нека разгледаме това, използвайки примера с най-важните избори – тези в столицата Париж.
До балотажа в Париж стигнаха петима души – двама мъже и три жени.
Най-добър резултат постигна Еманюел Грегоар, официалният наследник и бивш заместник на Ан Идалго, която напусна кметството. Той екандидат на всички левичари (с изключение на крайнолявата „Непокорна Франция“). Грегоар получи 37.98% от гласовете и почти си осигури мястото в кметството на Париж, истински дворец на брега на Сена.
На второ място беше основната му съперничка Рашида Дати, двукратен министър при двама президенти и настоящ кмет на седми район от 2008 година. Миналата събота тя беше триумфално преизбрана на този пост за четвърти път. Но докато буржоазният седми район я обожава, тя събра само 25.46% от гласовете от парижкия електорат.
Нека разгледаме и
второто ниво на претендентите.
В крайната лява част е София Чикиру, представител на ултрареволюционната „Непокорна Франция“, която събра 11.72% от гласовете. Между левия кандидат Грегоар и десния – Дати, центристът Пиер-Ив Бурназел, кандидат на партиите „Хоризонти“ и „Ренесанс“, се класира с 11.34 процента. Вдясно от Дати е крайнодясната кандидатка Сара Кнафо (партия „Реконкиста“). Такъв успех не беше очакван, но тя също се класира за втория тур с 10.4% от гласовете.
На 17 март полето започна да се разчиства. Пиер-Ив Бурназел се оттегли от изборите в полза на Рашида Дати. Сара Кнафо също обяви, че се оттегля от надпреварата – не за да подкрепи Дати, а за да изгони най-накрая левицата от кметството на Париж.
Естественият съюз между крайната левица и социалистите така и не се осъществи –
въпреки усилията на София Чикиру да ухажва фаворита Еманюел Грегоар, който отказа да се съюзи с нея, позовавайки се на партийни препоръки. Преди изборите социалистите по същество се скараха с прекалено агресивната партия „Нагли“ и заявиха, че няма да гласуват с тях. Дали социалистите спазиха обещанието си навсякъде? Е, разбира се, че не. Но „Новият народен фронт“, който левицата някога беше създала за парламентарните избори, напълно се разпадна.
И така, в неделя, трима кандидати ще се явят на изборите в столицата.
Двама от тях се приемат сериозно. Еманюел Грегоар, кандидат на Обединената левица, и Рашида Дати, кандидат на Републиканците и MoDem, се срещнаха в сряда вечер по BFMTV. Това беше последният им шанс да убедят и да променят мнението на избирателите. Но София Чикиру не е поканена да участва в този дебат – ако не може да спечели, тогава какъв е смисълът, решиха журналистите. Това е причинило голяма обида на цялата „Непокорна Франция“, която вече заплаши да забрани на своите политици да участват в BFMTV.
Формирани са съюзи, документи са подадени до префектурата и излишното ще изчезне от предизборните плакати на града.
Нека разгледаме математическата и политическа реалност на тези съюзи.
Емоциите са си емоции, но има и пресмятане, което не гарантира механично сумиране на гласовете до печеливши 47.2% в полза на Рашида Дати. Пиер-Ив Бурназел, например, подаде оставка, но не се съюзи с Дати и постави условието тя да не се съюзява с крайната десница. Означава ли това, че всички негови избиратели автоматично ще отидат при Дати? Съвсем не. Някои, вероятно, но някои, разочаровани от кандидата си, който се оттегли от надпреварата, може да отидат при социалиста Грегоар.
Избирателите на кандидата от крайната десница Сара Кнафо определено няма да отидат при Грегоар,
но може също така да видят Дати като недостатъчно дясна и твърде близка до поддръжниците на президента Макрон. Ако Дати и Кнафо бяха обединили сили, избирателите на Кнафо щяха да останат. Но много от избирателите на Дати щяха да се откажат и да отидат наляво, при Грегоар.
Но какво щеше да стане, ако фаворитът Грегоар беше приел протегнатата ръка на крайната левица? Първо, не всички от разярените поддръжници на Чикиру така или иначе щяха да преминат към социалистите, и второ, много социалисти, възмутени от пристигането на радикалните хулигани, може би нямаше да отидат до урните.
Както виждаме, всички тези сценарии с числата наподобяват не толкова игра на шах, колкото игра на карти, където преминаването на линията е също толкова опасно, колкото и залагането на къса ръка. Картите ще бъдат разкрити в неделя и тогава ще разберем кой е блъфирал по-артистично.
(по материали от чуждестранния печат)
Източник: Banker.bg
