Докато светът спори дали изкуственият интелект ще остави хората без работа, създателят на чатбота Claude – компанията Anthropic, предприе необичаен ход. Технологичният гигант разработва система за мониторинг на пазара на труда, която да идентифицира икономическите сътресения преди те да са станали необратими. Тя ще следи за потенциална криза при „белите якички“ (офис служителите), предизвикана от навлизането на AI.
Защо това е важно?
Новият индекс на Anthropic показва, че към момента доказателствата за пряко влияние на AI върху нивата на безработица са „ограничени“. Усилието обаче отваря широк дебат сред икономистите: как точно трябва да се следи евентуален сценарий за „трудова катастрофа“, без да се чака тя да се случи.
Полагаме основите сега, преди ефектите да са станали мащабни. Надяваме се, че така ще идентифицираме икономическите сътресения по-надеждно, отколкото чрез анализи постфактум“, пишат икономистите на компанията Максим Масенкоф и Питър МакКрори.
Самият изпълнителен директор на Anthropic, Дарио Амодей, е сред най-гласовитите лидери в сектора, които предупреждават за социалните трусове, които собствената им технология може да предизвика.
Как работи механизмът на Anthropic?
Новата метрика на компанията не се базира на предположения, а на три конкретни стълба:
- Анализ на специфичните задачи в дадена професия.
- Оценка кои от тези задачи вече могат да се изпълняват от големи езикови модели (LLM).
- Проверка кои задачи в действителност се автоматизират от бизнеса в реално време (на база анонимизирани данни от използването на AI моделите им).
Професиите на „предната линия“
Според данните на Anthropic, най-застрашени са позициите, чиито основни функции лесно се поддават на алгоритмизация чрез AI.
Най-изложените професии:
- Компютърни програмисти: 75% покритие на задачите от AI.
- Специалисти по обслужване на клиенти.
- Оператори за въвеждане на данни.
- Администратори на медицински записи.
На другия полюс са около 30% от професиите, които изобщо не достигат минималния праг на риск в индекса. Това са дейности, изискващи интензивен физически труд или човешко присъствие, които са най-малко податливи на промени, свързани с AI: готвачи, спасители, миячи на съдове и други подобни.
Парадоксът с риска
Въпреки високата степен на експозиция на AI, изследователите отбелязват важен нюанс: работниците в застрашените сектори все още не губят работата си по-често от тези в защитените сектори.
Ефектът върху общата безработица след пускането на ChatGPT е почти нулев“, посочват авторите.
Има обаче един тревожен сигнал – наемането на млади кадри (между 22 и 25 години) в професиите, изложени на AI, е сериозно забавено. Това подсказва, че технологията първо удря позициите на начално ниво (entry-level), които традиционно служат за вход към кариерата.
Голямата картина: Скритите тенденции
Целта на Anthropic е да предостави пътна карта за икономистите. Те предупреждават, че разликата между това, което AI прави днес, и това, което може да прави в близко бъдеще, е огромна.
Масенкоф прави паралел с „шока от Китай“ в началото на века. Тогава на макроикономическите данни им трябваха години, за да покажат ясно как вносът от Китай преобрази пазара на труда. Въздействието на AI може да бъде също толкова неясно в обобщените статистики в началото, докато не се стигне до критична точка.
Какво предстои: Държавните агенции вече започват да адаптират своите методи за събиране на данни. Бюрото за преброяване на населението в САЩ например промени начина, по който проучва бизнеса относно използването на AI, което доведе до рязко увеличение на компаниите, съобщаващи за настояща и очаквана употреба на технологията.
Източник: Economic.bg
