Централните банки планират да увеличат златните си вложения и да редуцират доларовите, констатира проучване на Световния съвет по златото (WGC), публикувано на 17 юни. Геополитическите рискове и съмненията за статуса на зелените пари са основните двигатели за апетита към скъпоценната суровина, чийто цени са се повишили с 30% от началото на 2025-а и са се удвоили за последните две години.
Централните банки са акумулирали по над 1000 тона злато през всяка от последните три години – значителен скок в сравнение със средно 400-500 тона през предишното десетилетие. Това забележимо ускорение на натрупването на златни наличности се е случило на фона на геополитическата и икономическа несигурност, заоблачила перспективата за мениджърите на резерви и инвеститорите. Очакванията са институциите да продължат да купуват повече злато и през 2025-а, а вложенията им в деноминирани в щатски долари активи да намаляват през идните пет години, става ясно от проучването сред глобалните парични стратези. Златото напоследък измести и еврото като втори по важност резервен актив, оставяйки пред себе си единствено доларът. Което обаче е по-скоро резултат от 30-процентното му поскъпване от януари насам.
Рекордните 95% от участвалите в изследването на Световния съвет по златото очакват глобалните централни банки да продължат да увеличават златните си резерви през следващите 12 месеца – най-високитя процент от 2018-а когато започват да се правят годишните анализи на банковите златни запаси. А три четвърти от анкетираните предвиждат доларовите инвестиции да намаляват до края на десетилетието.
В тазгодишното проучване, проведено между 25 февруари и 20 май, са участвали 73 централни банки – най-много от началната 2018 година. Извадката е високо представителна за глобалната банкова общност, както в географски аспект, така и като златни наличности и помага да се осветли по-адекватно значението на жълтия метал за мениджърите в тези трудни времена.
„Нагласите са много силни и със сигурност участниците са по-уверени, че цялата вселена от централни банки ще купува“, коментира Шаокаи Фан от Световния съвет по златото.
Като показател за това как геополитическото напрежение влияе върху златната вселена, някои централни банки планират да съхраняват по-големи количества от метала в собствените си държави вместо в Лондон и Ню Йорк, които са най-големите световни златни хранилища. Опасенията относно възможностите за достъп до задграничните златни активи в случай на криза или санкции са допринесли за малък, но не и незначителен тренд на репатриране на резерви у дома.
През миналата година Индия си е прибрала над 100 тона злато от „Банк ъф Ингланд“, а Централната банка на Нигерия също е върнала в страната част от златните си вложения. Около 7% от участвалите в изследването на Световния съвет по златото са казали, че планират да увеличат количествата жълт метал, които съхраняват у дома – най-много от пандемията от КОВИД-19.
През последните месеци периодичните коментари на американското правителство са вдъхнали опасения сред някои държави доколко е сигурно златото им в хранилищата на Съединените щати от политическа намеса. Клонът на Федералния резерв в Ню Йорк съхранява намиращите се на американска земя златни кюлчета на чуждестранните централни банки.
През февруари президентът Доналд Тръмп постави публично въпроса дали скъпоценната суровина може да изчезне от военната база Форт Нокс, където се съхранява по-голямата част от американските златни резерви.
В тазгодишното си проучване Световният съвет по златото посочва, че отличното представяне на жълтия метал във времена на кризи и ролята му на застраховка срещу инфлацията са основните причини за вложенията в кюлчета.
Златните покупки на централните банки се увеличиха след нахлуването на русия в Украйна през 2022-а и последвалото блокиране на част от активите на „Банк России“ и усилията на Вашингтон да отреже достъпа на Москва до международната система за разплащания. Което принуди много централни банки от развиващите се икономики да започнат да се дистанцират от щатския долар.
„Последните пазарни събития около митата повдигнаха въпроси за статуса на щатския долар като спасително убежище, но засилиха доверието в златото“, коментира пожелал анонимност участник в изследването на Световния съвет по златото. И допълва, че „резервните мениджъри смятат скъпоценния метал за средство за хеджиране в трудни времена, белязани от геополитически и търговски конфликти“.
Не трябва обаче да се пренебрегват и недостатъците на златото като резервен актив, включително разходите за съхранение и неудобството при транспортирането му.
Източник: Banker.bg
