Още ли трябва да си мием ръцете, попитал един човек след края на ковид пандемията. Това може да е актуален въпрос, който да си зададе и властта по повод на енергийните компенсации, които предоставя. Сега: по 20 евро месечно на всеки енергийно беден шофьор заради поскъпването на горивата..
Защо компенсираме само пазарните субекти в края на веригата? Защото идват избори ли? Не помпаме ли така инфлацията и то допълнително? Откъде държавата има пари за това в условията на удължителен закон за бюджета? От допълнителното ДДС в резултат на поскъпването на същите тези горива ли? От единия джоб в другия ли? Защо не атакуваме компенсаторно в началото на веригата за доставки?
В общи линии и компенсациите, като всяка административна намеса на пазара, е вредна за последния. Те могат да бъдат само крайна, отчаяна мярка за удържане на негативните процеси. Но мерките трябва да се прицелват в най-нуждаещите се с точността на снайперист. Иначе негативите, особено дългосрочните, може да се окажат повече от ползите, особено краткосрочните.
Горивата не за първи път са на прицел. Въведената през 2022 г. отстъпка от 0.25 лв./литър за бензин, дизел, LPG и метан се прилагаше директно на бензиностанциите за физически лица. Ефектът беше краткосрочно облекчение за домакинствата, ограничен ефект върху инфлацията, но мярката беше критикувана, че подпомага повече хора с по-високо потребление (по-богатите). Пълни повече и ще спечелиш повече, нещо като уловката на големите търговски вериги.
Последваха и компенсации за фирмите с високи разходи за енергия и транспорт чрез частично покриване на разходи за ток и горива. Ефектът беше предотвратяването на фалити в някои сектори (транспорт, производство) и намаляване на натиска за рязък скок на цените на стоки и услуги, но се увеличи бюджетният разход.
Имаше и опит да се намали данъчното бреме. В ЕС се обсъждаха временни намаления на акцизи, които в България реално имаха по-ограничено приложение. Ако бяхме направили нещо подобно, потенциално биха се намалили цените, но остава рискът от по-ниски приходи в бюджета. А и не винаги орязването на тези данъци се пренася изцяло в крайната цена за потребителя.
Помощта от правителството или парламента беше свързана и със социални мерки, които са в графата „индиректни”. Това са увеличенията на пенсии и социални плащания, както и енергийни помощи за отопление. Като цяло мерките смекчиха шока от рязкото поскъпване, подкрепиха икономическата активност и намалиха социалното напрежение. Но в същото време имаха висока цена за държавния бюджет. Част от тях бяха слабо таргетирани, имаха ограничен дългосрочен ефект върху инфлацията и в никаква степен не решаваха основния проблем – зависимостта от външни енергийни пазари.
Таргетирането е основен и типично български проблем. Защото все искаме да подпомагаме преди всичко енергийно бедните, но какъв е критерият по който се определят? Служителка от социалното подпомагане се опита да обясни на кого плаща и чия молба отхвърля с думите: „според това дали могат да посрещнат най-насъщните си потребности и някои други условия”.
Какви потребности, какви условия? Пилеят се социални пари „на калпак”, без точен прицел върху подпомаганите и върху ефективността от дейността. Дори не знаем колко са те. Ами ако се окаже, че нуждаещите се не са 350 000, както се смята към момента, а към 2 млн. души?
Впрочем след продължителни и бурни обсъждания преди около 2 години беше изготвен проект за промени в Закона за енергетиката, в който най-после намери място и дефиницията на понятието „енергийна бедност”. За определяне на статут на уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия бяха въведени критерии в зависимост от възраст, здравословно състояние, разполагаем средномесечен доход, намален с разходите за ток, получаване на месечни социални помощи и други.
При определяне на разполагаемия доход на правоимащите лица пък се вземат предвид както необлагаемите, така и подлежащите на облагане средства по реда на Закон за данъците върху доходите на физическите лица.
Разумни неща, ама да сте чули някой някъде нещо да е смятал? Някой някъде нещо да е получил вследствие на подобни разчети? А действителността е повече от тревожна. Европейски енергийни експерти пресметнаха, че ако в страните от ЕС между 8 и 16% от хората са енергийно бедни, то в България те са около 30 процента. Това значи над 2 млн. души.
Източник: Banker.bg
