„Окачените бутонки“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Ако има нещо, с което се отличава италианският футбол, то това е тактическата дисциплина и организираната игра в отбрана. Прочутата дефанзивна система „катеначо“ е емблематичен пример за това. В общи линии, играеш ли като защитник в италианското първенство, то вероятно си един от най-добрите футболисти на този пост в света. Имена като Паоло Малдини, Франко Барези, Алесандро Неста и Джорджо Киелини са само част от легендарните италиански защитници. Друго по-непопулярно име, което заслужава да бъде поставяно редом до най-великите бранители, е това на Пиетро Виерховод.
Пиетро Виерховод – един от най-великите бранители в италианския футбол
Виерховод е бивш италиански футболист, подвизавал се като централен бранител близо четвърт век – от 1976 до 2000 г. Той е от украински произход, но израства в Италия. Ражда се през 1959 г. в Калчинате, провинция Бергамо. Неговият талант можеше никога да не види бял свят, ако неговият баща не бе успял да се избави от смъртта през Втората световна война. Иван Верховод е украински войник от Червената армия, който е пленен в нацистки концентрационен лагер в Северна Италия. Успява обаче да избяга от концлагера и да се спаси, а години по-късно се появява синът му Пиетро.
Царя печели Серия А с Рома, а после завоюва Скудетото и с Фиорентина
Пиетро Виерховод е считан за един от най-великите италиански централни защитници за всички времена. Наричат го „Царя“ – не само заради украинския му произход, но и заради представянето му на терена: бърз, физически здрав, упорит и играч, който умее да ръководи цялата защитна линия. Започва кариерата си в Комо, където играе в продължение на 5 години. Оттам следва трансфер във Фиорентина, който пък му отваря път и към друг голям италиански гранд: Рома.
Виерховод не успява да се задържи дълго нито във Фиорентина, нито в Рома – играе само по един сезон, но пък с „вълците“ успява да стане шампион на Италия. През 1983-а италианецът от украински произход намира своето място – Сампдория. Там той играе в продължение на 12 години, в които записва невероятните 358 мача за отбора. С този отбор Виерховод печели четири пъти Купата на Италия и веднъж Купа на носителите на купи (КНК), а освен това пак вдига титлата в Серия А.
Трансферът в Ювентус, след който спечели Шампионска лига
През 1995 година, когато е на 36 години, Виерховод решава да напусне Сампдория, за да се присъедини към Ювентус. И този ход се оказва оправдан, защото успява да спечели Шампионска лига през 1996 г. На 37 години Виерховод играе на финала срещу Аякс в Рим и с опита си помага на своя тим да спечели „Ушатата“ след изпълнение на дузпи. Така той печели и последния голям клубен трофей, който липсва в кариерата му.
Виерховод минава и през Милан, преди да приключи кариерата си в Пиаченца
Веднага след като печели Шампионска лига, Виерховод преминава в още един италиански гранд – Милан. Там отново се задържа за един сезон, както по-рано е направил в отборите на Фиорентина, Рома и Ювентус. Украинецът завършва кариерата си в Пианенца, където играе в продължение на 3 години. Като до последно има ключова роля за отбора. През сезон 1998/99 той вкарва 3 гола в последните 10 кръга, а влиянието му се оказва решаващо за оставането на Пиаченца в Серия А.
Един от най-възрастните голмайстори в Серия А и един от играчите с най-много мачове в италианското първенство
Последният гол идва на 23 май 1999 г., когато Виерховод е на 40 г. и 47 дни, ставайки едва вторият 40-годишен играч, който вкарва гол в Серия А след Силвио Пиола. Към днешна дата е петият най-възрастен голмайстор в италианското първенство за всички времена. В кариерата си Виерховод изиграва общо 562 мача в Серия А, като се нарежда на седмо място по брой мачове в историята на италианското първенство. Пред него са единствено Паоло Малдини, Джанлуиджи Буфон, Франческо Тоти, Хавиер Занети, Джанлука Паглиука и Дино Зоф.
„Царя“, който покори Апенините, спечелвайки на няколко пъти и Серия А, и Купата на Италия, а отделно добави и трофей от Шампионска лига. Дълголетието му позволи да стане един от най-възрастните голмайстори в италианското първенство, пък и да запише над 500 мача. Ала нищо от това нямаше да е възможно, ако не бе онова бягство на баща му от концлагера. Но навярно тъкмо тези трудности в живота обуславят онзи шампионския характер на „Царя“, който го направи един от най-великите бранители, играли някога в италианския футбол.
Автор: Стефан Йорданов
Още от „Окачените бутонки“: Бе „чудо“ във Висшата лига, преди глезенът му да стане „като на 90-годишен“ и да го откаже от футбола
Източник: Актуално
