Ключови централни банки по света постепенно започнаха да повишават своите референтни лихвени проценти. Но не всички – някои запазват изчаквателна позиция, тъй като са на кръстопът – между борбата с растящата инфлация и риска от икономическа рецесия.
Къде растат лихвите?
На 11 юни Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основната си лихва с 0.25 процентни пункта – за първи път от 2023 г. насам, с което тя достигна 2.25%.
Основният аргумент за това решение бе инфлационният натиск, засилен от геополитическия конфликт между САЩ и Иран. След рязкото поскъпване на петрола и природния газ през изминалите месеци, инфлацията в еврозоната нарасна до 3.2%, надхвърляйки целевото равнище на ЕЦБ от 2% за трети пореден месец.
През март ЕЦБ ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията за текущата година до 3% спрямо предходната оценка от 2.6%, а прогнозата за 2027 г. бе повишена от 2 на 2.3%. Въпреки това, очаква се затягането на паричната политика да остане предпазливо и постепенно.
Европейската икономика вече показва признаци на забавяне, а рязкото увеличаване на цената на кредитирането засилва риска от рецесия. Прогнозата за икономическия растеж на еврозоната за 2026 г. бе понижена от 0.9 на 0.8%, а за 2027 г. – от 1.3 на 1.2%. Световната банка предвижда ръст на глобалните цени на енергоносителите с 24% през 2026 г., което е най-високото равнище от началото на войната Украйна през 2022 г.
При негативен сценарий – ако щетите върху инфраструктурата се окажат по-мащабни – цената на петрола може да достигне 180 долара за барел, на природния газ – 80 евро, а инфлацията в Европейския съюз да се ускори до 3.5% през 2027 г.
Пълното въздействие на войната върху средносрочната инфлация и икономическия растеж ще зависи от интензивността и продължителността на шока, свързан с цените на енергийните ресурси, както и от мащаба на неговите косвени и вторични последици“, отбеляза преди седмица председателят на ЕЦБ, Кристин Лагард.
Подобен курс пое и Австралийската резервна банка, която на 5 май повиши лихвения процент от 4.1 до 4.35%. Институцията провежда плавно затягане още от 31 януари 2025 г., когато ставката беше 3.6%.
Управителят на централната банка, Мишел Бълок, предупреди, че има готовност за последващи рестрикции заради бързия темп на инфлацията и пазара на труда.
Ако се наложи отново да увеличим разходите, ще го направим“, заяви категорично Булок.
Според нея проблемът с инфлацията в Австралия няма да се реши автоматично дори ако доставките на петрол се нормализират и мирната инициатива на Доналд Тръмп с Иран се увенчае с успех.
В Азия тенденцията се споделя от Индонезия, която на 9 юни повиши за втори път основната си лихва, достигайки 5.5%. Първото увеличение бе реализирано на 20 май – с 0.5 процентни пункта до 5.25%.
За Джакарта това е рязък обрат след двугодишно разхлабване на паричната политика от 6.25% през април 2024 г. Належащото извънредно затягане бе продиктувано от инфлацията и силното обезценяване на индонезийската рупия, която изгуби 8% от стойността си от началото на годината и 7% от началото на конфликта с Иран, превръщайки се в една от най-слабо представящите се валути в света с най-голям срив от 2020 г. насам.
Показателен е и ходът на Япония. На 16 юни централната банка на страната повиши референтната лихва до 1% от предишните 0.75% – равнище, което страната не е виждала от далечната 1995 г.
Както съобщава BBC, решението е пряк отзвук от глобалното поскъпване на живота вследствие на американо-израелския конфликт с Иран и действията на други водещи централни банки.
Японският регулатор започна постепенен цикъл на затягане още през март 2024 г., като тогава беше първото повишение на лихвите в страната от 17 години. На едро цените в Япония скочиха с над 6% през май на годишна база, отбелязвайки най-бързия си темп на растеж от три години, макар че общата инфлация в страната за момента остава под официалния таргет от 2%.
Не навсякъде е така: Англия, Канада, САЩ и Китай
На този фон обаче не липсват и централни банки, които избраха изчаквателна позиция. Английската банка запази лихвата си непроменена на ниво 3.75%. Въпреки че се очаква инфлацията на Острова да се повиши през лятото, управителят Андрю Бейли смята, че институцията има време да оцени дългосрочния натиск от енергийния шок, предава Reuters.
За разлика от ЕЦБ, Банката на Англия вече е извършила необходими корекции в предходния период, отказвайки се от плановете за намаляване на лихвите през тази година. Следващото преразглеждане на лихвените проценти във Великобритания е насрочено за 18 юни 2026 г.
В Канада ситуацията е идентична – централната банка на страната запази лихвата на равнище 2.25% за пети пореден път. Анализаторите от Morningstar коментират, че Отава опитва да балансира между икономическите последици от иранската криза и търговската несигурност.
Ръководството на банката обаче даде ясен сигнал: ако високите цени на енергията се задържат, ще последват многократни повишения, за да се избегне структурна инфлация. Обратно, ако САЩ наложат нови търговски ограничения срещу Канада, банката е готова да свали лихвите в подкрепа на местната икономика.
Федералният резерв на САЩ също се очаква да остави лихвените проценти без промяна през следващата седмица, въпреки че поддържа най-високата инфлация сред страните от Г-7 в размер на 4.2%.
В абсолютно изчакване се намира и Китай, където основната лихва остава на историческо дъно от 3% за дванадесети пореден месец.
По темата работи Марианна Варбанская.
Източник: Economic.bg
