Централните банки по света продължават да се запасяват със злато, но темповете на трупане се забавят. Това показва нов анализ на Световния съвет по златото (WGC). Според него, само през юли централните банки са придобили нови 23 тона злато, като водещи купувачи продължават да са развиващите се пазари. Обявените покупки от началото на годината възлизат на 130 тона. За сравнение, през същия период миналата година те бяха близо 160 тона.
Графика: WGC
Полската национална банка продължава серията си от покупки и с 90 тона от началото на годината е на първо място в световната класация. Общите ѝ златни резерви достигат 640 тона при заложена цел от 700 тона, което е около 28% от всички резерви на страната.
Китайската народна банка отчита 21-ви пореден месец на покупки, а от май насам месечните ѝ придобивания са двуцифрени. От началото на годината Пекин е добавил 60 тона. Официалните златни резерви на Китай вече са около 2366 тона, или 8% от общите резерви, което нарежда страната на шесто място в света.
Чешката национална банка е купила 2 тона през юли – 41-ви пореден месец на нетни покупки. Казахстан, Малайзия и Боливия също са добавили по 1 тон. Казахстанската централна банка е сред петте най-големи купувачи в света с 29 тона от началото на годината, а златото формира 75% от резервите ѝ.
Кой продава
Руската централна банка остава най-големият продавач през юли с 6 тона. От началото на годината тя е продала 50 тона, а общите ѝ наличности се свиват до 2277 тона. Турция е продала 1 тон през месеца при общо 85 тона от началото на годината.
Узбекистан също е продал 1 тон, макар от началото на годината да е на плюс с 40 тона. Управителят на централната банка Тимур Ишметов заяви наскоро, че институцията обмисля продажби при благоприятни цени като част от управлението на резервите, определяйки златото като най-доброто инвестиционно решение досега. Металът формира 87% от узбекистанските резерви, или около 431 тона.
От Съвета отбелязват, че прехвърлянето на 2 тона от Българската народна банка (БНБ) към Европейската централна банка (ЕЦБ) във връзка с приемането на еврото не се включва в статистиката, тъй като не представлява пазарна операция.
Нови участници на пазара
Централната банка на Южна Корея обяви първото си вложение в злато от 13 години насам – около 250 млн. долара, или приблизително 2 тона, направено чрез борсово търгувани фондове. Институцията планира и покупки на злато, рафинирано в страната, за да диверсифицира резервите си и да се предпази от инфлационни и геополитически рискове.
Централната банка на Намибия пък иска да увеличи дела на златото в резервите си от 1% на 3% до края на март 2027 г. През март тя подписа споразумение за покупка на злато с местната минна компания QKR Namibia Navachab.
Венецуела поиска репатриране на златни резерви за около 4 млрд. долара от Английската централна банка. Страната няма достъп до тях от 2018 г., след като Лондон отказа да признае правителството ѝ, а сега средствата са ѝ нужни за възстановяване на инфраструктурата след земетресението от тази година. Според проучването на WGC за 2026 г. подобни намерения се засилват – все повече централни банки искат да държат по-голяма част от златото си в страната или да диверсифицират местата за съхранение в чужбина.
Източник: Economic.bg
