На 8 април 2025 г. в сградата на Министерството на електронното управление (МЕУ) се проведе среща, посветена на предложената реформа по централизацията на обществените поръчки. За съжаление, вместо да станем свидетели на същински диалог между институциите, бизнеса и гражданския сектор, срещата се превърна в сцена на демонстративна арогантност от страна на министър Валентин Мундров и в урок по административна непрозрачност.
Темата на срещата – прехвърляне на звеното за централизирани обществени поръчки от Министерството на финансите към МЕУ – по същество е от стратегическо значение за електронното управление, конкурентната среда и антикорупционните механизми в страната. И точно поради това би следвало този процес да бъде подчинен на високи стандарти на откритост, професионализъм и обществено обсъждане. За съжаление, видяхме обратното.
Поведение, което руши доверие
Още от началото на срещата стана ясно, че министър Мундров не цели обсъждане, а налагане. С демонстративна нападателност той отправи остри коментари към представители на организации и фирми, които изразиха разумни притеснения за бъдещето на процеса. Въпросите, свързани с липсата на предварителен достъп до проекта на Постановление на Министерския съвет, бяха пренебрегнати или контрирани с лични нападки, вместо с аргументи.
Подобно поведение е не просто непрофесионално – то е симптом на дълбок институционален дефицит. Министър, който не е готов да изслуша критика и различни гледни точки, не може да бъде гарант за успешна и честна реформа. И още по-малко – за създаването на устойчив модел за управление на публични ресурси.
Липса на прозрачност и злоупотреба с информация
Особено тревожно бе и умишленото заблуждение относно организацията на срещата. Министър Мундров твърдеше, че тя е организирана от МЕУ, докато в действителност инициативата бе на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Защо е необходимо да се присвоява чужда инициатива, ако няма какво да се крие?
Още по-притеснително е, че текстът на проекта за постановление не беше предоставен предварително. Това поставя под съмнение ангажимента към прозрачност, но и лишава заинтересованите страни от реална възможност за участие в процеса на формиране на политики – нещо, което би трябвало да бъде стандарт, а не изключение.
Централизация без конкуренция
Централизацията на обществените поръчки без паралелно изграждане на реални гаранции за конкуренция и контрол може да се превърне в инструмент за монопол, а не за ефективност. Дори добрите намерения могат да доведат до рискове, ако липсва контролна рамка и ако в центъра на процеса стои един-единствен субект, който е едновременно регулатор, изпълнител и контролиращ.
В този контекст, плановете на министър Мундров не само че не са обосновани с достатъчна аргументация, но и създават сериозни основания за съмнение в устойчивостта и целесъобразността им.
Необходимост от институционална зрялост
Управлението на обществените поръчки изисква интегритет, стабилност и предвидимост. Това не е поле за лични амбиции, институционален реваншизъм или упражнение по власт. Затова е необходимо реално, експертно и прозрачно обществено обсъждане на всяка стъпка от процеса – с участието на всички засегнати страни, включително бизнеса, неправителствения сектор и професионалните организации.
Опасната концентрация на власт в МЕУ: от регулатор до наддържавен субект?
Планираната трансформация на Министерството на електронното управление (МЕУ) в централен орган за възлагане на ИТ обществени поръчки повдига редица въпроси, които засягат не само принципите на доброто управление, но и самото върховенство на закона. В момента, съгласно чл. 58а от Закона за обществените поръчки (ЗОП), МЕУ вече упражнява правото да одобрява всяка ИТ поръчка в страната. Сега същото това министерство предлага да възлага всички такива поръчки – за сметка на другите възложители. Тази концентрация на функции създава несъвместимо преплитане на контролиращ, регулаторен и изпълнителен капацитет в един и същи орган. Това е не просто институционален проблем – това е фундаментално подкопаване на логиката на разделението на властите:
1. Елиминира се външният контрол, който е необходим за прозрачност и отчетност;
2. Обективността на процеса се поставя под съмнение, тъй като липсва независима преценка;
3. МЕУ се превръща в наддържавна структура, която не просто координира, а иззема функциите на останалите институции.
Това противоречи не само на духа, но и на буквата на закона. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗОП, централният орган за покупки „възлага обществени поръчки от свое име и за сметка на други възложители или сключва рамкови споразумения, към които други възложители могат да се присъединят доброволно. “Изрично е подчертано: присъединяването е доброволно. То не е задължение, не е мярка по принуда и не може да бъде наложено с постановление, каквито и намерения да има изпълнителната власт. Именно тук възниква голямото противоречие: ако администрациите бъдат задължени да възлагат през МЕУ, това е директно нарушение на закона. Нека бъде ясно: никой не е против оптимизацията, дигитализацията или дори централизираното договаряне, когато то е оправдано, контролирано и прозрачно. Но бързането с неясни и противоречиви модели, без съгласуване със ЗОП и без юридическа оценка на възможните последствия, е не само неразумно – то е вредно за цялата публична система.
Следващият въпрос, който стои на дневен ред, е: проверена ли е въобще нормативната съвместимост на това предложение със ЗОП, преди да бъде представено на обществеността? Защото идеите са добре дошли – но само когато са обмислени, легитимни и в интерес на всички участници в системата. Не когато служат за разширяване на влияние и овластяване отвъд регулаторните граници.
